Варненски читалища закупиха народни носии за съставите си с европейски средства

Народните читалища в село Невша и в село Добрина закупиха народни носии за своите състави с европейски средства, съобщават от Областния информационен център - Варна.

И двата проекта са финансирани от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. чрез Местна инициативна група "Възход - Ветрино, Вълчи дол, Провадия".

За фолклорните състави на Народното читалище в село Добрина, които пресъздават уникалния за територията обичай "Камилари", са изработени 32 народни носии и костюми – дамски, мъжки и детски. В рамките на проекта, който е с бюджет от 25 982 лв., е проведена и дискусия, посветена на съхраняването на местните обичаи и фолклор, в която са взели участие представители на читалищата от трите общини на територията на МИГ "Възход- Ветрино, Вълчи дол, Провадия", специалисти-етнографи от Историческия музей в Провадия и Етнографския музей във Варна.

Проектът на читалището в село Невша "Невша в миналото и сега", е на стойност 10 039 лв. В негово изпълнение са доставени дамски носии и мъжки костюми, включващи ризи, елеци, пояси, ямурлуци, калпаци, навуща, колани и обувки.

Със закупуването на носиите е обезпечено провеждането на различни културни събития в двете читалища, които отделят особено внимание за любителското художествено творчество. Целта е да се пази културното наследство и да се съхранят традициите, местният фолклор, богатството на песенното творчество, красотата на българските носии и автентичните танци. Изпълнението на двата проекта спомага и за развитието на културния и познавателен туризъм.

Проектни предложения на обща стойност 327 611 лв. за учредяването на седем местни инициативни групи на територията на Област Варна за периода 2023-2027 г. са получили одобрение по подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“ от Програмата за развитие на селските райони 2014–2020 г., допълват от ОИЦ-Варна.

Варненци отбелязаха 111-ата годишнина от едно от най-трагичните събития в историята на ХХ век - Арменският геноцид от 1915 година. Събитието в знак на почит пред паметта на 1,5 милиона невинни жертви се състоя пред паметника в градинката на Регионалния исторически музей, издигнат през 2004 г. като знак на благодарност към българския народ за приемането на арменските бежанци след събитията от 1915 година.

По-рано през деня представители на арменска общност във Варна се събраха в църквата "Свети Саркиз", където по традиция беше произнесено възпоменателно слово и молитва за загиналите в геноцида. Последва и шествие, което премина по пешеходната част на булевард "Княз Борис I", бул. "Сливница" и достигна до Паметника на благодарността. 

Възпоменателните шествия и церемонии по традиция се състоят на 24 април, отбелязван като Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид. На тази дата през 1915 г. в Истанбул (тогава Цариград) са арестувани и по-късно екзекутирани стотици арменски интелектуалци, духовници и общественици. Това се счита за началото на опитите за заличаване на арменската общност. На 24 април 2015 година, във връзка с отбелязване на 100-годишнината на събитието, българското Народно събрание приема декларация, с която признава "масовото изтребление" на арменци.

По време на възпоменателните събития бе отбелязано, че тази дата е и ден за дълбоко осмисляне на цената на човешкия живот, значението на историческата памет и отговорността на обществата подобни трагедии никога да не бъдат забравени или повторени. Изразена бе и искрена признателност към българския народ за проявеното състрадание и гостоприемство към арменците, намерили убежище в България в тежък исторически момент.