Изложба, посветена на българското изгнаничество през 19 век, откриват в Археологическия музей

„Отвъд Дунава: Въображаемо пътуване през духовните карти на българското изгнание 1820-1870 година“ е заглавието на съвместна изложба на Регионалния исторически музей - Варна и Общинския музей на Букурещ. Изложбата включва експонати от колекциите на музея в Букурещ:

Оригинални документи, Печатни издания, Литографии, Ларти, Възпоменателни медали и Ордени за заслуги

Ще бъдат представени и творби на известния румънски скулптор Корнел Медрея, свързани с епохата и с личности от българската и румънската история.

Официалното откриване е на 15 ноември, петък от 17 часа в зала „Север“ в Археологическия музей. Организаторите се надяват събитието да допринесе за утвърждаване на сътрудничеството в областта на културата между Варна и Букурещ и да създаде нови възможности за обмен и реализиране на съвместни проекти.

С общоградско честване бе отбелязана годишнината от Освобождението на Варна. В двора на Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил” – мястото, където на същата дата преди 148 години с хляб и сол, много цветя и със сълзи на очи всички българи от местното население се събрали в очакване на освободителите си, днес бяха положени венци и цветя в знак на признателност към отдалите живота си за Освобождението на Варна. 

Свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия отслужиха заупокойна молитва за загиналите и празничен благодарствен молебен по случай Деня на Освобождението на Варна. Присъстващите отдадоха заслужена почит за героите, загинали за свободата на България и Варна и сведоха глави в едноминутно мълчание.

В последния етап на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 год., личният състав на Българското опълчение наброява приблизително 13 000 души от различни народности. Над 100 от тях са изявените поборници, обрекли съдбата и делото си за благото на Варненския край. По време на празничното честване бяха почетени имената на част от тях и бяха припомнени интересни факти от живота им след 1878 год., когато се полагат основите на съвременна Варна. Мнозина от опълченците не доживяват да видят Освобождението и загиват в битки, за да постигнат свободата на бъдещите поколения.

27 юли е денят на символичното влизане на руските войници във варненската крепост.

Макар и само за няколко часа и без това реално да доведе до промяна на статута на властимащите, денят се запечатва в съзнанието на съвременниците. През годините датата се налага сред местната общественост като празник, почитан като Деня на Освобождението на Варна.

Надеждите за скорошно освобождение се породило във варненци през зимните месеци на 1878 г. заради бързото настъпване на ХІV Армейски корпус на генерал Цимерман в Североизточна България. Българите в града, въодушевени от идващите новини, захванали подготовка за посрещането на освободителите, но се наложило да изчакат още няколко месеца. 

Въпреки че договорът от Сан Стефано бил подписан и в него било упоменато, че Шуменската и Варненската крепости трябвало да бъдат освободени от турските гарнизони, двата града останали в османски ръце. Варна имала голямо военно и търговско значение и преговорите вървели мъчително. Едва на петото заседание на Берлинския конгрес през юни 1878 г., след като Бисмарк подкрепил руската позиция, Турция се съгласила да започне преговорите за изтегляне от Варна.

Ген. Столипин заминал за Цариград, за да вземе лично нареждането на турското правителство за предаването на градовете Шумен и Варна. На 26 юли той връчил на Фазлъ паша заповед от турското правителство с думите: „А сега напуснете Варна". На следващия ден, 27 юли, на мястото на днешното общоградско честване  в църквата бил отслужен благодарствен молебен, а учителят Димитър Станчев със слово изказал благодарността на сънародниците си.

Празничната програма на 27 юли продължи с тържествен концерт на  площад „Независимост“, посветен на Освобождението на Варна. Под диригентството на Кръстин Настев оркестърът на Варненската опера и солистите Линка Стоянова, Жана Костова, Вяра Железова, Артьом Арутюнов, Пламен Райков, Свилен Николов и Евгений Станимиров представиха богата програма с произведения от българската и световната музикална класика.