Три юбилея чества Съюзът на журналистите във Варна

На 9 и 10 май 2024 г. Съюзът на българските журналисти – Дружество Варна ще отбележи със специални събития три празнични повода:

• 100 години Варненска журналистическа организация;
• 100 години „Варненски вестник на вестниците“;
• 180 години български периодичен печат.

Юбилейната програма започва на 9 май от 16 часа със засаждане на дървесни видове и декоративни храсти в парка на Международния дом на журналистите, съвместно с Държавно горско стопанство. На 10 май от 10 часа в Регионална библиотека „Пенчо Р.Славейков“ ще бъде открита изложба „100 години Варненска журналистическа организация“, подготвена в партньорство с Държавния архив. Половин час след това, в 10.30 часа, при Слънчевия часовник на входа на Морската градина ще бъде открита още една изложба, под наслов „180 години български периодичен печат“.

Тържественото връчване на журналистическите награди - „Златният тризъбец“, награда на варненската журналистическа организация, бронзова статуетка, дело на скулптора Пламен Братанов и „Златно перо“, награда на Съюза на българските журналисти предстои в Арт салона на Радио Варна от 11 часа. Тогава ще бъде представен и юбилейният брой на „Варненски вестник на вестниците“ 2024.

Преди 100 години журналисти от всички печатни медии във Варна се обединяват, за да издадат за 24 май първия варненски „Вестник на вестниците“, посветен тематично на българската култура. Традицията възобновява за пореден път журналистически екип с главен редактор Георги Калагларски, председател на СБЖ Варна – Дружество печатни медии. На събитието ще присъстват председателят на СБЖ Снежана Тодорова, гости от Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“, кметът на Варна Благомир Коцев, председателят на Общинския съвет Христо Димитров, журналисти и представители на културната общественост във Варна.

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.