По традиция на Архангелова задушница почетоха паметта на загиналите български вòйни

Всяка година на Архангелова (мъжка) задушница Българската армия провежда военни ритуали в памет на загиналите във войните български вòйни.

На този ден изразяваме своето преклонение пред паметта на героите и почитаме храброто българско войнство, което народът винаги, в мир и в бран, е уважавал и към което продължава да изразява своите чувства на признателност за достойната служба на Родината.

На 2 ноември 2024 г. в град Варна се проведе ритуал, организиран съвместно oт Командването на Военноморските сили, Варненска и Великопреславска Света митрополия и Община Варна, с участието на Представителния духов оркестър на флота, почетен караул и венценосци от ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", офицери от Щаба на Военноморските сили и командири на военни формирования от гарнизона.

В района на Старите гробища, пред "Паметника на загиналите офицери, подофицери и войници във войните 1912-1918 г.", свещеници от Митрополията отслужиха заупокойна молитва, след което бяха поднесени венци и цветя от името на министъра на отбраната на Република България, началника на отбраната, от областния управител на Варненска област Андрияна Андреева, заместник-кмета на Община Варна Илия Коев, заместник-командира на Военноморските сили флотилен адмирал Ваньо Мусински, представители на военно-патриотични съюзи и организации.

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.