Военен ритуал и изложба в Парк-музея "Владислав" за 580-ата годишнина от битката при Варна

На 8 ноември (петък) от 11:30 ч. в Парк-музей на бойната дружба – 1444 г. "Владислав Варненчик", филиал на Националния военноисторически музей, ще бъде отбелязана 580-ата годишнина от битката при Варна. Честванията ще започнат с военен ритуал, изпълнен от Военноморските сили, поднасяне на венци и цветя пред мавзолея на крал Владислав III и паметника на трансилванския войвода Янош Хуняди и ще продължат с отслужване на панихида от свещенослужителите при храм „Св. Димитър“ в памет на загиналите воини.

Веднага след ритуала, от 12:30 часа, ще бъде открита изложбата "Варна. Последната битка". Тя разказва за организирането и реализирането на последните кръстоносни походи на Балканите (1443 – 1444) като опит за противопоставяне на османската инвазия. За първи път пред варненската публика в изложбата ще бъде представен първият исторически трактат, посветен на България „За древността на бащината земя и за българските дела“ на Петър Богдан Бакшев. Написан, за да привлече вниманието на западното християнство към съдбата на българите, трудът е още една стъпка в помощ на дипломатическата мисия на чипровския революционер, книжовник и духовник, целяща осъществяването на нова европейска военна коалиция срещу Османската империя.

В експозицията са представени още средновековно въоръжение и снаряжение, монети, накити и предмети от бита, сред които халкинчата ризница, шлем, алебарда, железни бойни ядра, монети, голям двузъб ключ и др., които илюстрират времето на последните кръстоносни походи на Балканите.  

Изложбата "Варна. Последната битка" е реализирана в партньорство с Националния археологически институт с музей при БАН, Регионален исторически музей – Русе, Регионален исторически музей – Силистра, Регионален исторически музей – Шумен, и може да бъде разгледана до края на януари 2025 година.

Във Варна отбелязаха Деня на народните будители с военен ритуал и церемония по полагане на венци и цветя пред паметника на Отец Паисий в Алеята на Възраждането в Морската градина. 

Тържествен молебен бе отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение със свещеници от Варненската и Великопреславска света митропòлия. 

По време на празничната церемония бяха припомнени думите на странстващия монах Паисий от Света гора:
"О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? … Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи! От целия славянски род най-славни са били българите. Толкова години са царували и са били прочути по цялата земя…".

Роден със светското име Петър Баханов, наричан Пенко, с тояга в ръка и торба през рамо, Паисий тръгва от град на град, от село на село, от къща на къща, от черква на черква, за да разнесе своята книга с посланието "

…и ний сме имали царе, патриарси, ний сме кръстили целий славянский род".

Основополагащото дело на Паисий Хилендарски и неговия епохален труд "История славянобългарска" приемаме за началото на българското Възраждането, но на днешния ден отдаваме признателност на цяла плеяда от славни исторически личности. Това превръща Деня на народните будители в ден не само на писмеността и културата ни, но и на родовата ни памет.

Припомнено бе още делото на поп Стойко Владиславов, когото днес историята познава като епископ Софроний Врачански и който пръв преписал Паисиевата "История", на Неофит Бозвели, княз Стефан Богориди, д-р Петър Берон, княз Александър Богориди, Гаврил Кръстевич и Георги Сава Раковски и още много личности, чиито житейски подвиг води българския народ поколения наред към просветата, към свободата на духа, към културата, към съхраняването и развитието на духовните идеали и ценности.

Варна също има своите будители: Никола и Сава Георгиевич – основатели на  първата българска община; Константин Арабаджиев – първият учител в първото българско училище; щедрият спомоществовател на школското здание хаджи Стамат Сидеров; големият книжовник Сава Доброплодни,  образовани люде като Георги Живков и Никола Бацаров, Димитър Станчев, Сава Геренов, Стефан Деребеев, Христо Самсаров; свещеникът на първата българска църква "Св. Архангел Михаил" отец Константин Дъновски, а след него – Иван Геренов и Христо Върбанов; Янко и Димитър Славчеви, по чиято инициатива се учредява първото варненско читалище "Възрождение"; диригентът Коста Тодоров – основател на варненското симфонично дружество и още местни родолюбци, благодарение на които Варна бързо се превръща в истински културен и образователен център, какъвто е и до днес.