Истинска история: "Мислех, че куршумът ще влезе, излезе и пак ще живея"

"Роден съм на 25 октомври 1923 г.  Баща ми е бил войвода, участник в националноосвободителното движение на Армения. През 1922 г. пристигат с майка ми в гостоприемна България. Влязох в казармата на 15 септември 1943 г. в 8-и пехотен приморски полк. На 9 септември 1944 г. службата ми бе завършена, но 12 дни по-късно се записах в полка доброволец. Когато войската следобед тръгна към гарата, баща ми ме дръпна, прегърна и каза:

“Никога не бягай назад!”

Защо се записах доброволец ли? През месец май 1944 г. бяха арестувани 9 души от съпротивителното движение. В полицията бяха поставени на животински инквизиции, а след това – качени на моторна лодка, от упор застреляни и с камък на врата хвърлени край нос Галата. Един от тях бе сватът ми. Не можех да остана наблюдател."

Бил е член на РМС. Преди влизането в армията работи като заварчик в корабния завод. На 5 май 1943 г. се опитва да взриви един от немските десантни кораби, акостирали във Варна – заварява и имитира авария, с надежда да се запалят складирани експлозиви.

“Тогава от отсрещния кораб моряк би камбаната и изскочи капитан с пистолет в ръка. Можеше да ме застреля на място, но аз използвах божествена лъжа. Извиках: “Хайл Хитлер”. Той свали пистолета, двама души с маски слязоха в трюма да измъкнат експлозивите.”

После е пътят към фронта:

"Тръгнахме от Варна в т.нар. свински вагони, два ешелона, един наш, другият съветски. Стигнахме край Ниш, там ни чакаше прехвалена есесовска дивизия. Бе се окопала чрез железобетонни укрепления. Бях в щурмовия взвод. Когато атакувахме, се озовах сам на 35 метра от врага. Стрелях с картечницата, по мен последва барабанен огън. Окопах се. След време, когато немците помислиха, че съм загинал, хвърлих бомба на 2 метра пред мен. После още една, получи се димна завеса, оттеглих се. Стреляха с минохвъргачки – мен, не ротата отсреща. Една граната се залепи на лицето ми. Кръвта шурна като водопад. Озовах се в болница. Изпълних съветите на лекарите да оставя парчето вътре да се стопи. Даваха ми една седмица да се върна в България, аз им казах, че съм доброволец и искам да продължа напред.

Мислех, че ако ме улучат, куршумът ще мине през тялото ми, ще влезе, излезе и пак ще остана жив.

Свикнал съм да бодърствам, веднъж бях 48 часа на първи пост. После започна сражение. Успях да вляза в естествен окоп, заспал съм

Като се събудих, видях около мен много снаряди, помислих, че нашата рота се е придвижила. Имаше една рекичка, преминах през нея към другия скат. Но чух немска реч. Пуснах се по склона обратно с краката надолу. После забелязах трима души на една минохвъргачка. Не се реших да стрелям, щях да бъда обкръжен. Забелязах на около 100 метра наша група. Повиках им, те ми махнаха да мълча. Полека-лека пак се придвижих към местността, в която първоначално бях легнал. Стоях свит, не мръдвах. Среднощ чух край мен немски караул. Но още по-късно – българска реч. Така се спасих."

На Шайковска чука българският полк превзема първите немски окопи. Но германците атакуват флангово, пада сняг.

“Някои от войниците бяха страхливи, побягнаха назад. Не ме послушаха да стоят на позициите си. С очите си гледах как стават жертва на германците.

Отдръпнах се, а когато снегът се превърна в много големи парцали, се придвижих назад. Първият окоп не ми хареса, вторият не ми хареса, влязох в третия. И една минохвъргачка гръмна във втория окоп, уби нашия войник в него.”

8-и пехотен полк стига до албанската граница, после в Нови Сад е сменен от 31-ви силистренски полк, който потегля за Драва. На 24 януари 1945 г. варненци са у дома, а на 5 февруари Левон… кротко държи електрожена в корабостроителния завод.

Какво ли да го питам на финала? Само едно – вярва ли в Бог. Левон Ованезов цитира почти дословно Айнщайн:

“Емоционална устойчивост за вашите логически стойности – това е идеята за моя бог. Но аз чувствам, аз знам, че има много неща по света, които не са достъпни за нас. Те крият в себе си висшата красота, висшата мъдрост. Те са източник на религиозността. Дядо ми е бил свещеник знахар, приканвам ви да се присъедините към мен”

ЛЕВОН ОВАНЕЗОВ (1923 г.- 2020 г.).

С общоградско поклонение във Варна отбелязаха 150 години от едно от най-светлите и най-драматични събития в националната ни история – Априлското въстание. Тържествената церемония се състоя на Алеята на Възраждането в Морската градина, пред паметника на Георги Бенковски - един от най-бележитите български революционери и главен апостол по време на въстанието от 1876 година.

Заупокойна молитва в памет на загиналите в Априлската епопея отслужи Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. Присъстващите сведоха глава и запазиха едноминутно мълчание в знак на почит към загиналите за свободата на България. 

“Априлското въстание е събитие, което не просто разтърсва устоите на една империя, но и пробужда съвестта на Европа. Събитие, в което се срещат героизмът и трагедията, саможертвата и надеждата, отчаянието и вярата в свободата. Въстание, в което обикновени хора се превръщат в герои. Това е въстание на духа”, бе отбелязано по време на церемонията. Припомнено бе още, че през април 1876 г. българският народ – лишен от държавност, но не и от достойнство – се изправя срещу една могъща сила. Въстанието избухва, не защото успехът е сигурен, а защото свободата е необходима. Не защото победата е гарантирана, а защото робството е непоносимо.

Освен имената на геройски загиналите въстаници - учители, занаятчии, свещеници и революционери, бе припомнен значимият принос на един от най-ярките застъпници на българската национална кауза – военният кореспондент на лондонския вестник „Дейли нюз“ Джанюариъс Макгахан. С перо, по-силно от оръжие, той описва опожарените домове, обезлюдените села и масовите гробове, но и духа на един народ, който, дори в най-голямата си трагедия, не губи достойнството си. Неговите разкази достигат до страниците на европейската преса, до сърцата на хората и до общественото мнение в Западна Европа. Пробужда съвестта на политици, интелектуалци и обикновени граждани, търсят отговорност и справедливост и чрез предаването на истината чрез словото променя хода на историята. 

В общоградското поклонение във Варна участваха и стотици ученици от варненските училища, дошли да поднесат цветя в знак на признателност пред паметника на Георги Бенковски. Венци и цветя поднесоха също представители на институциите, политически партии, организации и движения, неправителствени организации, съюзи, сдружения, културно-просветни дружества и университети, граждани.