С военен ритуал във Варна отбелязаха 113 години от първата българска морска победа

С военен ритуал пред Военноморския музей във Варна бяха отбелязани 113 години от първата българска морска победа – успешната атака на торпедоносеца "Дръзки" срещу турския крайцер "Хамидие". Строят на почетния караул от ВМС беше приет от заместник-командира на Военноморските сили флотилен адмирал Ваньо Мусински.

Веднага след това Представителният духов оркестър изпълни химна на флота "Български моряк".

На ритуала присъстваха директорът на Военноморския музей доктор Мариана Кръстева, офицери от ВМС, представители на Съюза на ветераните от войните на България и Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. На борда на кораба-музей бяха строени членове на Сдружение "Клуб миноносец "Дръзки".

След словото на флотилен адмирал Мусински и отдаването на почит пред паметта на флотските герои, бяха поднесени венци и цветя пред Кораба-музей "Дръзки" и паметника на капитан І ранг Димитър Добрев, командвал отряда торпедоносци по време на бойните действия през 1912 година.

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.