Мобилно меню

Обогатяват Музея на мозайките в Девня с ценни находки от II-III век

Съд за благовонни масла, бронзова кана, желязна скара, стол на магистрат са сред най-интересните находки, които може да бъдат видени в музея, който става все по-популярен сред туристите
Обогатяват Музея на мозайките в Девня с ценни находки от II-III век
637

Нова витрина с ценни находки от края на II и началото на III век от н.е. допълва експозицията на Музея на мозайките в Девня. Те са открити в неразграбена зидана гробница в кв. Химик през далечната 1993 г., но до момента са съхранявана във фондохранилището на музея заради липса на средства предметите да бъдат реставрирани, за да придобият стойността на музейни експонати.

През 2022 г. музеят и Община Девня спечелиха проект към Министерството на културата, благодарение на който бяха финансирани реставрацията и всички дейности по изработването на витрината и експонирането на артефактите.

„Гробницата - тухлена, покрита с каменни плочи, е от римския период на Марцианопол, но погребението е от тракийски тип, с трупоизгаряне“, поясни директорът на Музея на мозайките Иван Сутев. Той вече е посрещнал част от реставрираните находки - арибаловиден съд, в който са се съхранявали благовонни масла, бронзова кана ойнохое с трилистно устие, бронзова патера - готварска принадлежност, която много напомня на съвременните тигани и др. 

Сред интересните находки са още желязна скара и сгъваем железен стол, който не е изключено да е принадлежал на местен магистрат. „В Римската империя такива сгъваеми столове са били предназначени за хора, които са раздавали правосъдие или са били арбитри при различни спорове. Не можем да твърдим със сигурност какъв е бил неговият собственик, но със сигурност става въпрос за богат обществено значим гражданин на Марцианопол“, коментира Иван Сутев.

За съжаление, и скарата и столът са били корозирали до такава степен, че не подлежат на реставрация, но в експозицията ще бъдат изложени бронзовите апликации към стола - малки мечешки и лъвски глави. А скарата и столът ще бъдат представени в новата витрина с графични изображения.

„Амбицията – и на екипа на музея, и на общината, е всяка година да добавяме към експозицията по една витрина с нови находки. При нас вече са подредени златното монетно съкровище, открито през 2019-2020 г., и колекция от златни бижута, предимно обеци с ювелирна изработка, също открити в Девня. Надявам се, археологическите разкопки, които бяха подновени тази есен, отново да прибавят ценни експонати към съкровищата в музея“, отбеляза кметът на общината Свилен Шитов.

„Усилията, които полагаме, са свързани с историята на древния град Марцианопол. Общината и музеят си сътрудничим с една цел – да дадем гласност на богатото минало, на което днес ние сме наследници. Тази година туристическият сезон беше добър. Радостно е, че въпреки трудностите покрай пандемията от Ковид, с всяка изминала година популярността на Музея на мозайките расте и посещенията в него се увеличават. Уверен съм, че експонатите от новата витрина също ще привлекат много нови посетители“, допълни Шитов.

2023 © Варна е / Пресцентър Община Девня

114 години от първата българска морска победа отбелязаха във Варна

По време на Балканската война българският миноносец "Дръзки" надделява над турския крайцер "Хамидие"
114 години от първата българска морска победа отбелязаха във Варна

С тържествен военен ритуал и полагане на цветя във Варна отбелязаха 114 години от знаменитата победа на българския миноносец "Дръзки" срещу турския крайцер "Хамидие" по време на Балканската война. 

Официални лица, военнослужещи и граждани отдадоха почит пред паметника на кап. I ранг Димитър Добрев - флотския командир, повел знаменитата и дръзка атака срещу вражеските военни кораби през 1912 година.

Историческата за страната ни битка се разиграва на 8 ноември 1912 г. на около 60 километра източно от нос Калиакра. Тогава четири от българските торпедоносеца – "Летящи", "Смели", "Строги" и "Дръзки" – се приближават на броени метри от внушителния турски крайцер "Хамидие" и откриват огън.

Екипажът на "Дръзки" проявява изключителен героизъм, като успява да се доближи само на 60 метра от вражеския кораб. Изстреляното от него торпедо поразява целта и отваря огромна пробойна в корпуса на крайцера.

С този подвиг скромният български миноносец изважда извън строя гордостта на турския флот. Успехът на торпедоносците остава и до днес най-голямата и значима победа в историята на българските Военноморски сили, която до голяма степен осуетява плановете на Османската империя за морски удари срещу България.

2026 © Варна е / снимки: Пресцентър ВМС