Варна ще отбележи 139 години от Съединението на България с историческа възстановка

Община Варна организира празничната програма за 6 септември, когато отбелязваме 139 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Съорганизатори на събитията са Военноморските сили на Република България и Варненската и Великопреславска света митрополия. 

Празничната програма включва:

В 10:00 ч. пред паметната плоча на княз Александър I Батенберг на пл. „Независимост“ започва възпоменанието за 6 септември 1885 с полагане на венци и цветя с военен ритуал.

В 10:15 ч. тръгва шествие от паметната плоча, което ще се движи по бул. „Мария Луиза“, до паметника на загиналите в Сръбско-българската война в градинката до Археологическия музей. Там в 10:30 ч. ще бъде отслужена заупокойна молитва и церемония по полагане на венци и цветя с военен ритуал. 

Като част от празничната програма от 11:00 ч. на сцена „Раковина“ в Морската градина ще се проведе XVIII Областен празник на фолклорното изкуство „Песни на брега“, с участието на любителски състави и изпълнители от общините на Варненска област. Организатор е народно читалище "Македония - 2005". 

Историческа възстановка на събитията от 1885 година ще започне в 18:00 ч. на пл. „Независимост“ в центъра на града. И тази година актьори ще пресъздадат момента, в който княз Батенберг обявява от Варна за първи път Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Организатори са Народно читалище „Стара Варна - 2010“, фондация „Стара Варна“, а събитието се организира с подкрепата на Фонд „Култура“.

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.