Жертвите на Арменския геноцид бяха почетени във Варна

Варненци отбелязаха 111-ата годишнина от едно от най-трагичните събития в историята на ХХ век - Арменският геноцид от 1915 година. Събитието в знак на почит пред паметта на 1,5 милиона невинни жертви се състоя пред паметника в градинката на Регионалния исторически музей, издигнат през 2004 г. като знак на благодарност към българския народ за приемането на арменските бежанци след събитията от 1915 година.

По-рано през деня представители на арменска общност във Варна се събраха в църквата "Свети Саркиз", където по традиция беше произнесено възпоменателно слово и молитва за загиналите в геноцида. Последва и шествие, което премина по пешеходната част на булевард "Княз Борис I", бул. "Сливница" и достигна до Паметника на благодарността. 

Възпоменателните шествия и церемонии по традиция се състоят на 24 април, отбелязван като Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид. На тази дата през 1915 г. в Истанбул (тогава Цариград) са арестувани и по-късно екзекутирани стотици арменски интелектуалци, духовници и общественици. Това се счита за началото на опитите за заличаване на арменската общност. На 24 април 2015 година, във връзка с отбелязване на 100-годишнината на събитието, българското Народно събрание приема декларация, с която признава "масовото изтребление" на арменци.

По време на възпоменателните събития бе отбелязано, че тази дата е и ден за дълбоко осмисляне на цената на човешкия живот, значението на историческата памет и отговорността на обществата подобни трагедии никога да не бъдат забравени или повторени. Изразена бе и искрена признателност към българския народ за проявеното състрадание и гостоприемство към арменците, намерили убежище в България в тежък исторически момент.

Започна вторият етап на археологическото проучване на крепостната стена на Античния Одесос в градинката между улиците "Цариброд", "Цар Симеон I", "Козлодуй" и "Д-р Людвиг Заменхоф". Проучването се извършва с разрешение, издадено от Съвет за теренни проучвания към Министерство на културата.

Изпълнението на втори етап на археологическо проучване вече е в ход и ще продължи 22 дни.

Резултатите от него и препоръките на комисията, която ще ги приема, ще бъдат отразени в техническата документация към дейност "Проектиране, ремонт и поддръжка на сектор от късноантичната стена на Одесос (датировка от края на IV – началото на VII в.)" към проект "Варна - град отворен към морето, културен, туристически, образователен и здравен център, с грижа за хората и двигател на устойчивото развитие на Североизточен регион", чието изпълнение Община Варна започна през 2026 г.

Изготвено е и Техническо задание за проектиране на дейности по консервация, реставрация и експониране на разкритите структури, което е съгласувано с Министерство на културата с изискване да се извърши пълно проучване на парковата площ в участъка на север от разкритата крепостна стена.

При първия етап на археологическото проучване са разкрити Сектор от югозападната част на укрепителната система на Римския Одесос, Сектор от югозападната част на укрепителната система на Късноантичния Одесос и Военен склад (построен през 1832-1834 г.) и по-късно познат като "Беглишки хамбар" - "Държавен склад" с клон на "Българска търговска банка" до 1936 г.

Археологическите структури имат голяма научна, културна и експозиционна стойност, поради което необходимите за съхранението им мерки по консервация, реставрация и експониране са включени в проекта. Целта е  да бъде съхранено и популяризирано културно-историческото наследство на Варна.