Интересни практики от Древния Рим представиха на фестивал в Девня

Деветото издание на фестивала „Марцианопол – животът в древния град“ за поредна година поднесе много вълнуващи емоции на всички свои гости. Всяка година организаторите от Община Девня се стремят да добавят и нещо ново към празника между лятото и есента, възкресяващ римските игри Лу́ди Рома́ни в прослава на бог Юпитер.

Публиката в Античния амфитеатър в Града на мозайките се потопи в атмосферата на автентичния римски пазар, включително с наказанията за нелоялните търговци. Разбра как е работела митницата в Древен Рим и как господарят може да се превърне в роб, ако шикалкави, за да не плаща мито. Видя как занаятчиите без помощта на електричество са изработвали глинени и дървени съдове.

Опита храните и напитките, които са консумирали жителите на империята на подобни тържества – от хляба либум, печен върху дафинови листа, през печеното месо, овкусено със сосове по автентични римски рецепти, десертите с ядки, фурми и мед, до виното с подправки, наречено мулсум, и безалкохолната напитка поска.

„За поредна година, благодарение на всички приятели – участниците от групите за исторически възстановки от цялата страна и съседна Румъния, съвместно пресъздадохме нашата история, историята на Марцианопол.

И преди хиляди години, през II век, тук са се провеждали подобни фестивали, които са демонстрирали мощта и силата на Римската империя.

Най-важното обаче е, че те са давали възможност на населението да се забавлява, както, вярвам, и ние се забавлявахме“, коментира кметът на Девня Свилен Шитов.

„И аз днес се чувствах като римлянин. Бях облечен с тога от девет метра плат и инструктиран, че с тази одежди трябва да вървя бавно с високо вдигната глава и да демонстрирам сила и мощ. Не знам доколко съм успял да се справя, сигурен съм, че има още много да се уча, но затова ще правим фестивали и занапред“, допълни кметът, отправяйки покана към всички да дойдат в Античния амфитеатър и догодина – на десетото юбилейно издание на фестивала „Марцианопол - животът в древния град“.

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.