Мобилно меню

Истинска история: "Мислех, че куршумът ще влезе, излезе и пак ще живея"

Спомени на варненеца Левон Ованезов, участник във Втората световна война, от блога на Диян Божидаров
Истинска история: "Мислех, че куршумът ще влезе, излезе и пак ще живея"
625

 

"Роден съм на 25 октомври 1923 г.  Баща ми е бил войвода, участник в националноосвободителното движение на Армения. През 1922 г. пристигат с майка ми в гостоприемна България. Влязох в казармата на 15 септември 1943 г. в 8-и пехотен приморски полк. На 9 септември 1944 г. службата ми бе завършена, но 12 дни по-късно се записах в полка доброволец. Когато войската следобед тръгна към гарата, баща ми ме дръпна, прегърна и каза:

“Никога не бягай назад!”

Защо се записах доброволец ли? През месец май 1944 г. бяха арестувани 9 души от съпротивителното движение. В полицията бяха поставени на животински инквизиции, а след това – качени на моторна лодка, от упор застреляни и с камък на врата хвърлени край нос Галата. Един от тях бе сватът ми. Не можех да остана наблюдател."

Бил е член на РМС. Преди влизането в армията работи като заварчик в корабния завод. На 5 май 1943 г. се опитва да взриви един от немските десантни кораби, акостирали във Варна – заварява и имитира авария, с надежда да се запалят складирани експлозиви.

“Тогава от отсрещния кораб моряк би камбаната и изскочи капитан с пистолет в ръка. Можеше да ме застреля на място, но аз използвах божествена лъжа. Извиках: “Хайл Хитлер”. Той свали пистолета, двама души с маски слязоха в трюма да измъкнат експлозивите.”

После е пътят към фронта:

"Тръгнахме от Варна в т.нар. свински вагони, два ешелона, един наш, другият съветски. Стигнахме край Ниш, там ни чакаше прехвалена есесовска дивизия. Бе се окопала чрез железобетонни укрепления. Бях в щурмовия взвод. Когато атакувахме, се озовах сам на 35 метра от врага. Стрелях с картечницата, по мен последва барабанен огън. Окопах се. След време, когато немците помислиха, че съм загинал, хвърлих бомба на 2 метра пред мен. После още една, получи се димна завеса, оттеглих се. Стреляха с минохвъргачки – мен, не ротата отсреща. Една граната се залепи на лицето ми. Кръвта шурна като водопад. Озовах се в болница. Изпълних съветите на лекарите да оставя парчето вътре да се стопи. Даваха ми една седмица да се върна в България, аз им казах, че съм доброволец и искам да продължа напред.

Мислех, че ако ме улучат, куршумът ще мине през тялото ми, ще влезе, излезе и пак ще остана жив.

Свикнал съм да бодърствам, веднъж бях 48 часа на първи пост. После започна сражение. Успях да вляза в естествен окоп, заспал съм

Като се събудих, видях около мен много снаряди, помислих, че нашата рота се е придвижила. Имаше една рекичка, преминах през нея към другия скат. Но чух немска реч. Пуснах се по склона обратно с краката надолу. После забелязах трима души на една минохвъргачка. Не се реших да стрелям, щях да бъда обкръжен. Забелязах на около 100 метра наша група. Повиках им, те ми махнаха да мълча. Полека-лека пак се придвижих към местността, в която първоначално бях легнал. Стоях свит, не мръдвах. Среднощ чух край мен немски караул. Но още по-късно – българска реч. Така се спасих."

На Шайковска чука българският полк превзема първите немски окопи. Но германците атакуват флангово, пада сняг.

“Някои от войниците бяха страхливи, побягнаха назад. Не ме послушаха да стоят на позициите си. С очите си гледах как стават жертва на германците.

Отдръпнах се, а когато снегът се превърна в много големи парцали, се придвижих назад. Първият окоп не ми хареса, вторият не ми хареса, влязох в третия. И една минохвъргачка гръмна във втория окоп, уби нашия войник в него.”

