С историческа възстановка във Варна беше отбелязано Съединението

С историческа възстановка на паметните събития от 6 септември 1885 година, във Варна бяха отбелязани 138 години от Съединението на Източна Румелия с Княжество България.

Честването започна пред Паметника на загиналите от Осми пехотен приморски полк в Сръбско-българската война, където бе отслужена заупокойна молитва и бяха положени венци и цветя с военен ритуал. На събитието присъстваха кметът на Варна Иван Портних, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, областният управител Андрияна Андреева и други представители на институции, политически партии и граждани.

След приключването на церемонията, потегли шествие, водено от Представителния духов оркестър на ВМС до паметната плоча на Княз Александър I Батенберг на пл. „Независимост“. Там се състоя церемония по полагане на венци и цветя.

По-късно започна и историческа възстановка на момента, в който Княз Батенберг обявява от Варна за първи път Съединението на Княжество България и Източна Румелия. В ролята на княза влезе популярният актьор Симеон Лютаков, който прочете манифеста на Съединението от терасата на ДТ „Стоян Бъчваров“. Във възстановката участваха и актьори от театъра, а оркестърът на ВМС свири традиционни маршове от този период. Организатор на събитията е Община Варна, дирекция "Култура и духовно развитие", а съорганизатори Военноморски сили на Република България и Варненска и Великопреславска света митрополия.

В знак на съпричастност към трагедията на хората от Южното Черноморие Община Варна отмени празничното фолклорно веселие "Хорото, което ни свързва в Деня на Съединението", което трябваше да се проведе на входа на Морската градина.

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.