На 10 юни:  Варна отбелязва 105 години като курортен град

На 10 юни 2026 г. Варна ще отбележи 105 години от обявяването си за курортен град – значима годишнина, която подчертава развитието на морската столица като един от най-важните туристически центрове в България.

Програмата започва в 14:30 ч. с два тематични пешеходни тура на български и английски език, посветени на развитието на Варна като курортен град. С начална точка Туристическия информационен център участниците ще имат възможност да научат повече за забележителностите и историята на Варна, и да приключат обиколката при Музея за нова история.

В 16:30 ч. там ще бъде открита и изложбата "Варна – 105 години курортен град". Експозицията е подготвена от отделите "Нова история" и "Най-нова история" към Регионалния исторически музей и проследява развитието на града като морски курорт от края на XIX век до 80-те години на XX век. По време на откриването ще бъде прочетен и оригиналният текст на прокламацията, с която през 1921 г. Варна е провъзгласена за "специален и свободен курортен град".

За първите 105 посетители входът ще бъде безплатен.

От 4 до 11 юни във Facebook страницата на официалния туристически портал на града Visit Varna се провежда игра за всички варненци и гости на града с много атрактивни награди, сред които - уикенди за двама в луксозни градски хотели и комплекси на брега на морето, вечери, ваучери за СПА процедури, безплатен вход за посещение на музикални събития - част от Международния музикален фестивал "Варненско лято", и други.

Събитието ще бъде отбелязано и със специален епизод в социалните мрежи на VISIT Varna с участието на Християн Облаков - изследовател на архитектурната история на Варна, автор и екскурзовод във видео рубриката "Разходки в миналото".

Град Варна се посещава още от края на XIX век, когато през 1879 г. са изградени първите морски бани от дърво върху железни релси. Началото на модерното курортно развитие е поставено при управлението на кмета Михаил Колони, който има визията Варна да се превърне в лятна столица на България.

На 10 юни 1921 г. тричленна комисия с председател Йордан Пекарев провъзгласява Варна за "специален и свободен курортен град". През 20-те и 30-те години на XX век градът се утвърждава като най-престижния морски курорт в страната, а през 1926 г. са изградени нови морски бани.

В периода 1926 – 1939 г. Варна се развива като единствения международен курорт в България. Рекламни брошури и материали на различни езици популяризират града като център на морелечението и модерния туризъм. Постепенно медиите в България и по света започват да наричат Варна "перлата на Черно море, на която по право могат да конкурират много малко градове, в които има съчетани по такъв чуден начин античността с модерното".

Днес Варна остава символ на съчетанието между история, култура, море и минерална вода – място, което съхранява и развива своята идентичност като водеща туристическа дестинация в България.

С общоградско честване бе отбелязана годишнината от Освобождението на Варна. В двора на Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил” – мястото, където на същата дата преди 148 години с хляб и сол, много цветя и със сълзи на очи всички българи от местното население се събрали в очакване на освободителите си, днес бяха положени венци и цветя в знак на признателност към отдалите живота си за Освобождението на Варна. 

Свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия отслужиха заупокойна молитва за загиналите и празничен благодарствен молебен по случай Деня на Освобождението на Варна. Присъстващите отдадоха заслужена почит за героите, загинали за свободата на България и Варна и сведоха глави в едноминутно мълчание.

В последния етап на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 год., личният състав на Българското опълчение наброява приблизително 13 000 души от различни народности. Над 100 от тях са изявените поборници, обрекли съдбата и делото си за благото на Варненския край. По време на празничното честване бяха почетени имената на част от тях и бяха припомнени интересни факти от живота им след 1878 год., когато се полагат основите на съвременна Варна. Мнозина от опълченците не доживяват да видят Освобождението и загиват в битки, за да постигнат свободата на бъдещите поколения.

27 юли е денят на символичното влизане на руските войници във варненската крепост.

Макар и само за няколко часа и без това реално да доведе до промяна на статута на властимащите, денят се запечатва в съзнанието на съвременниците. През годините датата се налага сред местната общественост като празник, почитан като Деня на Освобождението на Варна.

Надеждите за скорошно освобождение се породило във варненци през зимните месеци на 1878 г. заради бързото настъпване на ХІV Армейски корпус на генерал Цимерман в Североизточна България. Българите в града, въодушевени от идващите новини, захванали подготовка за посрещането на освободителите, но се наложило да изчакат още няколко месеца. 

Въпреки че договорът от Сан Стефано бил подписан и в него било упоменато, че Шуменската и Варненската крепости трябвало да бъдат освободени от турските гарнизони, двата града останали в османски ръце. Варна имала голямо военно и търговско значение и преговорите вървели мъчително. Едва на петото заседание на Берлинския конгрес през юни 1878 г., след като Бисмарк подкрепил руската позиция, Турция се съгласила да започне преговорите за изтегляне от Варна.

Ген. Столипин заминал за Цариград, за да вземе лично нареждането на турското правителство за предаването на градовете Шумен и Варна. На 26 юли той връчил на Фазлъ паша заповед от турското правителство с думите: „А сега напуснете Варна". На следващия ден, 27 юли, на мястото на днешното общоградско честване  в църквата бил отслужен благодарствен молебен, а учителят Димитър Станчев със слово изказал благодарността на сънародниците си.

Празничната програма на 27 юли продължи с тържествен концерт на  площад „Независимост“, посветен на Освобождението на Варна. Под диригентството на Кръстин Настев оркестърът на Варненската опера и солистите Линка Стоянова, Жана Костова, Вяра Железова, Артьом Арутюнов, Пламен Райков, Свилен Николов и Евгений Станимиров представиха богата програма с произведения от българската и световната музикална класика.