8-и пехотен полк стига до албанската граница, после в Нови Сад е сменен от 31-ви силистренски полк, който потегля за Драва. На 24 януари 1945 г. варненци са у дома, а на 5 февруари Левон… кротко държи електрожена в корабостроителния завод.

Какво ли да го питам на финала? Само едно – вярва ли в Бог. Левон Ованезов цитира почти дословно Айнщайн:

“Емоционална устойчивост за вашите логически стойности – това е идеята за моя бог. Но аз чувствам, аз знам, че има много неща по света, които не са достъпни за нас. Те крият в себе си висшата красота, висшата мъдрост. Те са източник на религиозността. Дядо ми е бил свещеник знахар, приканвам ви да се присъедините към мен”

ЛЕВОН ОВАНЕЗОВ (1923 г.- 2020 г.).

2024 © Варна е / източник: Блогът на Диян Божидаров, разговор за в-к „Сега“, 2019 г.

Откриха изложба "Варна – 105 години курортен град"

Експозицията е подредена в Музея за нова история на Варна и може да бъде разгледана до края на септември
Откриха изложба "Варна – 105 години курортен град"

Изложба "Варна – 105 години курортен град" бе открита в Музея за нова история на Варна. Експозицията е подготвена от отделите "Нова история" и "Най-нова история" към Регионалния исторически музей – Варна и проследява развитието на Варна като морска дестинация от края на XIX век до 80-те години на XX век. По време на откриването беше прочетен оригиналният текст на прокламацията, с която през 1921 г. Варна е провъзгласена за "специален и свободен курортен град".

В приветствието си към гостите заместник-кметът Снежана Апостолова подчерта, че преди повече от век Варна е направила един от най-важните избори в своята модерна история, насочвайки развитието си към морето и туризма. След тежките години на войни и икономически трудности тогавашната варненска управа поглежда към морето не просто като към природна даденост, а като към бъдеще. Това е бил смел и далновиден избор. Още тогава амбицията е била Варна да се развива като модерен морски курорт, който да се нареди до известните европейски туристически градове, посочи Апостолова.

Тя отбеляза, че Морската градина, започнала своето развитие още в края на XIX век и свързана с имената на Михаил Колони и Антон Новак, е част от душата на Варна, а Морските бани, чието изграждане започва през 1925 година и които са открити през 1926 година, дават на града модерния облик на европейски морски курорт.

Историята на Варна не се изчерпва само с градския център и Морската градина. Тя живее и в курортите край града – "Св. св. Константин и Елена", "Златни пясъци", "Слънчев ден", "Ривиера", "Чайка" и всички туристически зони, които посрещат гости от България и света. Те са неразделна част от туристическата идентичност на Варна. Те носят нейното име, нейното гостоприемство и нейния образ пред света, каза още заместник-кметът.

Апостолова изрази признателност към всички хора, работещи в сферата на туризма, които с труда и професионализма си допринасят за добрия имидж на града и за развитието му като предпочитана туристическа дестинация. Преди 105 години Варна е имала смелостта да си представи бъдеще, по-голямо от своето настояще. Днес ние сме длъжни да направим същото. 105 години са повод за гордост, но и за амбиция, каза още Апостолова.

Сред най-ценните експонати в изложбата са оригиналната покана до цар Борис III за откриването на Морските бани през 1926 г., бански костюми и плажни аксесоари от 30-те години на миналия век, както и редки фотографии и пощенски картички, разкриващи облика на Варна като курортен град преди повече от век.

Посетителите имат възможност да разгледат още оригинални документи, рекламни материали, брошури и бюлетини, свързани с развитието на курортното дело и морелечението. Специално място в експозицията е отделено на курортните комплекси "Св. св. Константин и Елена" и "Златни пясъци", които през годините се утвърждават като символи на българския морски туризъм.

Експозицията ще бъде достъпна за посетители до края на месец септември.

По повод годишнината Община Варна направи дарение за фонда на музея от юбилейни книги, албуми и рекламни материали, свързани с историята на Варна като курортен град.

2026 © Варна е / снимка: Пресцентър Община Варна