С вой на сирени и общоградско поклонение Варна почита Ботев

В Деня на почит към паметта на Христо Ботев и на загиналите за свободата на България на 2 юни в 12:00 часа сиренната система във Варна ще бъде задействана в продължение на две минути от Националния оперативен център на ГД "Пожарна безопасност и защита на населението".

Тестът на сирените ще се проведе чрез реално задействане със сигнал "Въздушна опасност".

При подаване на сигнала всички пешеходци и пътни превозни средства, с изключение на влаковете, следва да спрат и останат на място. Това се посочва и в заповед от областния управител до кмета на Община Варна.

С общоградско поклонение, заупокойна молитва, полагане на венци и цветя с военен ритуал, във Варна ще бъде почетен Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България – 2 юни. Тази година се навършват 147 години от подвига на Христо Ботев и неговата чета.

Церемонията пред паметника на Христо Ботев в Морската градина ще започне в 10 часа. Организатор е Община Варна, съорганизатори са Военноморските сили и Варненската и Великопреславска митрополия.
 
 
 
 
 
 
 
 

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.