Интерактивна възможност "сканирай и слушай" предлага Музеят за нова история на Варна

Ново интерактивно допълнение "сканирай и слушай" вече функционира към постоянната експозиция на Музея за нова история на Варна. Това са аудиоспотове, възпроизвеждащи с глас съдържанието на три изложени документа:

• Благодарствено писмо, изпратено от инициативен комитет от варненски интелектуалци до кмета Петър Стоянов по повод откриването и освещаването на топлите и студени морски бани във Варна през 1926 г.;
• Отворено писмо от председателя на Варненския клон на Българския зъболекарски съюз г-н Е. Коен до кмета Асен Брусев по повод откриването на сградата на Драматичния театър във Варна през 1932 г.;
• Обръщението на Варненският окръжен училищен инспектор г-н С. Костов към кмета Асен Брусев по същия повод.

Всеки от аудиоспотовете се активира при сканиране с мобилен телефон на отделен QR код. Текстовете са прочетени от екскурзовода в музея.

"Целта на този избор е въпреки използването на електронно устройство, да се съхрани усещането за контакт с истински човек. Описаното нововъведение прави съдържанието на трите документа леснодостъпно за по-любознателните посетители на музея, тъй като текстовете им са писани на ръка и индивидуалните почерци са по-трудно четими", пояснява уредникът на експозицията в музей за нова история на Варна Теодор Роков.

Интерактивното допълнение към експозицията на музея "сканирай и слушай" е продължение на въведеното две години по-рано интерактивно допълнение "сканирай и гледай". То дава възможност при сканиране с мобилен телефон на отделни QR кодове да бъдат гледани кратки видеа как функционират 13 музейни експоната. Сред тях има различни механични устройства, използвани в градското стопанството и бита на варненци от края на XIX и началото  на XX в. Музеят за нова история на Варна е първият в града, който прилага този тип интерактивни допълнения, оживяващи неговата постоянна експозиция.

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.