Обогатяват Музея на мозайките в Девня с ценни находки от II-III век

Нова витрина с ценни находки от края на II и началото на III век от н.е. допълва експозицията на Музея на мозайките в Девня. Те са открити в неразграбена зидана гробница в кв. Химик през далечната 1993 г., но до момента са съхранявана във фондохранилището на музея заради липса на средства предметите да бъдат реставрирани, за да придобият стойността на музейни експонати.

През 2022 г. музеят и Община Девня спечелиха проект към Министерството на културата, благодарение на който бяха финансирани реставрацията и всички дейности по изработването на витрината и експонирането на артефактите.

„Гробницата - тухлена, покрита с каменни плочи, е от римския период на Марцианопол, но погребението е от тракийски тип, с трупоизгаряне“, поясни директорът на Музея на мозайките Иван Сутев. Той вече е посрещнал част от реставрираните находки - арибаловиден съд, в който са се съхранявали благовонни масла, бронзова кана ойнохое с трилистно устие, бронзова патера - готварска принадлежност, която много напомня на съвременните тигани и др. 

Сред интересните находки са още желязна скара и сгъваем железен стол, който не е изключено да е принадлежал на местен магистрат. „В Римската империя такива сгъваеми столове са били предназначени за хора, които са раздавали правосъдие или са били арбитри при различни спорове. Не можем да твърдим със сигурност какъв е бил неговият собственик, но със сигурност става въпрос за богат обществено значим гражданин на Марцианопол“, коментира Иван Сутев.

За съжаление, и скарата и столът са били корозирали до такава степен, че не подлежат на реставрация, но в експозицията ще бъдат изложени бронзовите апликации към стола - малки мечешки и лъвски глави. А скарата и столът ще бъдат представени в новата витрина с графични изображения.

„Амбицията – и на екипа на музея, и на общината, е всяка година да добавяме към експозицията по една витрина с нови находки. При нас вече са подредени златното монетно съкровище, открито през 2019-2020 г., и колекция от златни бижута, предимно обеци с ювелирна изработка, също открити в Девня. Надявам се, археологическите разкопки, които бяха подновени тази есен, отново да прибавят ценни експонати към съкровищата в музея“, отбеляза кметът на общината Свилен Шитов.

„Усилията, които полагаме, са свързани с историята на древния град Марцианопол. Общината и музеят си сътрудничим с една цел – да дадем гласност на богатото минало, на което днес ние сме наследници. Тази година туристическият сезон беше добър. Радостно е, че въпреки трудностите покрай пандемията от Ковид, с всяка изминала година популярността на Музея на мозайките расте и посещенията в него се увеличават. Уверен съм, че експонатите от новата витрина също ще привлекат много нови посетители“, допълни Шитов.

Изложба "Варна – 105 години курортен град" бе открита в Музея за нова история на Варна. Експозицията е подготвена от отделите "Нова история" и "Най-нова история" към Регионалния исторически музей – Варна и проследява развитието на Варна като морска дестинация от края на XIX век до 80-те години на XX век. По време на откриването беше прочетен оригиналният текст на прокламацията, с която през 1921 г. Варна е провъзгласена за "специален и свободен курортен град".

В приветствието си към гостите заместник-кметът Снежана Апостолова подчерта, че преди повече от век Варна е направила един от най-важните избори в своята модерна история, насочвайки развитието си към морето и туризма. След тежките години на войни и икономически трудности тогавашната варненска управа поглежда към морето не просто като към природна даденост, а като към бъдеще. Това е бил смел и далновиден избор. Още тогава амбицията е била Варна да се развива като модерен морски курорт, който да се нареди до известните европейски туристически градове, посочи Апостолова.

Тя отбеляза, че Морската градина, започнала своето развитие още в края на XIX век и свързана с имената на Михаил Колони и Антон Новак, е част от душата на Варна, а Морските бани, чието изграждане започва през 1925 година и които са открити през 1926 година, дават на града модерния облик на европейски морски курорт.

Историята на Варна не се изчерпва само с градския център и Морската градина. Тя живее и в курортите край града – "Св. св. Константин и Елена", "Златни пясъци", "Слънчев ден", "Ривиера", "Чайка" и всички туристически зони, които посрещат гости от България и света. Те са неразделна част от туристическата идентичност на Варна. Те носят нейното име, нейното гостоприемство и нейния образ пред света, каза още заместник-кметът.

Апостолова изрази признателност към всички хора, работещи в сферата на туризма, които с труда и професионализма си допринасят за добрия имидж на града и за развитието му като предпочитана туристическа дестинация. Преди 105 години Варна е имала смелостта да си представи бъдеще, по-голямо от своето настояще. Днес ние сме длъжни да направим същото. 105 години са повод за гордост, но и за амбиция, каза още Апостолова.

Сред най-ценните експонати в изложбата са оригиналната покана до цар Борис III за откриването на Морските бани през 1926 г., бански костюми и плажни аксесоари от 30-те години на миналия век, както и редки фотографии и пощенски картички, разкриващи облика на Варна като курортен град преди повече от век.

Посетителите имат възможност да разгледат още оригинални документи, рекламни материали, брошури и бюлетини, свързани с развитието на курортното дело и морелечението. Специално място в експозицията е отделено на курортните комплекси "Св. св. Константин и Елена" и "Златни пясъци", които през годините се утвърждават като символи на българския морски туризъм.

Експозицията ще бъде достъпна за посетители до края на месец септември.

По повод годишнината Община Варна направи дарение за фонда на музея от юбилейни книги, албуми и рекламни материали, свързани с историята на Варна като курортен град.