На 6 май: Вход свободен във Военноморския музей във Варна

В Деня на храбростта и Празник на Българската армия, Военноморският музей във Варна ще работи с вход свободен. Посетителите ще могат да разгледат изложбата "Светци – воини и покровители на бойното поле". 

Иконите представят култа към светците воини, почитани по българските земи – св. Георги, св. Димитър, св. Теодор Тирон, св. Мина, както и архангел Михаил, водач на ангелите и покровител на воините. В изложбата са експонирани икони, рисувани през XVIII и XIX век, които представят героичното като част от православната иконография. Сред изображенията се открояват тези на св. Георги, св. Димитър и св. Мина, в характерните за тях сюжети. 

С експонати от своите колекции гостуват Музеят на Възраждането „Иларион Макариополски“ в град Елена, Специализираният музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна и Художествената галерия в Казанлък. Повечето от иконите са част от Тревненската школа, която възниква в края на XVII век и просъществува до началото на XX век. 

Изложбата може да бъде разгледана до средата на месец юли, а безплатно – в Деня на храбростта и Празник на Българската армия, когато Военноморският музей ще работи с вход свободен.

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.