С изложба и ново дарение от книги Варненската библиотека празнува Деня на народните будители

В Деня на Народните будители - 1 ноември, Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" във Варна посреща археолога Александър Минчев и неговата колекция от уникални издания на български вестници и списания.

Изложбата „Наковалня за сладкодумство. Първите български вестници и списания, издавани извън страната“ е съчетана с интересни екземпляри от фондовете на библиотеката. От ръчно писани статии до първите типографски издания, експозицията запознава с усилията на българските издатели, писатели, редактори и журналисти, които дават началото на българската преса. Събитието е прекрасна възможност да се докоснете до оригинални заглавия от първите стъпки на журналистиката в България, подчертават от Регионалната библиотека "Пенчо Славейков".

"Възрожденската периодика е онова, което определя демографските граници на страната и конструира чувството за общност в зората на създаването на българската държавност. От страниците ѝ ясно личи стремежът на българите за нова светска просвета и култура, за църковна независимост и политическо освобождение. Благодарение на първите вестници и списания се ражда и съвременната българска литература – с текстовете на Ботев, Чинтулов, Славейков, Каравелов и Раковски."

Изложбата може да бъде посетена до края на месец ноември, а официалното ѝ откриване ще е в Деня на народните будители - 1 ноември, от 11 часа, в изложбеното фоайе в основната сграда на библиотеката. По време на събитието, за 11 поредна година варненският евродепутат и посланик на библиотеките в Европейския парламент - Емил Радев ще дари книги за фонда на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков". Благородният жест на Емил Радев към четящите хора в морската столица е традиционен за Деня на народните будители. Той ще отправи и своите поздравления към екипа на библиотеката по повод празника.

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.