На 6 май: Вход свободен във Военноморския музей във Варна

В Деня на храбростта и Празник на Българската армия, Военноморският музей във Варна ще работи с вход свободен. Посетителите ще могат да разгледат изложбата "Светци – воини и покровители на бойното поле". 

Иконите представят култа към светците воини, почитани по българските земи – св. Георги, св. Димитър, св. Теодор Тирон, св. Мина, както и архангел Михаил, водач на ангелите и покровител на воините. В изложбата са експонирани икони, рисувани през XVIII и XIX век, които представят героичното като част от православната иконография. Сред изображенията се открояват тези на св. Георги, св. Димитър и св. Мина, в характерните за тях сюжети. 

С експонати от своите колекции гостуват Музеят на Възраждането „Иларион Макариополски“ в град Елена, Специализираният музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна и Художествената галерия в Казанлък. Повечето от иконите са част от Тревненската школа, която възниква в края на XVII век и просъществува до началото на XX век. 

Изложбата може да бъде разгледана до средата на месец юли, а безплатно – в Деня на храбростта и Празник на Българската армия, когато Военноморският музей ще работи с вход свободен.

Регионалният исторически музей във Варна представя най-старото обработено злато в света и други ценни находки от Варненския халколитен некропол в Общинския музей в Букурещ, Румъния. Изложбата ще остане в северната ни съседка до 29 март 2026 г.

Световноизвестният Варненски некропол I гостува за първи път Румъния. Част от експонатите никога не са напускали постоянната експозиция на музея във Варна, а други – като комплекса от Варненски некропол II, включително и най-старото обработено злато в света, в много редки случаи са пътували за представяне в чужбина. 

Експозицията включва находки от гробни комплекси от град Варна и региона. Концепцията на изложбата е да илюстрира представите за отвъдния живот, отразени в практикуваните през вековете погребални обреди от различните народи, населявали региона. Посетителите имат възможност да проследят развитието на разбиранията за задгробния живот през праисторическата, античната и средновековната епоха. Експонатите са свързани с проучвания, проведени при спасителни или редовни археологически разкопки, най-вече през втората половина на XX век. Античните некрополи на Одесос и Варненските енеолитни некрополи I и III , както и други обекти, се проучват и до ден днешен.

Погребалните обреди дават богата информация за религиозните възгледи, за обществения ред и организация, за различни социални аспекти. Данните за погребалните практики във Варненско сочат, че колкото по-назад във времето се проследяват, толкова повече, по-богати и по-ценни за епохата си са гробните дарове.

Пътешествието отвъд започва с мистериозните вярвания през каменно-медната епоха и завършва с християнските средновековни обичаи. Забележим е контрастът между отделните погребални практики и възприятия за задгробния живот, които явно не се обуславят от общия технологичен напредък на човечеството, а са продукт на собствени – понякога уникални, виждания и представи, съобщават от РИМ – Варна.