Варненски читалища закупиха народни носии за съставите си с европейски средства

Народните читалища в село Невша и в село Добрина закупиха народни носии за своите състави с европейски средства, съобщават от Областния информационен център - Варна.

И двата проекта са финансирани от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. чрез Местна инициативна група "Възход - Ветрино, Вълчи дол, Провадия".

За фолклорните състави на Народното читалище в село Добрина, които пресъздават уникалния за територията обичай "Камилари", са изработени 32 народни носии и костюми – дамски, мъжки и детски. В рамките на проекта, който е с бюджет от 25 982 лв., е проведена и дискусия, посветена на съхраняването на местните обичаи и фолклор, в която са взели участие представители на читалищата от трите общини на територията на МИГ "Възход- Ветрино, Вълчи дол, Провадия", специалисти-етнографи от Историческия музей в Провадия и Етнографския музей във Варна.

Проектът на читалището в село Невша "Невша в миналото и сега", е на стойност 10 039 лв. В негово изпълнение са доставени дамски носии и мъжки костюми, включващи ризи, елеци, пояси, ямурлуци, калпаци, навуща, колани и обувки.

Със закупуването на носиите е обезпечено провеждането на различни културни събития в двете читалища, които отделят особено внимание за любителското художествено творчество. Целта е да се пази културното наследство и да се съхранят традициите, местният фолклор, богатството на песенното творчество, красотата на българските носии и автентичните танци. Изпълнението на двата проекта спомага и за развитието на културния и познавателен туризъм.

Проектни предложения на обща стойност 327 611 лв. за учредяването на седем местни инициативни групи на територията на Област Варна за периода 2023-2027 г. са получили одобрение по подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“ от Програмата за развитие на селските райони 2014–2020 г., допълват от ОИЦ-Варна.

С общоградско честване бе отбелязана годишнината от Освобождението на Варна. В двора на Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил” – мястото, където на същата дата преди 148 години с хляб и сол, много цветя и със сълзи на очи всички българи от местното население се събрали в очакване на освободителите си, днес бяха положени венци и цветя в знак на признателност към отдалите живота си за Освобождението на Варна. 

Свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия отслужиха заупокойна молитва за загиналите и празничен благодарствен молебен по случай Деня на Освобождението на Варна. Присъстващите отдадоха заслужена почит за героите, загинали за свободата на България и Варна и сведоха глави в едноминутно мълчание.

В последния етап на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 год., личният състав на Българското опълчение наброява приблизително 13 000 души от различни народности. Над 100 от тях са изявените поборници, обрекли съдбата и делото си за благото на Варненския край. По време на празничното честване бяха почетени имената на част от тях и бяха припомнени интересни факти от живота им след 1878 год., когато се полагат основите на съвременна Варна. Мнозина от опълченците не доживяват да видят Освобождението и загиват в битки, за да постигнат свободата на бъдещите поколения.

27 юли е денят на символичното влизане на руските войници във варненската крепост.

Макар и само за няколко часа и без това реално да доведе до промяна на статута на властимащите, денят се запечатва в съзнанието на съвременниците. През годините датата се налага сред местната общественост като празник, почитан като Деня на Освобождението на Варна.

Надеждите за скорошно освобождение се породило във варненци през зимните месеци на 1878 г. заради бързото настъпване на ХІV Армейски корпус на генерал Цимерман в Североизточна България. Българите в града, въодушевени от идващите новини, захванали подготовка за посрещането на освободителите, но се наложило да изчакат още няколко месеца. 

Въпреки че договорът от Сан Стефано бил подписан и в него било упоменато, че Шуменската и Варненската крепости трябвало да бъдат освободени от турските гарнизони, двата града останали в османски ръце. Варна имала голямо военно и търговско значение и преговорите вървели мъчително. Едва на петото заседание на Берлинския конгрес през юни 1878 г., след като Бисмарк подкрепил руската позиция, Турция се съгласила да започне преговорите за изтегляне от Варна.

Ген. Столипин заминал за Цариград, за да вземе лично нареждането на турското правителство за предаването на градовете Шумен и Варна. На 26 юли той връчил на Фазлъ паша заповед от турското правителство с думите: „А сега напуснете Варна". На следващия ден, 27 юли, на мястото на днешното общоградско честване  в църквата бил отслужен благодарствен молебен, а учителят Димитър Станчев със слово изказал благодарността на сънародниците си.

Празничната програма на 27 юли продължи с тържествен концерт на  площад „Независимост“, посветен на Освобождението на Варна. Под диригентството на Кръстин Настев оркестърът на Варненската опера и солистите Линка Стоянова, Жана Костова, Вяра Железова, Артьом Арутюнов, Пламен Райков, Свилен Николов и Евгений Станимиров представиха богата програма с произведения от българската и световната музикална класика.