На 10 юни:  Варна отбелязва 105 години като курортен град

На 10 юни 2026 г. Варна ще отбележи 105 години от обявяването си за курортен град – значима годишнина, която подчертава развитието на морската столица като един от най-важните туристически центрове в България.

Програмата започва в 14:30 ч. с два тематични пешеходни тура на български и английски език, посветени на развитието на Варна като курортен град. С начална точка Туристическия информационен център участниците ще имат възможност да научат повече за забележителностите и историята на Варна, и да приключат обиколката при Музея за нова история.

В 16:30 ч. там ще бъде открита и изложбата "Варна – 105 години курортен град". Експозицията е подготвена от отделите "Нова история" и "Най-нова история" към Регионалния исторически музей и проследява развитието на града като морски курорт от края на XIX век до 80-те години на XX век. По време на откриването ще бъде прочетен и оригиналният текст на прокламацията, с която през 1921 г. Варна е провъзгласена за "специален и свободен курортен град".

За първите 105 посетители входът ще бъде безплатен.

От 4 до 11 юни във Facebook страницата на официалния туристически портал на града Visit Varna се провежда игра за всички варненци и гости на града с много атрактивни награди, сред които - уикенди за двама в луксозни градски хотели и комплекси на брега на морето, вечери, ваучери за СПА процедури, безплатен вход за посещение на музикални събития - част от Международния музикален фестивал "Варненско лято", и други.

Събитието ще бъде отбелязано и със специален епизод в социалните мрежи на VISIT Varna с участието на Християн Облаков - изследовател на архитектурната история на Варна, автор и екскурзовод във видео рубриката "Разходки в миналото".

Град Варна се посещава още от края на XIX век, когато през 1879 г. са изградени първите морски бани от дърво върху железни релси. Началото на модерното курортно развитие е поставено при управлението на кмета Михаил Колони, който има визията Варна да се превърне в лятна столица на България.

На 10 юни 1921 г. тричленна комисия с председател Йордан Пекарев провъзгласява Варна за "специален и свободен курортен град". През 20-те и 30-те години на XX век градът се утвърждава като най-престижния морски курорт в страната, а през 1926 г. са изградени нови морски бани.

В периода 1926 – 1939 г. Варна се развива като единствения международен курорт в България. Рекламни брошури и материали на различни езици популяризират града като център на морелечението и модерния туризъм. Постепенно медиите в България и по света започват да наричат Варна "перлата на Черно море, на която по право могат да конкурират много малко градове, в които има съчетани по такъв чуден начин античността с модерното".

Днес Варна остава символ на съчетанието между история, култура, море и минерална вода – място, което съхранява и развива своята идентичност като водеща туристическа дестинация в България.

Във Варна отбелязаха Деня на народните будители с военен ритуал и церемония по полагане на венци и цветя пред паметника на Отец Паисий в Алеята на Възраждането в Морската градина. 

Тържествен молебен бе отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение със свещеници от Варненската и Великопреславска света митропòлия. 

По време на празничната церемония бяха припомнени думите на странстващия монах Паисий от Света гора:
"О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? … Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи! От целия славянски род най-славни са били българите. Толкова години са царували и са били прочути по цялата земя…".

Роден със светското име Петър Баханов, наричан Пенко, с тояга в ръка и торба през рамо, Паисий тръгва от град на град, от село на село, от къща на къща, от черква на черква, за да разнесе своята книга с посланието "

…и ний сме имали царе, патриарси, ний сме кръстили целий славянский род".

Основополагащото дело на Паисий Хилендарски и неговия епохален труд "История славянобългарска" приемаме за началото на българското Възраждането, но на днешния ден отдаваме признателност на цяла плеяда от славни исторически личности. Това превръща Деня на народните будители в ден не само на писмеността и културата ни, но и на родовата ни памет.

Припомнено бе още делото на поп Стойко Владиславов, когото днес историята познава като епископ Софроний Врачански и който пръв преписал Паисиевата "История", на Неофит Бозвели, княз Стефан Богориди, д-р Петър Берон, княз Александър Богориди, Гаврил Кръстевич и Георги Сава Раковски и още много личности, чиито житейски подвиг води българския народ поколения наред към просветата, към свободата на духа, към културата, към съхраняването и развитието на духовните идеали и ценности.

Варна също има своите будители: Никола и Сава Георгиевич – основатели на  първата българска община; Константин Арабаджиев – първият учител в първото българско училище; щедрият спомоществовател на школското здание хаджи Стамат Сидеров; големият книжовник Сава Доброплодни,  образовани люде като Георги Живков и Никола Бацаров, Димитър Станчев, Сава Геренов, Стефан Деребеев, Христо Самсаров; свещеникът на първата българска църква "Св. Архангел Михаил" отец Константин Дъновски, а след него – Иван Геренов и Христо Върбанов; Янко и Димитър Славчеви, по чиято инициатива се учредява първото варненско читалище "Възрождение"; диригентът Коста Тодоров – основател на варненското симфонично дружество и още местни родолюбци, благодарение на които Варна бързо се превръща в истински културен и образователен център, какъвто е и до днес.