Жертвите на Арменския геноцид бяха почетени във Варна

Варненци отбелязаха 111-ата годишнина от едно от най-трагичните събития в историята на ХХ век - Арменският геноцид от 1915 година. Събитието в знак на почит пред паметта на 1,5 милиона невинни жертви се състоя пред паметника в градинката на Регионалния исторически музей, издигнат през 2004 г. като знак на благодарност към българския народ за приемането на арменските бежанци след събитията от 1915 година.

По-рано през деня представители на арменска общност във Варна се събраха в църквата "Свети Саркиз", където по традиция беше произнесено възпоменателно слово и молитва за загиналите в геноцида. Последва и шествие, което премина по пешеходната част на булевард "Княз Борис I", бул. "Сливница" и достигна до Паметника на благодарността. 

Възпоменателните шествия и церемонии по традиция се състоят на 24 април, отбелязван като Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид. На тази дата през 1915 г. в Истанбул (тогава Цариград) са арестувани и по-късно екзекутирани стотици арменски интелектуалци, духовници и общественици. Това се счита за началото на опитите за заличаване на арменската общност. На 24 април 2015 година, във връзка с отбелязване на 100-годишнината на събитието, българското Народно събрание приема декларация, с която признава "масовото изтребление" на арменци.

По време на възпоменателните събития бе отбелязано, че тази дата е и ден за дълбоко осмисляне на цената на човешкия живот, значението на историческата памет и отговорността на обществата подобни трагедии никога да не бъдат забравени или повторени. Изразена бе и искрена признателност към българския народ за проявеното състрадание и гостоприемство към арменците, намерили убежище в България в тежък исторически момент.

С общоградско поклонение във Варна отбелязаха 150 години от едно от най-светлите и най-драматични събития в националната ни история – Априлското въстание. Тържествената церемония се състоя на Алеята на Възраждането в Морската градина, пред паметника на Георги Бенковски - един от най-бележитите български революционери и главен апостол по време на въстанието от 1876 година.

Заупокойна молитва в памет на загиналите в Априлската епопея отслужи Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. Присъстващите сведоха глава и запазиха едноминутно мълчание в знак на почит към загиналите за свободата на България. 

“Априлското въстание е събитие, което не просто разтърсва устоите на една империя, но и пробужда съвестта на Европа. Събитие, в което се срещат героизмът и трагедията, саможертвата и надеждата, отчаянието и вярата в свободата. Въстание, в което обикновени хора се превръщат в герои. Това е въстание на духа”, бе отбелязано по време на церемонията. Припомнено бе още, че през април 1876 г. българският народ – лишен от държавност, но не и от достойнство – се изправя срещу една могъща сила. Въстанието избухва, не защото успехът е сигурен, а защото свободата е необходима. Не защото победата е гарантирана, а защото робството е непоносимо.

Освен имената на геройски загиналите въстаници - учители, занаятчии, свещеници и революционери, бе припомнен значимият принос на един от най-ярките застъпници на българската национална кауза – военният кореспондент на лондонския вестник „Дейли нюз“ Джанюариъс Макгахан. С перо, по-силно от оръжие, той описва опожарените домове, обезлюдените села и масовите гробове, но и духа на един народ, който, дори в най-голямата си трагедия, не губи достойнството си. Неговите разкази достигат до страниците на европейската преса, до сърцата на хората и до общественото мнение в Западна Европа. Пробужда съвестта на политици, интелектуалци и обикновени граждани, търсят отговорност и справедливост и чрез предаването на истината чрез словото променя хода на историята. 

В общоградското поклонение във Варна участваха и стотици ученици от варненските училища, дошли да поднесат цветя в знак на признателност пред паметника на Георги Бенковски. Венци и цветя поднесоха също представители на институциите, политически партии, организации и движения, неправителствени организации, съюзи, сдружения, културно-просветни дружества и университети, граждани.