Над 250 ученици се включиха в Националния исторически конкурс “Будител”

Над 250 ученици от 40 населени места в страната се включиха в осмото издание на Националния ученически конкурс за историческа памет "Будител", който се провежда във Варна под патронажа на кмета Благомир Коцев.

Организатори на събитието са Регионалното управление на образованието и Първа езикова гимназия в морската столица. Конкурсът се реализира със съдействието на Община Варна, Регионалния исторически музей, Държавния архив, както и д-р Милен Врабевски – председател на Фондация „Българска памет”.

Тази година в конкурса участват рекорден брой ученически проекти.

Вдъхновени от основната тема "Борбите на българите за национално обединение", те се състезават в общо шест категории: доклад, есе, видео-есе, презентация, видеофилм и драматизация.

Най-оригиналните индивидуални и колективни проекти, които се отличават с творчески подход и задълбочена изследователска дейност, ще бъдат наградени днес - 15 ноември 2024 г., от 17:00 ч. в Актовата зала на Първа езикова гимназия във Варна.

Церемонията се провежда в рамките на Националната ученическа конференция на тема: „Молитва за България- Разделената Родина”. Тя е посветена на борбите на българите за национално обединение.

Сред лекторите на двудневния форум ще бъдат проф. Милко Палангурски от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, специалистите от РИМ – Варна Мариана Димитрова и Кристина Спасова, ученици и учители от цялата страна. За първи път в програмата на историческия форум на 16 ноември в Актовата зала на Първа езикова гимназия ще се включат представители на клуб “Осми пехотен полк“ при НД “Традиция“ с лекция–беседа „Спомен за българския войник“.

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.