Изложба "Намерена памет: Смилянските ножове – мъжките бижута на Родопите" гостува в Музея на Възраждането във Варна

В Музея на Възраждането във Варна беше открита гостуващата изложба "Намерена памет: Смилянските ножове – мъжките бижута на Родопите", която е част от постоянната експозиция на Народно читалище "Проф. д-р Асен Златаров 1927 г.", с. Смилян, Смолянска община.

За пръв път във Варна се поставя акцент върху забравената история на известното родопско селище като важен ножарски център през XIX в.

В 8 постерни табла е представено миналото на смилянското ножарство с неговите характерните ножове, техните декоративни и конструктивни особености, както и сведенията за тях в историческата и краеведска литература. Изложбата илюстрира резултатите дългогодишното проучване на Виолин Калчев, който е и неин главен куратор. В хода на своите изследвания, посветени на хладното оръжие, той открива, че известните сред колекционери у нас ножове красив дизайн и специфична изработка, са правени именно в Смилян.

Акцент в изложбата са показаните образци на ножовете в различни размери, предоставени от музейната сбирка на читалището в Смилян, както и от частни етнографски сбирки. 

Изложбата може да бъде посетена до края на декември 2025 г. в Музея на Възраждането на ул. "Д-р Л. Заменхоф" №21 във Варна.

Варненци отбелязаха 111-ата годишнина от едно от най-трагичните събития в историята на ХХ век - Арменският геноцид от 1915 година. Събитието в знак на почит пред паметта на 1,5 милиона невинни жертви се състоя пред паметника в градинката на Регионалния исторически музей, издигнат през 2004 г. като знак на благодарност към българския народ за приемането на арменските бежанци след събитията от 1915 година.

По-рано през деня представители на арменска общност във Варна се събраха в църквата "Свети Саркиз", където по традиция беше произнесено възпоменателно слово и молитва за загиналите в геноцида. Последва и шествие, което премина по пешеходната част на булевард "Княз Борис I", бул. "Сливница" и достигна до Паметника на благодарността. 

Възпоменателните шествия и церемонии по традиция се състоят на 24 април, отбелязван като Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид. На тази дата през 1915 г. в Истанбул (тогава Цариград) са арестувани и по-късно екзекутирани стотици арменски интелектуалци, духовници и общественици. Това се счита за началото на опитите за заличаване на арменската общност. На 24 април 2015 година, във връзка с отбелязване на 100-годишнината на събитието, българското Народно събрание приема декларация, с която признава "масовото изтребление" на арменци.

По време на възпоменателните събития бе отбелязано, че тази дата е и ден за дълбоко осмисляне на цената на човешкия живот, значението на историческата памет и отговорността на обществата подобни трагедии никога да не бъдат забравени или повторени. Изразена бе и искрена признателност към българския народ за проявеното състрадание и гостоприемство към арменците, намерили убежище в България в тежък исторически момент.