Отбелязаха 180 години от рождението на Капитан Петко войвода

Варна отбеляза 180 години от рождението на легендарния българин Капитан Петко войвода. Годишнината бе отпразнувана с общоградското честване на площад "Тракия", където под звуците на представителния духов оркестър на Военноморските сили на България, бяха поднесени венци и цветя пред паметника на Войводата. 

На честването присъстваха зам.-кметът Илия Коев, областният управител проф. Андрияна Андреева, председателят на Общинския съвет Христо Димитров, представители на ВМС, Варненска и Великопреславска света митрополия, районните кметове,  парламентарно представените политически партии, ученици от ОУ "Кап. Петко войвода" в кв. "Галата", Съюза на тракийските дружества в България, Адвокатска колегия - Варна, десетки граждани. 

Организатор на общоградското честване са Тракийско дружество "Капитан Петко войвода" - Варна, съвместно с ВМС, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и Съюза на ветераните от войните. 

Капитан Петко войвода е последният войвода на хайдушка България. Делото му, непреходното му родолюбие и всеотдайната служба в името на народа го превръщат във вечен символ на българското достойнство. С тези думи председателят на Тракийското дружество Румяна Вълчева откри празничната церемония, посветена на войводата. По думите ѝ животът на великия българин е пример за човеколюбие, благодетелност и опорна точка за общуването с други народи. 

През 1880 година Капитан Петко войвода избира Варна за свой дом, заселва се тук и живее в града до смъртта си през 1900 година.

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.