Варненски читалища закупиха народни носии за съставите си с европейски средства

Народните читалища в село Невша и в село Добрина закупиха народни носии за своите състави с европейски средства, съобщават от Областния информационен център - Варна.

И двата проекта са финансирани от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. чрез Местна инициативна група "Възход - Ветрино, Вълчи дол, Провадия".

За фолклорните състави на Народното читалище в село Добрина, които пресъздават уникалния за територията обичай "Камилари", са изработени 32 народни носии и костюми – дамски, мъжки и детски. В рамките на проекта, който е с бюджет от 25 982 лв., е проведена и дискусия, посветена на съхраняването на местните обичаи и фолклор, в която са взели участие представители на читалищата от трите общини на територията на МИГ "Възход- Ветрино, Вълчи дол, Провадия", специалисти-етнографи от Историческия музей в Провадия и Етнографския музей във Варна.

Проектът на читалището в село Невша "Невша в миналото и сега", е на стойност 10 039 лв. В негово изпълнение са доставени дамски носии и мъжки костюми, включващи ризи, елеци, пояси, ямурлуци, калпаци, навуща, колани и обувки.

Със закупуването на носиите е обезпечено провеждането на различни културни събития в двете читалища, които отделят особено внимание за любителското художествено творчество. Целта е да се пази културното наследство и да се съхранят традициите, местният фолклор, богатството на песенното творчество, красотата на българските носии и автентичните танци. Изпълнението на двата проекта спомага и за развитието на културния и познавателен туризъм.

Проектни предложения на обща стойност 327 611 лв. за учредяването на седем местни инициативни групи на територията на Област Варна за периода 2023-2027 г. са получили одобрение по подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“ от Програмата за развитие на селските райони 2014–2020 г., допълват от ОИЦ-Варна.

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.