Обогатяват Музея на мозайките в Девня с ценни находки от II-III век

Нова витрина с ценни находки от края на II и началото на III век от н.е. допълва експозицията на Музея на мозайките в Девня. Те са открити в неразграбена зидана гробница в кв. Химик през далечната 1993 г., но до момента са съхранявана във фондохранилището на музея заради липса на средства предметите да бъдат реставрирани, за да придобият стойността на музейни експонати.

През 2022 г. музеят и Община Девня спечелиха проект към Министерството на културата, благодарение на който бяха финансирани реставрацията и всички дейности по изработването на витрината и експонирането на артефактите.

„Гробницата - тухлена, покрита с каменни плочи, е от римския период на Марцианопол, но погребението е от тракийски тип, с трупоизгаряне“, поясни директорът на Музея на мозайките Иван Сутев. Той вече е посрещнал част от реставрираните находки - арибаловиден съд, в който са се съхранявали благовонни масла, бронзова кана ойнохое с трилистно устие, бронзова патера - готварска принадлежност, която много напомня на съвременните тигани и др. 

Сред интересните находки са още желязна скара и сгъваем железен стол, който не е изключено да е принадлежал на местен магистрат. „В Римската империя такива сгъваеми столове са били предназначени за хора, които са раздавали правосъдие или са били арбитри при различни спорове. Не можем да твърдим със сигурност какъв е бил неговият собственик, но със сигурност става въпрос за богат обществено значим гражданин на Марцианопол“, коментира Иван Сутев.

За съжаление, и скарата и столът са били корозирали до такава степен, че не подлежат на реставрация, но в експозицията ще бъдат изложени бронзовите апликации към стола - малки мечешки и лъвски глави. А скарата и столът ще бъдат представени в новата витрина с графични изображения.

„Амбицията – и на екипа на музея, и на общината, е всяка година да добавяме към експозицията по една витрина с нови находки. При нас вече са подредени златното монетно съкровище, открито през 2019-2020 г., и колекция от златни бижута, предимно обеци с ювелирна изработка, също открити в Девня. Надявам се, археологическите разкопки, които бяха подновени тази есен, отново да прибавят ценни експонати към съкровищата в музея“, отбеляза кметът на общината Свилен Шитов.

„Усилията, които полагаме, са свързани с историята на древния град Марцианопол. Общината и музеят си сътрудничим с една цел – да дадем гласност на богатото минало, на което днес ние сме наследници. Тази година туристическият сезон беше добър. Радостно е, че въпреки трудностите покрай пандемията от Ковид, с всяка изминала година популярността на Музея на мозайките расте и посещенията в него се увеличават. Уверен съм, че експонатите от новата витрина също ще привлекат много нови посетители“, допълни Шитов.

Във Варна отбелязаха Деня на народните будители с военен ритуал и церемония по полагане на венци и цветя пред паметника на Отец Паисий в Алеята на Възраждането в Морската градина. 

Тържествен молебен бе отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение със свещеници от Варненската и Великопреславска света митропòлия. 

По време на празничната церемония бяха припомнени думите на странстващия монах Паисий от Света гора:
"О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? … Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи! От целия славянски род най-славни са били българите. Толкова години са царували и са били прочути по цялата земя…".

Роден със светското име Петър Баханов, наричан Пенко, с тояга в ръка и торба през рамо, Паисий тръгва от град на град, от село на село, от къща на къща, от черква на черква, за да разнесе своята книга с посланието "

…и ний сме имали царе, патриарси, ний сме кръстили целий славянский род".

Основополагащото дело на Паисий Хилендарски и неговия епохален труд "История славянобългарска" приемаме за началото на българското Възраждането, но на днешния ден отдаваме признателност на цяла плеяда от славни исторически личности. Това превръща Деня на народните будители в ден не само на писмеността и културата ни, но и на родовата ни памет.

Припомнено бе още делото на поп Стойко Владиславов, когото днес историята познава като епископ Софроний Врачански и който пръв преписал Паисиевата "История", на Неофит Бозвели, княз Стефан Богориди, д-р Петър Берон, княз Александър Богориди, Гаврил Кръстевич и Георги Сава Раковски и още много личности, чиито житейски подвиг води българския народ поколения наред към просветата, към свободата на духа, към културата, към съхраняването и развитието на духовните идеали и ценности.

Варна също има своите будители: Никола и Сава Георгиевич – основатели на  първата българска община; Константин Арабаджиев – първият учител в първото българско училище; щедрият спомоществовател на школското здание хаджи Стамат Сидеров; големият книжовник Сава Доброплодни,  образовани люде като Георги Живков и Никола Бацаров, Димитър Станчев, Сава Геренов, Стефан Деребеев, Христо Самсаров; свещеникът на първата българска църква "Св. Архангел Михаил" отец Константин Дъновски, а след него – Иван Геренов и Христо Върбанов; Янко и Димитър Славчеви, по чиято инициатива се учредява първото варненско читалище "Възрождение"; диригентът Коста Тодоров – основател на варненското симфонично дружество и още местни родолюбци, благодарение на които Варна бързо се превръща в истински културен и образователен център, какъвто е и до днес.