Варненци се преклониха пред паметта на Капитан Петко войвода

На днешния ден се навършват 125 години от кончината на Капитан Петко Войвода. Паметта на великия българин беше почетена във Варна с общоградско поклонение и заупокойна молитва отслужена от свещеници на Варненска и Великопреславска света митрополия. Събитието се състоя на Централните градски гробища, където се намират тленните останки на войводата.

На церемонията присъстваха заместник-кметът Илия Коев, заместник-областният управител Айрие Ибрямова, контраадмирал Кирил Михайлов – командир на ВМС, районни кметове, свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия, общински съветници, представители на организации, сдружения, политически партии, както и ученици от училище ОУ "Капитан Петко войвода" в кв. Галата. Последва полагане на венци и цветя с военен ритуал.

Организатор на събитието е Тракийско дружество – Варна, съвместно с Военноморските сили на България, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Съюза на ветераните от войните и Музея на Възраждането - гр. Варна. 

През 1880 година войводата се заселва във Варна и живее тук до смъртта си през 1900 година. От 1990 г. насам кончината му се отбелязва официално на мястото където е погребан.

Във Варна отбелязаха Деня на народните будители с военен ритуал и церемония по полагане на венци и цветя пред паметника на Отец Паисий в Алеята на Възраждането в Морската градина. 

Тържествен молебен бе отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение със свещеници от Варненската и Великопреславска света митропòлия. 

По време на празничната церемония бяха припомнени думите на странстващия монах Паисий от Света гора:
"О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? … Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи! От целия славянски род най-славни са били българите. Толкова години са царували и са били прочути по цялата земя…".

Роден със светското име Петър Баханов, наричан Пенко, с тояга в ръка и торба през рамо, Паисий тръгва от град на град, от село на село, от къща на къща, от черква на черква, за да разнесе своята книга с посланието "

…и ний сме имали царе, патриарси, ний сме кръстили целий славянский род".

Основополагащото дело на Паисий Хилендарски и неговия епохален труд "История славянобългарска" приемаме за началото на българското Възраждането, но на днешния ден отдаваме признателност на цяла плеяда от славни исторически личности. Това превръща Деня на народните будители в ден не само на писмеността и културата ни, но и на родовата ни памет.

Припомнено бе още делото на поп Стойко Владиславов, когото днес историята познава като епископ Софроний Врачански и който пръв преписал Паисиевата "История", на Неофит Бозвели, княз Стефан Богориди, д-р Петър Берон, княз Александър Богориди, Гаврил Кръстевич и Георги Сава Раковски и още много личности, чиито житейски подвиг води българския народ поколения наред към просветата, към свободата на духа, към културата, към съхраняването и развитието на духовните идеали и ценности.

Варна също има своите будители: Никола и Сава Георгиевич – основатели на  първата българска община; Константин Арабаджиев – първият учител в първото българско училище; щедрият спомоществовател на школското здание хаджи Стамат Сидеров; големият книжовник Сава Доброплодни,  образовани люде като Георги Живков и Никола Бацаров, Димитър Станчев, Сава Геренов, Стефан Деребеев, Христо Самсаров; свещеникът на първата българска църква "Св. Архангел Михаил" отец Константин Дъновски, а след него – Иван Геренов и Христо Върбанов; Янко и Димитър Славчеви, по чиято инициатива се учредява първото варненско читалище "Възрождение"; диригентът Коста Тодоров – основател на варненското симфонично дружество и още местни родолюбци, благодарение на които Варна бързо се превръща в истински културен и образователен център, какъвто е и до днес.