Варна почете Деня на Тракия

Варна почете Деня на Тракия и 112 години от превземането на Одрин по време на Балканската война от 1912-1913 година. На събитието присъстваха председателят на Общинския съвет Христо Димитров и общински съветници.

Пред паметника портал на Осми Приморски пехотен полк свещеници от Варненска и Великопреславска митрополия отслужиха заупокойна молитва. Последва минута мълчание в памет на загиналите български воини.

В знак на почит венци и цветя положиха председателят на Тракийското дружество „Капитан Петко войвода“ Румяна Вълчева, областният управител на Варна проф. Андрияна Андреева, зам.-кметът Снежана Апостолова, председателят на Общинския съвет Христо Димитров, зам.-командирът на ВМС флотилен адмирал Ваньо Мусински, районни кметове и др. На събитието присъстваха и ученици от училището в кв. “Галата”.

Церемонията завърши с марш под звуците на духовия оркестър на ВМС.

По повод Деня на Тракия бе изнесен и тържествен концерт в Дом "Тракия".

По традиция честванията бяха организирани от тракийското дружество “Капитан Петко Войвода” заедно с ВМС, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и Съюза на ветераните от войните.

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.