Три юбилея чества Съюзът на журналистите във Варна

На 9 и 10 май 2024 г. Съюзът на българските журналисти – Дружество Варна ще отбележи със специални събития три празнични повода:

• 100 години Варненска журналистическа организация;
• 100 години „Варненски вестник на вестниците“;
• 180 години български периодичен печат.

Юбилейната програма започва на 9 май от 16 часа със засаждане на дървесни видове и декоративни храсти в парка на Международния дом на журналистите, съвместно с Държавно горско стопанство. На 10 май от 10 часа в Регионална библиотека „Пенчо Р.Славейков“ ще бъде открита изложба „100 години Варненска журналистическа организация“, подготвена в партньорство с Държавния архив. Половин час след това, в 10.30 часа, при Слънчевия часовник на входа на Морската градина ще бъде открита още една изложба, под наслов „180 години български периодичен печат“.

Тържественото връчване на журналистическите награди - „Златният тризъбец“, награда на варненската журналистическа организация, бронзова статуетка, дело на скулптора Пламен Братанов и „Златно перо“, награда на Съюза на българските журналисти предстои в Арт салона на Радио Варна от 11 часа. Тогава ще бъде представен и юбилейният брой на „Варненски вестник на вестниците“ 2024.

Преди 100 години журналисти от всички печатни медии във Варна се обединяват, за да издадат за 24 май първия варненски „Вестник на вестниците“, посветен тематично на българската култура. Традицията възобновява за пореден път журналистически екип с главен редактор Георги Калагларски, председател на СБЖ Варна – Дружество печатни медии. На събитието ще присъстват председателят на СБЖ Снежана Тодорова, гости от Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“, кметът на Варна Благомир Коцев, председателят на Общинския съвет Христо Димитров, журналисти и представители на културната общественост във Варна.

Във Варна отбелязаха Деня на народните будители с военен ритуал и церемония по полагане на венци и цветя пред паметника на Отец Паисий в Алеята на Възраждането в Морската градина. 

Тържествен молебен бе отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение със свещеници от Варненската и Великопреславска света митропòлия. 

По време на празничната церемония бяха припомнени думите на странстващия монах Паисий от Света гора:
"О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? … Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи! От целия славянски род най-славни са били българите. Толкова години са царували и са били прочути по цялата земя…".

Роден със светското име Петър Баханов, наричан Пенко, с тояга в ръка и торба през рамо, Паисий тръгва от град на град, от село на село, от къща на къща, от черква на черква, за да разнесе своята книга с посланието "

…и ний сме имали царе, патриарси, ний сме кръстили целий славянский род".

Основополагащото дело на Паисий Хилендарски и неговия епохален труд "История славянобългарска" приемаме за началото на българското Възраждането, но на днешния ден отдаваме признателност на цяла плеяда от славни исторически личности. Това превръща Деня на народните будители в ден не само на писмеността и културата ни, но и на родовата ни памет.

Припомнено бе още делото на поп Стойко Владиславов, когото днес историята познава като епископ Софроний Врачански и който пръв преписал Паисиевата "История", на Неофит Бозвели, княз Стефан Богориди, д-р Петър Берон, княз Александър Богориди, Гаврил Кръстевич и Георги Сава Раковски и още много личности, чиито житейски подвиг води българския народ поколения наред към просветата, към свободата на духа, към културата, към съхраняването и развитието на духовните идеали и ценности.

Варна също има своите будители: Никола и Сава Георгиевич – основатели на  първата българска община; Константин Арабаджиев – първият учител в първото българско училище; щедрият спомоществовател на школското здание хаджи Стамат Сидеров; големият книжовник Сава Доброплодни,  образовани люде като Георги Живков и Никола Бацаров, Димитър Станчев, Сава Геренов, Стефан Деребеев, Христо Самсаров; свещеникът на първата българска църква "Св. Архангел Михаил" отец Константин Дъновски, а след него – Иван Геренов и Христо Върбанов; Янко и Димитър Славчеви, по чиято инициатива се учредява първото варненско читалище "Възрождение"; диригентът Коста Тодоров – основател на варненското симфонично дружество и още местни родолюбци, благодарение на които Варна бързо се превръща в истински културен и образователен център, какъвто е и до днес.