Мобилно меню

Истинска история: "Мислех, че куршумът ще влезе, излезе и пак ще живея"

Спомени на варненеца Левон Ованезов, участник във Втората световна война, от блога на Диян Божидаров
Истинска история: "Мислех, че куршумът ще влезе, излезе и пак ще живея"
680

 

"Роден съм на 25 октомври 1923 г.  Баща ми е бил войвода, участник в националноосвободителното движение на Армения. През 1922 г. пристигат с майка ми в гостоприемна България. Влязох в казармата на 15 септември 1943 г. в 8-и пехотен приморски полк. На 9 септември 1944 г. службата ми бе завършена, но 12 дни по-късно се записах в полка доброволец. Когато войската следобед тръгна към гарата, баща ми ме дръпна, прегърна и каза:

“Никога не бягай назад!”

Защо се записах доброволец ли? През месец май 1944 г. бяха арестувани 9 души от съпротивителното движение. В полицията бяха поставени на животински инквизиции, а след това – качени на моторна лодка, от упор застреляни и с камък на врата хвърлени край нос Галата. Един от тях бе сватът ми. Не можех да остана наблюдател."

Бил е член на РМС. Преди влизането в армията работи като заварчик в корабния завод. На 5 май 1943 г. се опитва да взриви един от немските десантни кораби, акостирали във Варна – заварява и имитира авария, с надежда да се запалят складирани експлозиви.

“Тогава от отсрещния кораб моряк би камбаната и изскочи капитан с пистолет в ръка. Можеше да ме застреля на място, но аз използвах божествена лъжа. Извиках: “Хайл Хитлер”. Той свали пистолета, двама души с маски слязоха в трюма да измъкнат експлозивите.”

После е пътят към фронта:

"Тръгнахме от Варна в т.нар. свински вагони, два ешелона, един наш, другият съветски. Стигнахме край Ниш, там ни чакаше прехвалена есесовска дивизия. Бе се окопала чрез железобетонни укрепления. Бях в щурмовия взвод. Когато атакувахме, се озовах сам на 35 метра от врага. Стрелях с картечницата, по мен последва барабанен огън. Окопах се. След време, когато немците помислиха, че съм загинал, хвърлих бомба на 2 метра пред мен. После още една, получи се димна завеса, оттеглих се. Стреляха с минохвъргачки – мен, не ротата отсреща. Една граната се залепи на лицето ми. Кръвта шурна като водопад. Озовах се в болница. Изпълних съветите на лекарите да оставя парчето вътре да се стопи. Даваха ми една седмица да се върна в България, аз им казах, че съм доброволец и искам да продължа напред.

Мислех, че ако ме улучат, куршумът ще мине през тялото ми, ще влезе, излезе и пак ще остана жив.

Свикнал съм да бодърствам, веднъж бях 48 часа на първи пост. После започна сражение. Успях да вляза в естествен окоп, заспал съм

Като се събудих, видях около мен много снаряди, помислих, че нашата рота се е придвижила. Имаше една рекичка, преминах през нея към другия скат. Но чух немска реч. Пуснах се по склона обратно с краката надолу. После забелязах трима души на една минохвъргачка. Не се реших да стрелям, щях да бъда обкръжен. Забелязах на около 100 метра наша група. Повиках им, те ми махнаха да мълча. Полека-лека пак се придвижих към местността, в която първоначално бях легнал. Стоях свит, не мръдвах. Среднощ чух край мен немски караул. Но още по-късно – българска реч. Така се спасих."

На Шайковска чука българският полк превзема първите немски окопи. Но германците атакуват флангово, пада сняг.

“Някои от войниците бяха страхливи, побягнаха назад. Не ме послушаха да стоят на позициите си. С очите си гледах как стават жертва на германците.

Отдръпнах се, а когато снегът се превърна в много големи парцали, се придвижих назад. Първият окоп не ми хареса, вторият не ми хареса, влязох в третия. И една минохвъргачка гръмна във втория окоп, уби нашия войник в него.”

