Отбелязаха 112 години от първата българска морска победа

На 8 ноември, по случай навършването на 112 години от първата българска морска победа – успешната атака на торпедоносеца "Дръзки" срещу турския крайцер "Хамидие", пред Военноморския музей във Варна се проведе военен ритуал.

Строят на почетния караул от състава на Флотилия бойни и спомагателни кораби и Военноморска база Варна беше приет от командира на Военноморска база Варна капитан Ӏ ранг Борислав Великов.

Веднага след това Представителният духов оркестър на ВМС изпълни химна на Военноморските сили "Български моряк".

На ритуала присъстваха областният управител на област Варна Андрияна Андреева, заместник-кметът на Община Варна Илия Коев, директорът на Военноморския музей доктор Мариана Кръстева, командири на военни формирования от гарнизона, представители на Съюза на ветераните от войните на България и Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, много ветерани. На борда на кораба-музей бяха строени членове на Сдружение "Клуб миноносец "Дръзки".

След словото на доктор Мариана Кръстева, бяха поднесени венци и цветя пред Кораба-музей "Дръзки" и паметника на капитан І ранг Димитър Добрев, командвал отряда торпедоносци по време на бойните действия през 1912 година.

Пътуващата изложба "Два лъва. Една кауза" гостува в Музея за нова история на Варна. Експозицията е посветена на 150-годишнината от Априлското въстание и е организирана от Британското посолство в България. Тя проследява процеса на разкриването на "българските ужаси" пред британското общество и ролята на Уилям Гладстон в превръщането на българската кауза в кауза на европейската съвест.

Изложбата беше открита от Тим Буйсере, търговски аташе в посолство на Великобритания и д-р Игор Лазаренко, директор Регионален исторически музей – Варна. На събитието присъстваха областният управител Марио Смърков, заместник кметът София Колева, дипломати, представители на местната и държавната власт, културни и образователни институции, неправителствения сектор.

Гостите се запознаха с не толкова познатата история за обществената подкрепа, която България получава във Великобритания след събитията от 1876 г. Когато новината за българските зверства се разпространява, тя не просто шокира моралната съвест на Великобритания – тя разбива основното предположение, върху което в продължение на десетилетия се град външната ѝ политика: че Османската държава може да бъде преобразена в един стабилен и спазващ закона партньор на британската източна политика. Изложбата "Два лъва. Една кауза" акцентира и върху ролята на Уилям Гладстон - четирикратен министър-председател и вече извисяваща се фигура в политиката през Викторианската епоха, в превръщането на българската кауза като определящ етичен въпрос пред тогавашното западно общество.

В началото на септември 1876 г. той публикува памфлета "Българските ужаси и Източният въпрос" - текст от около 30 страници, който ще се превърне в най-известния и успешен политически трактат на века. Прозата на Гладстон е безкомпромисна - той обвинява османците, че са "оставили след себе си широка кървава диря" през Балканите и настоява те да бъдат "изчистени от земята, която са опустошили и осквернили".

Неговата позиция се превръща в "морален кръстоносен поход" срещу регионалната политика на министър-председателя Бенджамин Дизраели, последвалите дебати в Парламента са разгорещени. Британското общество е наелектризирано.

Изложбата проследява още как "българската агитация", както я наричат съвременниците, разкрива нарастващата пропаст между традиционната дипломация на политическия елит и новата форма на морална политика, подхранвана от общественото мнение. Противоречието се превръща както във външнополитически спор, така и в културна борба за моралната идентичност на самата Великобритания, научаваме от експозицията.

Варна е поредна спирка от пътуването на "Два лъва. Една кауза" след София, Копривщица, Велико Търново и Русе. Експозицията ще остане в морската столица до средата на месец октомври. Финалът на националната обиколка ще бъде в Батак, като целта е да достигне до повече хора и в историческите места, които пазят паметта за едни от най-значимите събития в българската история.