Интерактивна възможност "сканирай и слушай" предлага Музеят за нова история на Варна

Ново интерактивно допълнение "сканирай и слушай" вече функционира към постоянната експозиция на Музея за нова история на Варна. Това са аудиоспотове, възпроизвеждащи с глас съдържанието на три изложени документа:

• Благодарствено писмо, изпратено от инициативен комитет от варненски интелектуалци до кмета Петър Стоянов по повод откриването и освещаването на топлите и студени морски бани във Варна през 1926 г.;
• Отворено писмо от председателя на Варненския клон на Българския зъболекарски съюз г-н Е. Коен до кмета Асен Брусев по повод откриването на сградата на Драматичния театър във Варна през 1932 г.;
• Обръщението на Варненският окръжен училищен инспектор г-н С. Костов към кмета Асен Брусев по същия повод.

Всеки от аудиоспотовете се активира при сканиране с мобилен телефон на отделен QR код. Текстовете са прочетени от екскурзовода в музея.

"Целта на този избор е въпреки използването на електронно устройство, да се съхрани усещането за контакт с истински човек. Описаното нововъведение прави съдържанието на трите документа леснодостъпно за по-любознателните посетители на музея, тъй като текстовете им са писани на ръка и индивидуалните почерци са по-трудно четими", пояснява уредникът на експозицията в музей за нова история на Варна Теодор Роков.

Интерактивното допълнение към експозицията на музея "сканирай и слушай" е продължение на въведеното две години по-рано интерактивно допълнение "сканирай и гледай". То дава възможност при сканиране с мобилен телефон на отделни QR кодове да бъдат гледани кратки видеа как функционират 13 музейни експоната. Сред тях има различни механични устройства, използвани в градското стопанството и бита на варненци от края на XIX и началото  на XX в. Музеят за нова история на Варна е първият в града, който прилага този тип интерактивни допълнения, оживяващи неговата постоянна експозиция.

С общоградско честване бе отбелязана годишнината от Освобождението на Варна. В двора на Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил” – мястото, където на същата дата преди 148 години с хляб и сол, много цветя и със сълзи на очи всички българи от местното население се събрали в очакване на освободителите си, днес бяха положени венци и цветя в знак на признателност към отдалите живота си за Освобождението на Варна. 

Свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия отслужиха заупокойна молитва за загиналите и празничен благодарствен молебен по случай Деня на Освобождението на Варна. Присъстващите отдадоха заслужена почит за героите, загинали за свободата на България и Варна и сведоха глави в едноминутно мълчание.

В последния етап на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 год., личният състав на Българското опълчение наброява приблизително 13 000 души от различни народности. Над 100 от тях са изявените поборници, обрекли съдбата и делото си за благото на Варненския край. По време на празничното честване бяха почетени имената на част от тях и бяха припомнени интересни факти от живота им след 1878 год., когато се полагат основите на съвременна Варна. Мнозина от опълченците не доживяват да видят Освобождението и загиват в битки, за да постигнат свободата на бъдещите поколения.

27 юли е денят на символичното влизане на руските войници във варненската крепост.

Макар и само за няколко часа и без това реално да доведе до промяна на статута на властимащите, денят се запечатва в съзнанието на съвременниците. През годините датата се налага сред местната общественост като празник, почитан като Деня на Освобождението на Варна.

Надеждите за скорошно освобождение се породило във варненци през зимните месеци на 1878 г. заради бързото настъпване на ХІV Армейски корпус на генерал Цимерман в Североизточна България. Българите в града, въодушевени от идващите новини, захванали подготовка за посрещането на освободителите, но се наложило да изчакат още няколко месеца. 

Въпреки че договорът от Сан Стефано бил подписан и в него било упоменато, че Шуменската и Варненската крепости трябвало да бъдат освободени от турските гарнизони, двата града останали в османски ръце. Варна имала голямо военно и търговско значение и преговорите вървели мъчително. Едва на петото заседание на Берлинския конгрес през юни 1878 г., след като Бисмарк подкрепил руската позиция, Турция се съгласила да започне преговорите за изтегляне от Варна.

Ген. Столипин заминал за Цариград, за да вземе лично нареждането на турското правителство за предаването на градовете Шумен и Варна. На 26 юли той връчил на Фазлъ паша заповед от турското правителство с думите: „А сега напуснете Варна". На следващия ден, 27 юли, на мястото на днешното общоградско честване  в църквата бил отслужен благодарствен молебен, а учителят Димитър Станчев със слово изказал благодарността на сънародниците си.

Празничната програма на 27 юли продължи с тържествен концерт на  площад „Независимост“, посветен на Освобождението на Варна. Под диригентството на Кръстин Настев оркестърът на Варненската опера и солистите Линка Стоянова, Жана Костова, Вяра Железова, Артьом Арутюнов, Пламен Райков, Свилен Николов и Евгений Станимиров представиха богата програма с произведения от българската и световната музикална класика.