На 6 декември: Военноморският музей във Варна открива традиционната си годишна изложба

На 6 декември (петък) от 11 часа във Военноморския музей във Варна ще бъде открита традиционната годишна изложба "Многото пътеки към морската история". В нея ще бъдат представени най-новите експонати, постъпили във фонда на Музея през 2024 година. Сред тях е единствената запазена част от първия български водосамолет, проектиран от  Атанас Григоров през 1923 – 1924 г. – витлото, съхранено и предадено на Музея от наследниците на конструктора. 

Ценителите на изкуството ще бъдат изкушени да погледнат през погледа на френския художник и военен кореспондент илюстратор Дюран Браже, пренасяйки се в сюжета на неговата литография на Каварненския залив по време на Кримската война (1853 – 1856). 

Любителите на подводната археология и разкриването на морските тайни ще се натъкнат на истинска находка от морското дъно – детайл от корпуса на плавателен съд от ХIX век. 

Част от изложбата са и свидетелства от по-новата история: картичка, изпратена лично от кап. Георги Георгиев като поздрав от водите на Северния Атлантик и залива Брентън по време на околосветското му плаване с яхтата "Кор Кароли", както и моряшкият паспорт на може би единствения български гражданин, за когото се знае, че е роден на кораб. След любопитните артефакти са още стари риболовни принадлежности, моряшко униформено облекло, отличия, флагове, фотоси и документи.

Варненци отбелязаха 111-ата годишнина от едно от най-трагичните събития в историята на ХХ век - Арменският геноцид от 1915 година. Събитието в знак на почит пред паметта на 1,5 милиона невинни жертви се състоя пред паметника в градинката на Регионалния исторически музей, издигнат през 2004 г. като знак на благодарност към българския народ за приемането на арменските бежанци след събитията от 1915 година.

По-рано през деня представители на арменска общност във Варна се събраха в църквата "Свети Саркиз", където по традиция беше произнесено възпоменателно слово и молитва за загиналите в геноцида. Последва и шествие, което премина по пешеходната част на булевард "Княз Борис I", бул. "Сливница" и достигна до Паметника на благодарността. 

Възпоменателните шествия и церемонии по традиция се състоят на 24 април, отбелязван като Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид. На тази дата през 1915 г. в Истанбул (тогава Цариград) са арестувани и по-късно екзекутирани стотици арменски интелектуалци, духовници и общественици. Това се счита за началото на опитите за заличаване на арменската общност. На 24 април 2015 година, във връзка с отбелязване на 100-годишнината на събитието, българското Народно събрание приема декларация, с която признава "масовото изтребление" на арменци.

По време на възпоменателните събития бе отбелязано, че тази дата е и ден за дълбоко осмисляне на цената на човешкия живот, значението на историческата памет и отговорността на обществата подобни трагедии никога да не бъдат забравени или повторени. Изразена бе и искрена признателност към българския народ за проявеното състрадание и гостоприемство към арменците, намерили убежище в България в тежък исторически момент.