Варненци се преклониха пред паметта на Апостола

С общоградско поклонение и възпоменателна церемония Варна отбеляза 152 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски. Поклонението се проведе пред паметника на Левски на Алеята на Възраждането в Морската градина в присъствието на официални лица и граждани. Бяха положени венци и цветя с военен ритуал и бе отслужена заупокойна молитва в памет на националния герой.

На събитието присъстваха областният управител на Варненска област проф. Андриана Андреева кметът на общината Благомир Коцев, председателят на Общинския съвет Христо Димитров, командирът на ВМС - контраадмирал Кирил Михайлов, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, началниците на ОД на МВР и Военното окръжие, районни кметове, депутати и представители на политически партии.

Да преклонят глава пред паметника на Апостола дойдоха още ученици от Начално училище „В. Левски“, Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В. Левски“, Варненската техническа гимназия „Г. С. Раковски“, Народно читалище „В. Левски“, представители на варненските университети, съдебните институции, десетки граждани

За първи път тази година Варна отдаде памет на Апостола на свободата на 18 февруари, след призив на учените от историческите факултети на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ и на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и на колегите им от БАН, към всички институции, да се съобразят с доказаната историческа истина за точната дата за гибелта на Васил Левски.

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.