На Архангелова задушница: Военни моряци почетоха паметта на загиналите за свободата на България

Всяка година на Архангелова (мъжка) задушница Българската армия провежда военни ритуали в памет на загиналите във войните български вòйни. 

На този ден изразяваме своето преклонение пред паметта на героите и почитаме храброто българско войнство, което народът винаги, в мир и в бран, е уважавал и към което продължава да изразява своите чувства на признателност за достойната служба на Родината.

На 1 ноември, във Варна се проведе ритуал, организиран съвместно oт Командването на Военноморските сили, Варненска и Великопреславска Света митрополия и Община Варна, с участието на Представителния духов оркестър на флота, почетен караул и венценосци от Военноморските сили и офицери от Щаба на Военноморските сили.

В района на Старите гробища, пред "Паметника на загиналите офицери, подофицери и войници във войните 1912-1918 г.", свещеници от Митрополията отслужиха заупокойна молитва, след което бяха поднесени венци и цветя от името на министъра на отбраната на Република България, началника на отбраната, от областния управител на Варненска област Андрияна Андреева, заместник-кмета на Община Варна Илия Коев, заместник-командира на Военноморските сили флотилен адмирал Ваньо Мусински, представители на военно-патриотични съюзи и организации.

Ритуалът по почитане паметта на загиналите за свободата на България е въведен през 1880 г., след което за известно време е прекъснат и отново възстановен през 1990 г. 

Почетена бе и паметта на починалия през 2013 г. Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, както и на митрополитите Йосиф (1937 – 1988) и Симеон (1872 - 1937), чиито мощи също почиват в Старите варненски гробища.

С церемония по полагане на венци и цветя с военен ритуал, във Варна отбелязаха Деня на народните будители. Тържествен молебен бе отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение със свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия. Церемонията беше пред паметника на Отец Паисий на Алеята на възрожденците в Морската градина. 

На общоградското честване присъстваха областният управител проф. Андрияна Андреева, председателят на Общински съвет Христо Димитров, командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов, заместник-кметовете на Община Варна Илия Коев и Снежана Апостолова, началникът на ВВМУ "Никола Й. Вапцаров" флотилен адмирал проф. д-р Калин Калинов, представители на ръководството на ОД на МВР, районни кметове, политически партии, почетни консули, районното мюфтийство, неправителствени организации и граждани. 

По време на празничната церемония варненци си припомниха думите на Отец Паисий:

"О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? … Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи! От целия славянски род най-славни са били българите. Толкова години са царували и са били прочути по цялата земя…". 

Роден преди три века със светското име Петър Баханов, наричан Пенко, само с една тояга в ръка и една торба през рамото Паисий тръгва от град на град, от село на село, от къща на къща, от черква на черква, за да разнесе своята книга с посланието "…и ний сме имали царе, патриарси, ний сме кръстили целий славянский род".

България бавно осъзнава значението на Хилендарския летописец. По времето на Възраждането името му не е познато дори в българските училища. Иван Вазов споменава, че се е запознал с делото на Паисий, едва след като навършва двадесет години от едно българско списание, издавано в Браила. Първото публикуване на "История славянобългарска" е 82 години след написването ѝ, като името на автора не се споменава. Дори Българската православна църква не бърза да канонизира Паисий като светец – прави го с писмен акт на Светия синод през 1962 г. 

Днес хилендарският монах и неговото основополагащо дело се считат за начало на българското Възраждане. В днешния ден България отдава признателност на цяла плеяда от славни исторически личности и превръща Деня на народните будители в ден не само на писмеността и културата ни, но и на родовата ни памет.

По време на церемонията бе припомнено, че Варна също има своите будители: Никола и Сава Георгиевич – основатели на  първата българска община; Константин Арабаджиев – първият учител в първото българско училище, самият той – ученик на възрожденския просветител Петко Рачов Славейков, който за кратко също учителства във Варна; щедрият спомоществовател на школското здание хаджи Стамат Сидеров; големият книжовник Сава Доброплодни,  образовани люде като Георги Живков и Никола Бацаров, Димитър Станчев, Сава Геренов, Стефан Деребеев, Христо Самсаров; свещеникът на първата българска църква "Св. Архангел Михаил" отец Константин Дъновски, а след него – Иван Геренов и Христо Върбанов; Янко и Димитър Славчеви, по чиято инициатива се учредява първото варненско читалище "Възрождение"; диригентът Коста Тодоров – основател на варненското симфонично дружество и още местни родолюбци, благодарение на които Варна бързо се превръща в истински културен и образователен център, какъвто е и до днес.  

На 1 ноември се прекланяме пред житейския подвиг на онези, които водят българския народ и младите ни поколения към просветата, към свободата на духа, към културата, към съхраняването и развитието на духовните идеали и ценности.