Представят документалния комикс "Варненският халколитен некропол"

На 7 ноември, четвъртък, от 16 часа в Археологическия музей ще бъде представен документалният комикс „Варненският халколитен некропол“, със сценарист Елена Владова, и художник Николай Русев. Изданието е придружено с книжка за оцветяване за най-малките, която ги запознава с някои от най-забележителните находки от некропола, чрез рисунки и адаптирани за тях, съвсем кратки текстове. Комиксът ще може да бъде разгледан, както като печатно издание, така и на пана, експонирани в коридора на първия етаж в музея, в близост до залите, посветени на праисторията.

„Варненският халколитен некропол“ е документален комикс, който разказва за откриването на некропола, за направените проучвания и за личностите, допринесли за неговото изследване. Формален повод за избор на този обект тази година е 80-годишнината от рождението на археолога Иван Иванов, който има главен принос за проучване на некропола и превръщането му в световна забележителност и една от визитните картичка на Варненски регион.

Изданията и изложбата се реализират като част от проекта „Музейни тайни“ с подкрепата на Фонд „Култура“ на Община Варна.

„Варненският халколитен некропол“ е третият комикс, осъществен от този екип сценарист и художник. Другите два са "Раннохристиянският манастирски комплекс в местността Джанавара" и "Тайната на Котис I" (на български и английски език).

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.