Книга „Непознатите писма на Райна Попгеоргиева“ представят в Музея на Възраждането на 3 март

На 3 март 2024 г. в 14:00 ч. в Музея на Възраждането във Варна ще бъде представена книгата на д-р Ивета Рашева „Непознатите писма на Райна Попгеоргиева“.

"Д-р Рашева разказва за 34 оригинални писма от фонда на Българския исторически архив в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, чрез които добиваме представа за годините, прекарани от Райна Княгиня в Русия и за различни премълчавани факти. Виждаме я като "осиновителка" на 32 сирачета от Панагюрище в Москва, спомоществователка за закупуването на църковна утвар за родните места. Четем за низвергването ѝ от социума и трудното ѝ завръщане към учителстването в България, за зараждащата се любов между нея и Васил Дипчев", разказват организаторите.

Поднесена по интересен начин, книгата е ценно издание, което ни прехвърля в епоха на преходи и изграждане на възродената българска държава.

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.