Отбелязаха 112 години от първата българска морска победа

На 8 ноември, по случай навършването на 112 години от първата българска морска победа – успешната атака на торпедоносеца "Дръзки" срещу турския крайцер "Хамидие", пред Военноморския музей във Варна се проведе военен ритуал.

Строят на почетния караул от състава на Флотилия бойни и спомагателни кораби и Военноморска база Варна беше приет от командира на Военноморска база Варна капитан Ӏ ранг Борислав Великов.

Веднага след това Представителният духов оркестър на ВМС изпълни химна на Военноморските сили "Български моряк".

На ритуала присъстваха областният управител на област Варна Андрияна Андреева, заместник-кметът на Община Варна Илия Коев, директорът на Военноморския музей доктор Мариана Кръстева, командири на военни формирования от гарнизона, представители на Съюза на ветераните от войните на България и Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, много ветерани. На борда на кораба-музей бяха строени членове на Сдружение "Клуб миноносец "Дръзки".

След словото на доктор Мариана Кръстева, бяха поднесени венци и цветя пред Кораба-музей "Дръзки" и паметника на капитан І ранг Димитър Добрев, командвал отряда торпедоносци по време на бойните действия през 1912 година.

Във Варна отбелязаха Деня на народните будители с военен ритуал и церемония по полагане на венци и цветя пред паметника на Отец Паисий в Алеята на Възраждането в Морската градина. 

Тържествен молебен бе отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение със свещеници от Варненската и Великопреславска света митропòлия. 

По време на празничната церемония бяха припомнени думите на странстващия монах Паисий от Света гора:
"О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? … Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи! От целия славянски род най-славни са били българите. Толкова години са царували и са били прочути по цялата земя…".

Роден със светското име Петър Баханов, наричан Пенко, с тояга в ръка и торба през рамо, Паисий тръгва от град на град, от село на село, от къща на къща, от черква на черква, за да разнесе своята книга с посланието "

…и ний сме имали царе, патриарси, ний сме кръстили целий славянский род".

Основополагащото дело на Паисий Хилендарски и неговия епохален труд "История славянобългарска" приемаме за началото на българското Възраждането, но на днешния ден отдаваме признателност на цяла плеяда от славни исторически личности. Това превръща Деня на народните будители в ден не само на писмеността и културата ни, но и на родовата ни памет.

Припомнено бе още делото на поп Стойко Владиславов, когото днес историята познава като епископ Софроний Врачански и който пръв преписал Паисиевата "История", на Неофит Бозвели, княз Стефан Богориди, д-р Петър Берон, княз Александър Богориди, Гаврил Кръстевич и Георги Сава Раковски и още много личности, чиито житейски подвиг води българския народ поколения наред към просветата, към свободата на духа, към културата, към съхраняването и развитието на духовните идеали и ценности.

Варна също има своите будители: Никола и Сава Георгиевич – основатели на  първата българска община; Константин Арабаджиев – първият учител в първото българско училище; щедрият спомоществовател на школското здание хаджи Стамат Сидеров; големият книжовник Сава Доброплодни,  образовани люде като Георги Живков и Никола Бацаров, Димитър Станчев, Сава Геренов, Стефан Деребеев, Христо Самсаров; свещеникът на първата българска църква "Св. Архангел Михаил" отец Константин Дъновски, а след него – Иван Геренов и Христо Върбанов; Янко и Димитър Славчеви, по чиято инициатива се учредява първото варненско читалище "Възрождение"; диригентът Коста Тодоров – основател на варненското симфонично дружество и още местни родолюбци, благодарение на които Варна бързо се превръща в истински културен и образователен център, какъвто е и до днес.