Изложба “Египетски приказки” ще гостува във Варна от 23 юни

От 23 юни до 4 август Дворецът на културата и спорта във Варна ще бъде домакин на изложбата “Египетски приказки”, на която посетителите ще имат възможността да се потопят в невероятната история на една от най-древните и напредничави цивилизации в човешката история. 

Организаторите са подготвили и специална изненада за 4 от посетителите на “Египетски приказки”, които ще спечелят едноседмична екскурзия до Египет. 

Изложбата ще бъде открита на 23 юни от 16 часа, в ДСК-Варна. 

На официалното откриване специални гости се очаква да бъдат египетският посланик в България - Халид Емара, и кметът на град Варна - Иван Портних. В програмата участие ще вземат танцьорите от фолклорен ансамбъл “Варна”.

Експозициите пресъздават следните теми - "Култура”, “Ежедневие”, “Митове за Древен Египет” и “Научно-изследователска дейност в Древен Египет”, “Живот след смъртта” и други. Египетският древен свят, пресъздаден чрез репродукции на някои редки артефакти и колекционерски предмети, които показват наследството на Египет и най-важните интелектуални, литературни, научни и културни постижения на египтяните през вековете, ще предостави едно невероятно преживяване за посетителите, което ще грабне и задържи вниманието им от началото до самия край.

Организатор на изложбата е Antikа, чийто Основател и управляващ директор е господин Ахмед Наср. Той споделя следното:

“Идеята за създаване и провеждане на подобно музейно шоу е да подпомогне комуникациите между световните цивилизации и да действа като културен мост, позволявайки на хората от различни нации да знаят повече за културната стойност в света.”

С този проект организаторът има за цел освен да покаже дългогодишната и богата история на Египет, повлияна от различни културни течения и традиции, които са оформили неговото общество и начин на живот, а и да осигури завладяващо и интерактивно изживяване, което позволява на посетителите да научат и участват в различни аспекти на египетската култура. 

Работно време: От 10 до 18 часа през делничните дни и от 10 до 19 часа през уикенда. 

Във Варна отбелязаха Деня на народните будители с военен ритуал и церемония по полагане на венци и цветя пред паметника на Отец Паисий в Алеята на Възраждането в Морската градина. 

Тържествен молебен бе отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение със свещеници от Варненската и Великопреславска света митропòлия. 

По време на празничната церемония бяха припомнени думите на странстващия монах Паисий от Света гора:
"О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? … Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи! От целия славянски род най-славни са били българите. Толкова години са царували и са били прочути по цялата земя…".

Роден със светското име Петър Баханов, наричан Пенко, с тояга в ръка и торба през рамо, Паисий тръгва от град на град, от село на село, от къща на къща, от черква на черква, за да разнесе своята книга с посланието "

…и ний сме имали царе, патриарси, ний сме кръстили целий славянский род".

Основополагащото дело на Паисий Хилендарски и неговия епохален труд "История славянобългарска" приемаме за началото на българското Възраждането, но на днешния ден отдаваме признателност на цяла плеяда от славни исторически личности. Това превръща Деня на народните будители в ден не само на писмеността и културата ни, но и на родовата ни памет.

Припомнено бе още делото на поп Стойко Владиславов, когото днес историята познава като епископ Софроний Врачански и който пръв преписал Паисиевата "История", на Неофит Бозвели, княз Стефан Богориди, д-р Петър Берон, княз Александър Богориди, Гаврил Кръстевич и Георги Сава Раковски и още много личности, чиито житейски подвиг води българския народ поколения наред към просветата, към свободата на духа, към културата, към съхраняването и развитието на духовните идеали и ценности.

Варна също има своите будители: Никола и Сава Георгиевич – основатели на  първата българска община; Константин Арабаджиев – първият учител в първото българско училище; щедрият спомоществовател на школското здание хаджи Стамат Сидеров; големият книжовник Сава Доброплодни,  образовани люде като Георги Живков и Никола Бацаров, Димитър Станчев, Сава Геренов, Стефан Деребеев, Христо Самсаров; свещеникът на първата българска църква "Св. Архангел Михаил" отец Константин Дъновски, а след него – Иван Геренов и Христо Върбанов; Янко и Димитър Славчеви, по чиято инициатива се учредява първото варненско читалище "Възрождение"; диригентът Коста Тодоров – основател на варненското симфонично дружество и още местни родолюбци, благодарение на които Варна бързо се превръща в истински културен и образователен център, какъвто е и до днес.