На 6 декември: Военноморският музей във Варна открива традиционната си годишна изложба

На 6 декември (петък) от 11 часа във Военноморския музей във Варна ще бъде открита традиционната годишна изложба "Многото пътеки към морската история". В нея ще бъдат представени най-новите експонати, постъпили във фонда на Музея през 2024 година. Сред тях е единствената запазена част от първия български водосамолет, проектиран от  Атанас Григоров през 1923 – 1924 г. – витлото, съхранено и предадено на Музея от наследниците на конструктора. 

Ценителите на изкуството ще бъдат изкушени да погледнат през погледа на френския художник и военен кореспондент илюстратор Дюран Браже, пренасяйки се в сюжета на неговата литография на Каварненския залив по време на Кримската война (1853 – 1856). 

Любителите на подводната археология и разкриването на морските тайни ще се натъкнат на истинска находка от морското дъно – детайл от корпуса на плавателен съд от ХIX век. 

Част от изложбата са и свидетелства от по-новата история: картичка, изпратена лично от кап. Георги Георгиев като поздрав от водите на Северния Атлантик и залива Брентън по време на околосветското му плаване с яхтата "Кор Кароли", както и моряшкият паспорт на може би единствения български гражданин, за когото се знае, че е роден на кораб. След любопитните артефакти са още стари риболовни принадлежности, моряшко униформено облекло, отличия, флагове, фотоси и документи.

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.