Напусна ни дългогодишният директор на Държавен архив – Варна, Борислав Дряновски

Дългогодишният директор на Държавен архив – Варна Борислав Дряновски е починал вчера – 8 ноември, съобщиха от архива.

Варна изгуби личност със силно присъствие в обществения си живот, отбеляза в съболезнователен адрес кметът Благомир Коцев.

Борислав Николов Дряновски е роден на 3 март 1944 г. в гр. Варна. През 1970 г. завършва специалност „История“ и „Българска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. От 1969 до 1971 г. работи като учител в с. Генерал Киселово. От февруари 1971 г. постъпва на работа в Държавен архив - Варна, първоначално като специалист-архивист, а от 1995 г. до пенсионирането си през 2008 г. като директор на Държавен архив – Варна.

В периода 1972-2018 г. издава над 40 книги и сборници, на които е автор, съавтор или съставител. Сред тях са „Капитан Петко Войвода”, „Борбите на българите от Варненска и Преславска епархия за църковна независимост 1840-1879 г.”, „Изграждане на българска администрация и гражданско общество във Варна и Варненска губерния след Освобождението 1878-1880 г.”, „Княз Александър Батенберг и Варна”, „125 години управление на горите във Варненския регион”, „Пристанище Варна 1347-1906 г.”, „Консулски представителства във Варна 1352-2009 г.”, „Почетните граждани на Варна”, „Кметовете на Варна“ 1-4 т.; „140 години съдебна власт във Варна“, „Водоснабдяването и канализацията на Варна“, „Губернатори и окръжни управители на Варна“, „История на Варненската адвокатура“, „История на Варненската червенокръстка организация“, „История на Варна – т. 3“ и др.

Над 300 са заглавията на публикации в книги, сборници и юбилейни издания, статии във вестници, списания, непериодични единични издания и електронни медии.

Борислав Дряновски е автор и водещ на редица радиопредавания, посветени на миналото на Варна и Варненския край, в ефира на Радио Варна, в рубриките: „Улиците на Варна” (2010-2011 г. – 75 бр. предавания), „Неизвестно за известното” (2011-2013 г. – 60 бр. предавания), „Лица и събития” (2013-2016 г. – 30 бр. предавания) и „Губернатори и окръжни управители на Варна” (2017 г. – 17 бр. предавани).

През 2000 г. е награден със златен медал от Тракийското дружество по повод публицистичната му дейност, посветена на Капитан Петко войвода.

През юли 2007 г. е удостоен с почетен знак и лента за принос към съхраняване и опазване на историческата памет на Варна.

За книгата „Кметовете на Варна 1878-1903 г.” през май 2011 г. му е присъдена награда „Варна” в раздел „Публицистика и журналистика”.

През 2024 г. Дряновски получава признание за цялостния му принос към историята на града и страната ни и по повод неговата 80-годишнина, като удостоен със званието

„Почетен гражданин на град Варна“

През 2016 г. дарява личния си архив на Държавен архив - Варна, като даренията му са обработени и заведени като личен фонд 1656 „Дряновски, Борислав Николов“.

Архивният фонд съдържа документален и снимков материал за творческата, служебна и обществена дейност на фондообразувателя за периода 1952-2016 г. Документите са класирани в четири раздела и обособени в 67 архивни единици, с обем от 0,9 л.м. Документите от раздел „Биографични“ са оригинали, предимно формуляри и печатни бланки, тези от раздел „Творческа дейност“ – оригинали, ръкопис и машинопис с ръкописни бележки, в раздел „Служебна и обществена дейност“ – оригинали, предимно машинопис. Всички документи от архивния фонд са много добро физическо състояние.

Варненци отбелязаха 111-ата годишнина от едно от най-трагичните събития в историята на ХХ век - Арменският геноцид от 1915 година. Събитието в знак на почит пред паметта на 1,5 милиона невинни жертви се състоя пред паметника в градинката на Регионалния исторически музей, издигнат през 2004 г. като знак на благодарност към българския народ за приемането на арменските бежанци след събитията от 1915 година.

По-рано през деня представители на арменска общност във Варна се събраха в църквата "Свети Саркиз", където по традиция беше произнесено възпоменателно слово и молитва за загиналите в геноцида. Последва и шествие, което премина по пешеходната част на булевард "Княз Борис I", бул. "Сливница" и достигна до Паметника на благодарността. 

Възпоменателните шествия и церемонии по традиция се състоят на 24 април, отбелязван като Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид. На тази дата през 1915 г. в Истанбул (тогава Цариград) са арестувани и по-късно екзекутирани стотици арменски интелектуалци, духовници и общественици. Това се счита за началото на опитите за заличаване на арменската общност. На 24 април 2015 година, във връзка с отбелязване на 100-годишнината на събитието, българското Народно събрание приема декларация, с която признава "масовото изтребление" на арменци.

По време на възпоменателните събития бе отбелязано, че тази дата е и ден за дълбоко осмисляне на цената на човешкия живот, значението на историческата памет и отговорността на обществата подобни трагедии никога да не бъдат забравени или повторени. Изразена бе и искрена признателност към българския народ за проявеното състрадание и гостоприемство към арменците, намерили убежище в България в тежък исторически момент.