На 6 декември: Военноморският музей във Варна открива традиционната си годишна изложба

На 6 декември (петък) от 11 часа във Военноморския музей във Варна ще бъде открита традиционната годишна изложба "Многото пътеки към морската история". В нея ще бъдат представени най-новите експонати, постъпили във фонда на Музея през 2024 година. Сред тях е единствената запазена част от първия български водосамолет, проектиран от  Атанас Григоров през 1923 – 1924 г. – витлото, съхранено и предадено на Музея от наследниците на конструктора. 

Ценителите на изкуството ще бъдат изкушени да погледнат през погледа на френския художник и военен кореспондент илюстратор Дюран Браже, пренасяйки се в сюжета на неговата литография на Каварненския залив по време на Кримската война (1853 – 1856). 

Любителите на подводната археология и разкриването на морските тайни ще се натъкнат на истинска находка от морското дъно – детайл от корпуса на плавателен съд от ХIX век. 

Част от изложбата са и свидетелства от по-новата история: картичка, изпратена лично от кап. Георги Георгиев като поздрав от водите на Северния Атлантик и залива Брентън по време на околосветското му плаване с яхтата "Кор Кароли", както и моряшкият паспорт на може би единствения български гражданин, за когото се знае, че е роден на кораб. След любопитните артефакти са още стари риболовни принадлежности, моряшко униформено облекло, отличия, флагове, фотоси и документи.

Във Варна отбелязаха Деня на народните будители с военен ритуал и церемония по полагане на венци и цветя пред паметника на Отец Паисий в Алеята на Възраждането в Морската градина. 

Тържествен молебен бе отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение със свещеници от Варненската и Великопреславска света митропòлия. 

По време на празничната церемония бяха припомнени думите на странстващия монах Паисий от Света гора:
"О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? … Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи! От целия славянски род най-славни са били българите. Толкова години са царували и са били прочути по цялата земя…".

Роден със светското име Петър Баханов, наричан Пенко, с тояга в ръка и торба през рамо, Паисий тръгва от град на град, от село на село, от къща на къща, от черква на черква, за да разнесе своята книга с посланието "

…и ний сме имали царе, патриарси, ний сме кръстили целий славянский род".

Основополагащото дело на Паисий Хилендарски и неговия епохален труд "История славянобългарска" приемаме за началото на българското Възраждането, но на днешния ден отдаваме признателност на цяла плеяда от славни исторически личности. Това превръща Деня на народните будители в ден не само на писмеността и културата ни, но и на родовата ни памет.

Припомнено бе още делото на поп Стойко Владиславов, когото днес историята познава като епископ Софроний Врачански и който пръв преписал Паисиевата "История", на Неофит Бозвели, княз Стефан Богориди, д-р Петър Берон, княз Александър Богориди, Гаврил Кръстевич и Георги Сава Раковски и още много личности, чиито житейски подвиг води българския народ поколения наред към просветата, към свободата на духа, към културата, към съхраняването и развитието на духовните идеали и ценности.

Варна също има своите будители: Никола и Сава Георгиевич – основатели на  първата българска община; Константин Арабаджиев – първият учител в първото българско училище; щедрият спомоществовател на школското здание хаджи Стамат Сидеров; големият книжовник Сава Доброплодни,  образовани люде като Георги Живков и Никола Бацаров, Димитър Станчев, Сава Геренов, Стефан Деребеев, Христо Самсаров; свещеникът на първата българска църква "Св. Архангел Михаил" отец Константин Дъновски, а след него – Иван Геренов и Христо Върбанов; Янко и Димитър Славчеви, по чиято инициатива се учредява първото варненско читалище "Възрождение"; диригентът Коста Тодоров – основател на варненското симфонично дружество и още местни родолюбци, благодарение на които Варна бързо се превръща в истински културен и образователен център, какъвто е и до днес.