Представят документалния комикс "Варненският халколитен некропол"

На 7 ноември, четвъртък, от 16 часа в Археологическия музей ще бъде представен документалният комикс „Варненският халколитен некропол“, със сценарист Елена Владова, и художник Николай Русев. Изданието е придружено с книжка за оцветяване за най-малките, която ги запознава с някои от най-забележителните находки от некропола, чрез рисунки и адаптирани за тях, съвсем кратки текстове. Комиксът ще може да бъде разгледан, както като печатно издание, така и на пана, експонирани в коридора на първия етаж в музея, в близост до залите, посветени на праисторията.

„Варненският халколитен некропол“ е документален комикс, който разказва за откриването на некропола, за направените проучвания и за личностите, допринесли за неговото изследване. Формален повод за избор на този обект тази година е 80-годишнината от рождението на археолога Иван Иванов, който има главен принос за проучване на некропола и превръщането му в световна забележителност и една от визитните картичка на Варненски регион.

Изданията и изложбата се реализират като част от проекта „Музейни тайни“ с подкрепата на Фонд „Култура“ на Община Варна.

„Варненският халколитен некропол“ е третият комикс, осъществен от този екип сценарист и художник. Другите два са "Раннохристиянският манастирски комплекс в местността Джанавара" и "Тайната на Котис I" (на български и английски език).

Пътуващата изложба "Два лъва. Една кауза" гостува в Музея за нова история на Варна. Експозицията е посветена на 150-годишнината от Априлското въстание и е организирана от Британското посолство в България. Тя проследява процеса на разкриването на "българските ужаси" пред британското общество и ролята на Уилям Гладстон в превръщането на българската кауза в кауза на европейската съвест.

Изложбата беше открита от Тим Буйсере, търговски аташе в посолство на Великобритания и д-р Игор Лазаренко, директор Регионален исторически музей – Варна. На събитието присъстваха областният управител Марио Смърков, заместник кметът София Колева, дипломати, представители на местната и държавната власт, културни и образователни институции, неправителствения сектор.

Гостите се запознаха с не толкова познатата история за обществената подкрепа, която България получава във Великобритания след събитията от 1876 г. Когато новината за българските зверства се разпространява, тя не просто шокира моралната съвест на Великобритания – тя разбива основното предположение, върху което в продължение на десетилетия се град външната ѝ политика: че Османската държава може да бъде преобразена в един стабилен и спазващ закона партньор на британската източна политика. Изложбата "Два лъва. Една кауза" акцентира и върху ролята на Уилям Гладстон - четирикратен министър-председател и вече извисяваща се фигура в политиката през Викторианската епоха, в превръщането на българската кауза като определящ етичен въпрос пред тогавашното западно общество.

В началото на септември 1876 г. той публикува памфлета "Българските ужаси и Източният въпрос" - текст от около 30 страници, който ще се превърне в най-известния и успешен политически трактат на века. Прозата на Гладстон е безкомпромисна - той обвинява османците, че са "оставили след себе си широка кървава диря" през Балканите и настоява те да бъдат "изчистени от земята, която са опустошили и осквернили".

Неговата позиция се превръща в "морален кръстоносен поход" срещу регионалната политика на министър-председателя Бенджамин Дизраели, последвалите дебати в Парламента са разгорещени. Британското общество е наелектризирано.

Изложбата проследява още как "българската агитация", както я наричат съвременниците, разкрива нарастващата пропаст между традиционната дипломация на политическия елит и новата форма на морална политика, подхранвана от общественото мнение. Противоречието се превръща както във външнополитически спор, така и в културна борба за моралната идентичност на самата Великобритания, научаваме от експозицията.

Варна е поредна спирка от пътуването на "Два лъва. Една кауза" след София, Копривщица, Велико Търново и Русе. Експозицията ще остане в морската столица до средата на месец октомври. Финалът на националната обиколка ще бъде в Батак, като целта е да достигне до повече хора и в историческите места, които пазят паметта за едни от най-значимите събития в българската история.