Варна почете Деня на Тракия

110-ата годишнина от превземането на Одрин по време на Балканската война от 1912-1913 година беше отбелязана с тържествена церемония пред паметника-портал на Осми приморски полк във Варна. Празникът е известен като Ден на Тракия. Поклонението бе организирано от Тракийското дружество "Капитан Петко Войвода", със съдействието на Община Варна, Военноморските сили и Варненската и Великопреславска Света митрополия. Отслужена беше заупокойна молитва в памет на загиналите.

В знак на признателност и преклонение, венци и цветя бяха поднесени пред арката на Осми приморски полк от кмета на Варна Иван Портних, областния управител Марио Смърков, председателя на тракийско дружество "Капитан Петко войвода" Румяна Вълчева, представители на държавни и неправителствени стуктури и организации.

По традиция церемонията завърши с тържествен марш на почетния караул и представителния духов оркестър на ВМС.

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.