Варненци се преклониха пред паметта на Капитан Петко войвода

На днешния ден се навършват 125 години от кончината на Капитан Петко Войвода. Паметта на великия българин беше почетена във Варна с общоградско поклонение и заупокойна молитва отслужена от свещеници на Варненска и Великопреславска света митрополия. Събитието се състоя на Централните градски гробища, където се намират тленните останки на войводата.

На церемонията присъстваха заместник-кметът Илия Коев, заместник-областният управител Айрие Ибрямова, контраадмирал Кирил Михайлов – командир на ВМС, районни кметове, свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия, общински съветници, представители на организации, сдружения, политически партии, както и ученици от училище ОУ "Капитан Петко войвода" в кв. Галата. Последва полагане на венци и цветя с военен ритуал.

Организатор на събитието е Тракийско дружество – Варна, съвместно с Военноморските сили на България, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Съюза на ветераните от войните и Музея на Възраждането - гр. Варна. 

През 1880 година войводата се заселва във Варна и живее тук до смъртта си през 1900 година. От 1990 г. насам кончината му се отбелязва официално на мястото където е погребан.

Пътуващата изложба "Два лъва. Една кауза" гостува в Музея за нова история на Варна. Експозицията е посветена на 150-годишнината от Априлското въстание и е организирана от Британското посолство в България. Тя проследява процеса на разкриването на "българските ужаси" пред британското общество и ролята на Уилям Гладстон в превръщането на българската кауза в кауза на европейската съвест.

Изложбата беше открита от Тим Буйсере, търговски аташе в посолство на Великобритания и д-р Игор Лазаренко, директор Регионален исторически музей – Варна. На събитието присъстваха областният управител Марио Смърков, заместник кметът София Колева, дипломати, представители на местната и държавната власт, културни и образователни институции, неправителствения сектор.

Гостите се запознаха с не толкова познатата история за обществената подкрепа, която България получава във Великобритания след събитията от 1876 г. Когато новината за българските зверства се разпространява, тя не просто шокира моралната съвест на Великобритания – тя разбива основното предположение, върху което в продължение на десетилетия се град външната ѝ политика: че Османската държава може да бъде преобразена в един стабилен и спазващ закона партньор на британската източна политика. Изложбата "Два лъва. Една кауза" акцентира и върху ролята на Уилям Гладстон - четирикратен министър-председател и вече извисяваща се фигура в политиката през Викторианската епоха, в превръщането на българската кауза като определящ етичен въпрос пред тогавашното западно общество.

В началото на септември 1876 г. той публикува памфлета "Българските ужаси и Източният въпрос" - текст от около 30 страници, който ще се превърне в най-известния и успешен политически трактат на века. Прозата на Гладстон е безкомпромисна - той обвинява османците, че са "оставили след себе си широка кървава диря" през Балканите и настоява те да бъдат "изчистени от земята, която са опустошили и осквернили".

Неговата позиция се превръща в "морален кръстоносен поход" срещу регионалната политика на министър-председателя Бенджамин Дизраели, последвалите дебати в Парламента са разгорещени. Британското общество е наелектризирано.

Изложбата проследява още как "българската агитация", както я наричат съвременниците, разкрива нарастващата пропаст между традиционната дипломация на политическия елит и новата форма на морална политика, подхранвана от общественото мнение. Противоречието се превръща както във външнополитически спор, така и в културна борба за моралната идентичност на самата Великобритания, научаваме от експозицията.

Варна е поредна спирка от пътуването на "Два лъва. Една кауза" след София, Копривщица, Велико Търново и Русе. Експозицията ще остане в морската столица до средата на месец октомври. Финалът на националната обиколка ще бъде в Батак, като целта е да достигне до повече хора и в историческите места, които пазят паметта за едни от най-значимите събития в българската история.