Обогатяват Музея на мозайките в Девня с ценни находки от II-III век

Нова витрина с ценни находки от края на II и началото на III век от н.е. допълва експозицията на Музея на мозайките в Девня. Те са открити в неразграбена зидана гробница в кв. Химик през далечната 1993 г., но до момента са съхранявана във фондохранилището на музея заради липса на средства предметите да бъдат реставрирани, за да придобият стойността на музейни експонати.

През 2022 г. музеят и Община Девня спечелиха проект към Министерството на културата, благодарение на който бяха финансирани реставрацията и всички дейности по изработването на витрината и експонирането на артефактите.

„Гробницата - тухлена, покрита с каменни плочи, е от римския период на Марцианопол, но погребението е от тракийски тип, с трупоизгаряне“, поясни директорът на Музея на мозайките Иван Сутев. Той вече е посрещнал част от реставрираните находки - арибаловиден съд, в който са се съхранявали благовонни масла, бронзова кана ойнохое с трилистно устие, бронзова патера - готварска принадлежност, която много напомня на съвременните тигани и др. 

Сред интересните находки са още желязна скара и сгъваем железен стол, който не е изключено да е принадлежал на местен магистрат. „В Римската империя такива сгъваеми столове са били предназначени за хора, които са раздавали правосъдие или са били арбитри при различни спорове. Не можем да твърдим със сигурност какъв е бил неговият собственик, но със сигурност става въпрос за богат обществено значим гражданин на Марцианопол“, коментира Иван Сутев.

За съжаление, и скарата и столът са били корозирали до такава степен, че не подлежат на реставрация, но в експозицията ще бъдат изложени бронзовите апликации към стола - малки мечешки и лъвски глави. А скарата и столът ще бъдат представени в новата витрина с графични изображения.

„Амбицията – и на екипа на музея, и на общината, е всяка година да добавяме към експозицията по една витрина с нови находки. При нас вече са подредени златното монетно съкровище, открито през 2019-2020 г., и колекция от златни бижута, предимно обеци с ювелирна изработка, също открити в Девня. Надявам се, археологическите разкопки, които бяха подновени тази есен, отново да прибавят ценни експонати към съкровищата в музея“, отбеляза кметът на общината Свилен Шитов.

„Усилията, които полагаме, са свързани с историята на древния град Марцианопол. Общината и музеят си сътрудничим с една цел – да дадем гласност на богатото минало, на което днес ние сме наследници. Тази година туристическият сезон беше добър. Радостно е, че въпреки трудностите покрай пандемията от Ковид, с всяка изминала година популярността на Музея на мозайките расте и посещенията в него се увеличават. Уверен съм, че експонатите от новата витрина също ще привлекат много нови посетители“, допълни Шитов.

С общоградско поклонение във Варна отбелязаха 150 години от едно от най-светлите и най-драматични събития в националната ни история – Априлското въстание. Тържествената церемония се състоя на Алеята на Възраждането в Морската градина, пред паметника на Георги Бенковски - един от най-бележитите български революционери и главен апостол по време на въстанието от 1876 година.

Заупокойна молитва в памет на загиналите в Априлската епопея отслужи Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. Присъстващите сведоха глава и запазиха едноминутно мълчание в знак на почит към загиналите за свободата на България. 

“Априлското въстание е събитие, което не просто разтърсва устоите на една империя, но и пробужда съвестта на Европа. Събитие, в което се срещат героизмът и трагедията, саможертвата и надеждата, отчаянието и вярата в свободата. Въстание, в което обикновени хора се превръщат в герои. Това е въстание на духа”, бе отбелязано по време на церемонията. Припомнено бе още, че през април 1876 г. българският народ – лишен от държавност, но не и от достойнство – се изправя срещу една могъща сила. Въстанието избухва, не защото успехът е сигурен, а защото свободата е необходима. Не защото победата е гарантирана, а защото робството е непоносимо.

Освен имената на геройски загиналите въстаници - учители, занаятчии, свещеници и революционери, бе припомнен значимият принос на един от най-ярките застъпници на българската национална кауза – военният кореспондент на лондонския вестник „Дейли нюз“ Джанюариъс Макгахан. С перо, по-силно от оръжие, той описва опожарените домове, обезлюдените села и масовите гробове, но и духа на един народ, който, дори в най-голямата си трагедия, не губи достойнството си. Неговите разкази достигат до страниците на европейската преса, до сърцата на хората и до общественото мнение в Западна Европа. Пробужда съвестта на политици, интелектуалци и обикновени граждани, търсят отговорност и справедливост и чрез предаването на истината чрез словото променя хода на историята. 

В общоградското поклонение във Варна участваха и стотици ученици от варненските училища, дошли да поднесат цветя в знак на признателност пред паметника на Георги Бенковски. Венци и цветя поднесоха също представители на институциите, политически партии, организации и движения, неправителствени организации, съюзи, сдружения, културно-просветни дружества и университети, граждани.