8-и пехотен полк стига до албанската граница, после в Нови Сад е сменен от 31-ви силистренски полк, който потегля за Драва. На 24 януари 1945 г. варненци са у дома, а на 5 февруари Левон… кротко държи електрожена в корабостроителния завод.

Какво ли да го питам на финала? Само едно – вярва ли в Бог. Левон Ованезов цитира почти дословно Айнщайн:

“Емоционална устойчивост за вашите логически стойности – това е идеята за моя бог. Но аз чувствам, аз знам, че има много неща по света, които не са достъпни за нас. Те крият в себе си висшата красота, висшата мъдрост. Те са източник на религиозността. Дядо ми е бил свещеник знахар, приканвам ви да се присъедините към мен”

ЛЕВОН ОВАНЕЗОВ (1923 г.- 2020 г.).

2024 © Варна е / източник: Блогът на Диян Божидаров, разговор за в-к „Сега“, 2019 г.

Пътуваща изложба за Априлското въстание гостува в Музея за нова история на Варна

Експозицията "Два лъва. Една кауза" е организирана от Британското посолство в България
Пътуваща изложба за Априлското въстание гостува в Музея за нова история на Варна

Пътуващата изложба "Два лъва. Една кауза" гостува в Музея за нова история на Варна. Експозицията е посветена на 150-годишнината от Априлското въстание и е организирана от Британското посолство в България. Тя проследява процеса на разкриването на "българските ужаси" пред британското общество и ролята на Уилям Гладстон в превръщането на българската кауза в кауза на европейската съвест.

Изложбата беше открита от Тим Буйсере, търговски аташе в посолство на Великобритания и д-р Игор Лазаренко, директор Регионален исторически музей – Варна. На събитието присъстваха областният управител Марио Смърков, заместник кметът София Колева, дипломати, представители на местната и държавната власт, културни и образователни институции, неправителствения сектор.

Гостите се запознаха с не толкова познатата история за обществената подкрепа, която България получава във Великобритания след събитията от 1876 г. Когато новината за българските зверства се разпространява, тя не просто шокира моралната съвест на Великобритания – тя разбива основното предположение, върху което в продължение на десетилетия се град външната ѝ политика: че Османската държава може да бъде преобразена в един стабилен и спазващ закона партньор на британската източна политика. Изложбата "Два лъва. Една кауза" акцентира и върху ролята на Уилям Гладстон - четирикратен министър-председател и вече извисяваща се фигура в политиката през Викторианската епоха, в превръщането на българската кауза като определящ етичен въпрос пред тогавашното западно общество.

В началото на септември 1876 г. той публикува памфлета "Българските ужаси и Източният въпрос" - текст от около 30 страници, който ще се превърне в най-известния и успешен политически трактат на века. Прозата на Гладстон е безкомпромисна - той обвинява османците, че са "оставили след себе си широка кървава диря" през Балканите и настоява те да бъдат "изчистени от земята, която са опустошили и осквернили".

Неговата позиция се превръща в "морален кръстоносен поход" срещу регионалната политика на министър-председателя Бенджамин Дизраели, последвалите дебати в Парламента са разгорещени. Британското общество е наелектризирано.

Изложбата проследява още как "българската агитация", както я наричат съвременниците, разкрива нарастващата пропаст между традиционната дипломация на политическия елит и новата форма на морална политика, подхранвана от общественото мнение. Противоречието се превръща както във външнополитически спор, така и в културна борба за моралната идентичност на самата Великобритания, научаваме от експозицията.

Варна е поредна спирка от пътуването на "Два лъва. Една кауза" след София, Копривщица, Велико Търново и Русе. Експозицията ще остане в морската столица до средата на месец октомври. Финалът на националната обиколка ще бъде в Батак, като целта е да достигне до повече хора и в историческите места, които пазят паметта за едни от най-значимите събития в българската история.

2026 © Варна е / снимки: Пресцентър Община Варна