Представят документалния комикс "Варненският халколитен некропол"

На 7 ноември, четвъртък, от 16 часа в Археологическия музей ще бъде представен документалният комикс „Варненският халколитен некропол“, със сценарист Елена Владова, и художник Николай Русев. Изданието е придружено с книжка за оцветяване за най-малките, която ги запознава с някои от най-забележителните находки от некропола, чрез рисунки и адаптирани за тях, съвсем кратки текстове. Комиксът ще може да бъде разгледан, както като печатно издание, така и на пана, експонирани в коридора на първия етаж в музея, в близост до залите, посветени на праисторията.

„Варненският халколитен некропол“ е документален комикс, който разказва за откриването на некропола, за направените проучвания и за личностите, допринесли за неговото изследване. Формален повод за избор на този обект тази година е 80-годишнината от рождението на археолога Иван Иванов, който има главен принос за проучване на некропола и превръщането му в световна забележителност и една от визитните картичка на Варненски регион.

Изданията и изложбата се реализират като част от проекта „Музейни тайни“ с подкрепата на Фонд „Култура“ на Община Варна.

„Варненският халколитен некропол“ е третият комикс, осъществен от този екип сценарист и художник. Другите два са "Раннохристиянският манастирски комплекс в местността Джанавара" и "Тайната на Котис I" (на български и английски език).

Във Варна отбелязаха Деня на народните будители с военен ритуал и церемония по полагане на венци и цветя пред паметника на Отец Паисий в Алеята на Възраждането в Морската градина. 

Тържествен молебен бе отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение със свещеници от Варненската и Великопреславска света митропòлия. 

По време на празничната церемония бяха припомнени думите на странстващия монах Паисий от Света гора:
"О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? … Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи! От целия славянски род най-славни са били българите. Толкова години са царували и са били прочути по цялата земя…".

Роден със светското име Петър Баханов, наричан Пенко, с тояга в ръка и торба през рамо, Паисий тръгва от град на град, от село на село, от къща на къща, от черква на черква, за да разнесе своята книга с посланието "

…и ний сме имали царе, патриарси, ний сме кръстили целий славянский род".

Основополагащото дело на Паисий Хилендарски и неговия епохален труд "История славянобългарска" приемаме за началото на българското Възраждането, но на днешния ден отдаваме признателност на цяла плеяда от славни исторически личности. Това превръща Деня на народните будители в ден не само на писмеността и културата ни, но и на родовата ни памет.

Припомнено бе още делото на поп Стойко Владиславов, когото днес историята познава като епископ Софроний Врачански и който пръв преписал Паисиевата "История", на Неофит Бозвели, княз Стефан Богориди, д-р Петър Берон, княз Александър Богориди, Гаврил Кръстевич и Георги Сава Раковски и още много личности, чиито житейски подвиг води българския народ поколения наред към просветата, към свободата на духа, към културата, към съхраняването и развитието на духовните идеали и ценности.

Варна също има своите будители: Никола и Сава Георгиевич – основатели на  първата българска община; Константин Арабаджиев – първият учител в първото българско училище; щедрият спомоществовател на школското здание хаджи Стамат Сидеров; големият книжовник Сава Доброплодни,  образовани люде като Георги Живков и Никола Бацаров, Димитър Станчев, Сава Геренов, Стефан Деребеев, Христо Самсаров; свещеникът на първата българска църква "Св. Архангел Михаил" отец Константин Дъновски, а след него – Иван Геренов и Христо Върбанов; Янко и Димитър Славчеви, по чиято инициатива се учредява първото варненско читалище "Възрождение"; диригентът Коста Тодоров – основател на варненското симфонично дружество и още местни родолюбци, благодарение на които Варна бързо се превръща в истински културен и образователен център, какъвто е и до днес.