Изложба "Намерена памет: Смилянските ножове – мъжките бижута на Родопите" гостува в Музея на Възраждането във Варна

В Музея на Възраждането във Варна беше открита гостуващата изложба "Намерена памет: Смилянските ножове – мъжките бижута на Родопите", която е част от постоянната експозиция на Народно читалище "Проф. д-р Асен Златаров 1927 г.", с. Смилян, Смолянска община.

За пръв път във Варна се поставя акцент върху забравената история на известното родопско селище като важен ножарски център през XIX в.

В 8 постерни табла е представено миналото на смилянското ножарство с неговите характерните ножове, техните декоративни и конструктивни особености, както и сведенията за тях в историческата и краеведска литература. Изложбата илюстрира резултатите дългогодишното проучване на Виолин Калчев, който е и неин главен куратор. В хода на своите изследвания, посветени на хладното оръжие, той открива, че известните сред колекционери у нас ножове красив дизайн и специфична изработка, са правени именно в Смилян.

Акцент в изложбата са показаните образци на ножовете в различни размери, предоставени от музейната сбирка на читалището в Смилян, както и от частни етнографски сбирки. 

Изложбата може да бъде посетена до края на декември 2025 г. в Музея на Възраждането на ул. "Д-р Л. Заменхоф" №21 във Варна.

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.