Три юбилея чества Съюзът на журналистите във Варна

На 9 и 10 май 2024 г. Съюзът на българските журналисти – Дружество Варна ще отбележи със специални събития три празнични повода:

• 100 години Варненска журналистическа организация;
• 100 години „Варненски вестник на вестниците“;
• 180 години български периодичен печат.

Юбилейната програма започва на 9 май от 16 часа със засаждане на дървесни видове и декоративни храсти в парка на Международния дом на журналистите, съвместно с Държавно горско стопанство. На 10 май от 10 часа в Регионална библиотека „Пенчо Р.Славейков“ ще бъде открита изложба „100 години Варненска журналистическа организация“, подготвена в партньорство с Държавния архив. Половин час след това, в 10.30 часа, при Слънчевия часовник на входа на Морската градина ще бъде открита още една изложба, под наслов „180 години български периодичен печат“.

Тържественото връчване на журналистическите награди - „Златният тризъбец“, награда на варненската журналистическа организация, бронзова статуетка, дело на скулптора Пламен Братанов и „Златно перо“, награда на Съюза на българските журналисти предстои в Арт салона на Радио Варна от 11 часа. Тогава ще бъде представен и юбилейният брой на „Варненски вестник на вестниците“ 2024.

Преди 100 години журналисти от всички печатни медии във Варна се обединяват, за да издадат за 24 май първия варненски „Вестник на вестниците“, посветен тематично на българската култура. Традицията възобновява за пореден път журналистически екип с главен редактор Георги Калагларски, председател на СБЖ Варна – Дружество печатни медии. На събитието ще присъстват председателят на СБЖ Снежана Тодорова, гости от Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“, кметът на Варна Благомир Коцев, председателят на Общинския съвет Христо Димитров, журналисти и представители на културната общественост във Варна.

С общоградско поклонение във Варна отбелязаха 150 години от едно от най-светлите и най-драматични събития в националната ни история – Априлското въстание. Тържествената церемония се състоя на Алеята на Възраждането в Морската градина, пред паметника на Георги Бенковски - един от най-бележитите български революционери и главен апостол по време на въстанието от 1876 година.

Заупокойна молитва в памет на загиналите в Априлската епопея отслужи Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. Присъстващите сведоха глава и запазиха едноминутно мълчание в знак на почит към загиналите за свободата на България. 

“Априлското въстание е събитие, което не просто разтърсва устоите на една империя, но и пробужда съвестта на Европа. Събитие, в което се срещат героизмът и трагедията, саможертвата и надеждата, отчаянието и вярата в свободата. Въстание, в което обикновени хора се превръщат в герои. Това е въстание на духа”, бе отбелязано по време на церемонията. Припомнено бе още, че през април 1876 г. българският народ – лишен от държавност, но не и от достойнство – се изправя срещу една могъща сила. Въстанието избухва, не защото успехът е сигурен, а защото свободата е необходима. Не защото победата е гарантирана, а защото робството е непоносимо.

Освен имената на геройски загиналите въстаници - учители, занаятчии, свещеници и революционери, бе припомнен значимият принос на един от най-ярките застъпници на българската национална кауза – военният кореспондент на лондонския вестник „Дейли нюз“ Джанюариъс Макгахан. С перо, по-силно от оръжие, той описва опожарените домове, обезлюдените села и масовите гробове, но и духа на един народ, който, дори в най-голямата си трагедия, не губи достойнството си. Неговите разкази достигат до страниците на европейската преса, до сърцата на хората и до общественото мнение в Западна Европа. Пробужда съвестта на политици, интелектуалци и обикновени граждани, търсят отговорност и справедливост и чрез предаването на истината чрез словото променя хода на историята. 

В общоградското поклонение във Варна участваха и стотици ученици от варненските училища, дошли да поднесат цветя в знак на признателност пред паметника на Георги Бенковски. Венци и цветя поднесоха също представители на институциите, политически партии, организации и движения, неправителствени организации, съюзи, сдружения, културно-просветни дружества и университети, граждани.