Варненски читалища закупиха народни носии за съставите си с европейски средства

Народните читалища в село Невша и в село Добрина закупиха народни носии за своите състави с европейски средства, съобщават от Областния информационен център - Варна.

И двата проекта са финансирани от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. чрез Местна инициативна група "Възход - Ветрино, Вълчи дол, Провадия".

За фолклорните състави на Народното читалище в село Добрина, които пресъздават уникалния за територията обичай "Камилари", са изработени 32 народни носии и костюми – дамски, мъжки и детски. В рамките на проекта, който е с бюджет от 25 982 лв., е проведена и дискусия, посветена на съхраняването на местните обичаи и фолклор, в която са взели участие представители на читалищата от трите общини на територията на МИГ "Възход- Ветрино, Вълчи дол, Провадия", специалисти-етнографи от Историческия музей в Провадия и Етнографския музей във Варна.

Проектът на читалището в село Невша "Невша в миналото и сега", е на стойност 10 039 лв. В негово изпълнение са доставени дамски носии и мъжки костюми, включващи ризи, елеци, пояси, ямурлуци, калпаци, навуща, колани и обувки.

Със закупуването на носиите е обезпечено провеждането на различни културни събития в двете читалища, които отделят особено внимание за любителското художествено творчество. Целта е да се пази културното наследство и да се съхранят традициите, местният фолклор, богатството на песенното творчество, красотата на българските носии и автентичните танци. Изпълнението на двата проекта спомага и за развитието на културния и познавателен туризъм.

Проектни предложения на обща стойност 327 611 лв. за учредяването на седем местни инициативни групи на територията на Област Варна за периода 2023-2027 г. са получили одобрение по подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“ от Програмата за развитие на селските райони 2014–2020 г., допълват от ОИЦ-Варна.

С водосвет и благославяне на бойните знамена на военните формирования, дислоцирани във Варна, в морската столица бе отбелязан Денят на храбростта и празника на Българската армия. Да отдадат чест и да се преклонят пред саможертвата и доблестта на българското войнство, пред Катедралния храм "Успение Богородично" се събраха много граждани. 

На площад "Св. Св. Кирил и Методий" бяха построени представителни части от военните формирования, дислоцирани във Варна. Начело бе представителният духов оркестър на Военноморските сили с диригент капитан III ранг Георги Зайранов, следван от представителните блокове на Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" и представителни блокове на различни военни формирования.

Командващ ритуала бе капитан I ранг Калин Караколев.

Строят на представителните части бе приет от заместник-командира на Военноморските сили флотилен адмирал Ваньо Мусински.

"Българската армия може би не винаги е била победоносна и не винаги е печелила войни, но може да се гордее с няколко неща. Едно от тях е, че винаги в новата ни история е воювала за справедлива кауза. Българският войник никога не е напускал позорно бойното поле. Българската армия никога не е извършвала в чужди територии неща, от които да се срамуваме. Това е повод за гордост както в миналото, така и за тези, които в момента изпълняват своята служба в армията", отбеляза в речта си пред строя Мусински. 

Представителният духов оркестър изпълни химна на Българската армия "Велик е нашият войник", а свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия отслужиха молебен за здравето на българския воин и благословиха бойните знамена. По време на празника бе припомнено, че бойните ни светини никога не са попадали в плен по време на петте войни след Освобождението - един от най-големите поводи за гордост на Българската армия. Празникът във Варна завърши с преминаване в тържествен марш през площада на представителните блокове. 

Денят на храбростта и празникът на Българската армия са обявени на 9 януари 1880 г. с указ на княз Александър I Батенберг и още от края на 19. век са сред най-почитаните празници в националния календар. Традицията да се прекланяме пред храбростта и себеотрицанието на воините е прекъсната от комунистическото управление, като с постановление на Министерския съвет от 1993 г. датата 6 май – денят на Св. Георги Победоносец, отново е върната като официален празник на армията.