Варненци се преклониха пред подвига на Ботев

С общоградско поклонение във Варна отбелязаха 150 години от подвига и гибелта на великия български поет и революционер Христо Ботев. Церемонията се проведе пред паметника на националния герой в Алеята на Възраждането в Морската градина в присъствието на представители на държавната и местната власт, обществени организации, ученици, студенти и граждани.

В знак на признателност към делото на своя патрон цветя положиха и децата от ДГ №8 "Христо Ботев" и представители на Народно читалище "Христо Ботев", както и представители на студентските съвети на Икономическия университет – Варна и Медицинския университет "Проф. д-р Параскев Стоянов".

В памет на Христо Ботев и на всички български герои, отдали живота си за свободата на отечеството, беше отслужена заупокойна молитва от свещеници на Варненската и Великопреславска света митрополия.

В края на церемонията почетният караул на Военноморските сили премина в тържествен марш.

По време на поклонението беше подчертано, че и днес Ботев остава ярък нравствен ориентир за българското общество. Неговият живот и саможертва ни напомнят за силата на принципите, за смелостта да отстояваш истината и за непримиримостта към неправдата. 

"Днес, 150 години след гибелта на Христо Ботев, ние не просто отбелязваме годишнина. Ние подновяваме една клетва – клетвата да помним, да пазим историческата истина, да възпитаваме младите хора в уважение към героите и да не допускаме имената на великите българи да се превръщат в празни думи. Защото народът, който пази своите герои, пази и собственото си достойнство", беше казано още по време на церемонията.

В памет на Христо Ботев и на всички загинали за свободата на България, точно в 12:00 ч. в цялата страна прозвуча вой на сирени.

Във Варна отбелязаха Деня на народните будители с военен ритуал и церемония по полагане на венци и цветя пред паметника на Отец Паисий в Алеята на Възраждането в Морската градина. 

Тържествен молебен бе отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение със свещеници от Варненската и Великопреславска света митропòлия. 

По време на празничната церемония бяха припомнени думите на странстващия монах Паисий от Света гора:
"О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? … Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи! От целия славянски род най-славни са били българите. Толкова години са царували и са били прочути по цялата земя…".

Роден със светското име Петър Баханов, наричан Пенко, с тояга в ръка и торба през рамо, Паисий тръгва от град на град, от село на село, от къща на къща, от черква на черква, за да разнесе своята книга с посланието "

…и ний сме имали царе, патриарси, ний сме кръстили целий славянский род".

Основополагащото дело на Паисий Хилендарски и неговия епохален труд "История славянобългарска" приемаме за началото на българското Възраждането, но на днешния ден отдаваме признателност на цяла плеяда от славни исторически личности. Това превръща Деня на народните будители в ден не само на писмеността и културата ни, но и на родовата ни памет.

Припомнено бе още делото на поп Стойко Владиславов, когото днес историята познава като епископ Софроний Врачански и който пръв преписал Паисиевата "История", на Неофит Бозвели, княз Стефан Богориди, д-р Петър Берон, княз Александър Богориди, Гаврил Кръстевич и Георги Сава Раковски и още много личности, чиито житейски подвиг води българския народ поколения наред към просветата, към свободата на духа, към културата, към съхраняването и развитието на духовните идеали и ценности.

Варна също има своите будители: Никола и Сава Георгиевич – основатели на  първата българска община; Константин Арабаджиев – първият учител в първото българско училище; щедрият спомоществовател на школското здание хаджи Стамат Сидеров; големият книжовник Сава Доброплодни,  образовани люде като Георги Живков и Никола Бацаров, Димитър Станчев, Сава Геренов, Стефан Деребеев, Христо Самсаров; свещеникът на първата българска църква "Св. Архангел Михаил" отец Константин Дъновски, а след него – Иван Геренов и Христо Върбанов; Янко и Димитър Славчеви, по чиято инициатива се учредява първото варненско читалище "Възрождение"; диригентът Коста Тодоров – основател на варненското симфонично дружество и още местни родолюбци, благодарение на които Варна бързо се превръща в истински културен и образователен център, какъвто е и до днес.