Три юбилея чества Съюзът на журналистите във Варна

На 9 и 10 май 2024 г. Съюзът на българските журналисти – Дружество Варна ще отбележи със специални събития три празнични повода:

• 100 години Варненска журналистическа организация;
• 100 години „Варненски вестник на вестниците“;
• 180 години български периодичен печат.

Юбилейната програма започва на 9 май от 16 часа със засаждане на дървесни видове и декоративни храсти в парка на Международния дом на журналистите, съвместно с Държавно горско стопанство. На 10 май от 10 часа в Регионална библиотека „Пенчо Р.Славейков“ ще бъде открита изложба „100 години Варненска журналистическа организация“, подготвена в партньорство с Държавния архив. Половин час след това, в 10.30 часа, при Слънчевия часовник на входа на Морската градина ще бъде открита още една изложба, под наслов „180 години български периодичен печат“.

Тържественото връчване на журналистическите награди - „Златният тризъбец“, награда на варненската журналистическа организация, бронзова статуетка, дело на скулптора Пламен Братанов и „Златно перо“, награда на Съюза на българските журналисти предстои в Арт салона на Радио Варна от 11 часа. Тогава ще бъде представен и юбилейният брой на „Варненски вестник на вестниците“ 2024.

Преди 100 години журналисти от всички печатни медии във Варна се обединяват, за да издадат за 24 май първия варненски „Вестник на вестниците“, посветен тематично на българската култура. Традицията възобновява за пореден път журналистически екип с главен редактор Георги Калагларски, председател на СБЖ Варна – Дружество печатни медии. На събитието ще присъстват председателят на СБЖ Снежана Тодорова, гости от Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“, кметът на Варна Благомир Коцев, председателят на Общинския съвет Христо Димитров, журналисти и представители на културната общественост във Варна.

С водосвет и благославяне на бойните знамена на военните формирования, дислоцирани във Варна, в морската столица бе отбелязан Денят на храбростта и празника на Българската армия. Да отдадат чест и да се преклонят пред саможертвата и доблестта на българското войнство, пред Катедралния храм "Успение Богородично" се събраха много граждани. 

На площад "Св. Св. Кирил и Методий" бяха построени представителни части от военните формирования, дислоцирани във Варна. Начело бе представителният духов оркестър на Военноморските сили с диригент капитан III ранг Георги Зайранов, следван от представителните блокове на Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" и представителни блокове на различни военни формирования.

Командващ ритуала бе капитан I ранг Калин Караколев.

Строят на представителните части бе приет от заместник-командира на Военноморските сили флотилен адмирал Ваньо Мусински.

"Българската армия може би не винаги е била победоносна и не винаги е печелила войни, но може да се гордее с няколко неща. Едно от тях е, че винаги в новата ни история е воювала за справедлива кауза. Българският войник никога не е напускал позорно бойното поле. Българската армия никога не е извършвала в чужди територии неща, от които да се срамуваме. Това е повод за гордост както в миналото, така и за тези, които в момента изпълняват своята служба в армията", отбеляза в речта си пред строя Мусински. 

Представителният духов оркестър изпълни химна на Българската армия "Велик е нашият войник", а свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия отслужиха молебен за здравето на българския воин и благословиха бойните знамена. По време на празника бе припомнено, че бойните ни светини никога не са попадали в плен по време на петте войни след Освобождението - един от най-големите поводи за гордост на Българската армия. Празникът във Варна завърши с преминаване в тържествен марш през площада на представителните блокове. 

Денят на храбростта и празникът на Българската армия са обявени на 9 януари 1880 г. с указ на княз Александър I Батенберг и още от края на 19. век са сред най-почитаните празници в националния календар. Традицията да се прекланяме пред храбростта и себеотрицанието на воините е прекъсната от комунистическото управление, като с постановление на Министерския съвет от 1993 г. датата 6 май – денят на Св. Георги Победоносец, отново е върната като официален празник на армията.