Варненци се преклониха пред паметта на Апостола

С общоградско поклонение и възпоменателна церемония Варна отбеляза 152 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски. Поклонението се проведе пред паметника на Левски на Алеята на Възраждането в Морската градина в присъствието на официални лица и граждани. Бяха положени венци и цветя с военен ритуал и бе отслужена заупокойна молитва в памет на националния герой.

На събитието присъстваха областният управител на Варненска област проф. Андриана Андреева кметът на общината Благомир Коцев, председателят на Общинския съвет Христо Димитров, командирът на ВМС - контраадмирал Кирил Михайлов, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, началниците на ОД на МВР и Военното окръжие, районни кметове, депутати и представители на политически партии.

Да преклонят глава пред паметника на Апостола дойдоха още ученици от Начално училище „В. Левски“, Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В. Левски“, Варненската техническа гимназия „Г. С. Раковски“, Народно читалище „В. Левски“, представители на варненските университети, съдебните институции, десетки граждани

За първи път тази година Варна отдаде памет на Апостола на свободата на 18 февруари, след призив на учените от историческите факултети на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ и на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и на колегите им от БАН, към всички институции, да се съобразят с доказаната историческа истина за точната дата за гибелта на Васил Левски.

Във Варна отбелязаха Деня на народните будители с военен ритуал и церемония по полагане на венци и цветя пред паметника на Отец Паисий в Алеята на Възраждането в Морската градина. 

Тържествен молебен бе отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение със свещеници от Варненската и Великопреславска света митропòлия. 

По време на празничната церемония бяха припомнени думите на странстващия монах Паисий от Света гора:
"О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? … Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи! От целия славянски род най-славни са били българите. Толкова години са царували и са били прочути по цялата земя…".

Роден със светското име Петър Баханов, наричан Пенко, с тояга в ръка и торба през рамо, Паисий тръгва от град на град, от село на село, от къща на къща, от черква на черква, за да разнесе своята книга с посланието "

…и ний сме имали царе, патриарси, ний сме кръстили целий славянский род".

Основополагащото дело на Паисий Хилендарски и неговия епохален труд "История славянобългарска" приемаме за началото на българското Възраждането, но на днешния ден отдаваме признателност на цяла плеяда от славни исторически личности. Това превръща Деня на народните будители в ден не само на писмеността и културата ни, но и на родовата ни памет.

Припомнено бе още делото на поп Стойко Владиславов, когото днес историята познава като епископ Софроний Врачански и който пръв преписал Паисиевата "История", на Неофит Бозвели, княз Стефан Богориди, д-р Петър Берон, княз Александър Богориди, Гаврил Кръстевич и Георги Сава Раковски и още много личности, чиито житейски подвиг води българския народ поколения наред към просветата, към свободата на духа, към културата, към съхраняването и развитието на духовните идеали и ценности.

Варна също има своите будители: Никола и Сава Георгиевич – основатели на  първата българска община; Константин Арабаджиев – първият учител в първото българско училище; щедрият спомоществовател на школското здание хаджи Стамат Сидеров; големият книжовник Сава Доброплодни,  образовани люде като Георги Живков и Никола Бацаров, Димитър Станчев, Сава Геренов, Стефан Деребеев, Христо Самсаров; свещеникът на първата българска църква "Св. Архангел Михаил" отец Константин Дъновски, а след него – Иван Геренов и Христо Върбанов; Янко и Димитър Славчеви, по чиято инициатива се учредява първото варненско читалище "Възрождение"; диригентът Коста Тодоров – основател на варненското симфонично дружество и още местни родолюбци, благодарение на които Варна бързо се превръща в истински културен и образователен център, какъвто е и до днес.