Римска статуя откриха при изкопни работи във Варна

Скулптура на мъж в цял ръст от бял мрамор, тежаща около 400 килограмова, беше намерена днес при изкопни работи в централната част на Варна, близо до ЖП гарата. Специалистите датират находката от II и първата половина на III век. 

Статуята е на мъж на средна възраст с къса брада и типичната за епохата подстрижка. Липсва ѝ само дясната китка, повредени са и някои части от лицето. В лявата си ръка мъжът държи свитък, белег за висока образованост. Облечен е в римска тога. Носенето на такова официално облекло в римските провинции е демонстрация на тесни връзки с централната власт, обясни д-р Васил Тенекеджиев, специалист по антична история в Регионалния исторически музей. Според учените мъжът е бил видна обществена фигура в античния Одесос. 

Вероятно статуята е била поставена на постамент на централно място на градската агора.

Строежът, където е открита, обаче е  извън пределите на тогавашния град, заради което се предполага, че скулптурата буквално е била изхвърлена в пясъците, т.е. общественикът е изпаднал в немилост. 

Името на мъжа е изписано с гръцки букви и при предварителното разчитане се открива съвпадение с имената от други открити по нашите земи скулптури. Работа на специалистите по епиграфия е да открият евентуални връзки с други личности. 

Днешната находка е единствената запазена скулптура на човек в цял ръст от античната епоха във варненския регион и една от малкото подобни в България.

По думите на д-р Тенекеджиев тя достойно може да съперничи на двете статуи, открити наскоро в Хераклея Синтика. 

Статуята ще бъде почистена от пясъчните натрупвания, като вероятно ще се разкрие гладкостта на мрамора.

След реставрацията тя ще остане като един от най-ценните експонати на Археологическия музей на Варна. 

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.