Военен ритуал и изложба в Парк-музея "Владислав" за 580-ата годишнина от битката при Варна

На 8 ноември (петък) от 11:30 ч. в Парк-музей на бойната дружба – 1444 г. "Владислав Варненчик", филиал на Националния военноисторически музей, ще бъде отбелязана 580-ата годишнина от битката при Варна. Честванията ще започнат с военен ритуал, изпълнен от Военноморските сили, поднасяне на венци и цветя пред мавзолея на крал Владислав III и паметника на трансилванския войвода Янош Хуняди и ще продължат с отслужване на панихида от свещенослужителите при храм „Св. Димитър“ в памет на загиналите воини.

Веднага след ритуала, от 12:30 часа, ще бъде открита изложбата "Варна. Последната битка". Тя разказва за организирането и реализирането на последните кръстоносни походи на Балканите (1443 – 1444) като опит за противопоставяне на османската инвазия. За първи път пред варненската публика в изложбата ще бъде представен първият исторически трактат, посветен на България „За древността на бащината земя и за българските дела“ на Петър Богдан Бакшев. Написан, за да привлече вниманието на западното християнство към съдбата на българите, трудът е още една стъпка в помощ на дипломатическата мисия на чипровския революционер, книжовник и духовник, целяща осъществяването на нова европейска военна коалиция срещу Османската империя.

В експозицията са представени още средновековно въоръжение и снаряжение, монети, накити и предмети от бита, сред които халкинчата ризница, шлем, алебарда, железни бойни ядра, монети, голям двузъб ключ и др., които илюстрират времето на последните кръстоносни походи на Балканите.  

Изложбата "Варна. Последната битка" е реализирана в партньорство с Националния археологически институт с музей при БАН, Регионален исторически музей – Русе, Регионален исторически музей – Силистра, Регионален исторически музей – Шумен, и може да бъде разгледана до края на януари 2025 година.

С общоградско поклонение във Варна отбелязаха 150 години от едно от най-светлите и най-драматични събития в националната ни история – Априлското въстание. Тържествената церемония се състоя на Алеята на Възраждането в Морската градина, пред паметника на Георги Бенковски - един от най-бележитите български революционери и главен апостол по време на въстанието от 1876 година.

Заупокойна молитва в памет на загиналите в Априлската епопея отслужи Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. Присъстващите сведоха глава и запазиха едноминутно мълчание в знак на почит към загиналите за свободата на България. 

“Априлското въстание е събитие, което не просто разтърсва устоите на една империя, но и пробужда съвестта на Европа. Събитие, в което се срещат героизмът и трагедията, саможертвата и надеждата, отчаянието и вярата в свободата. Въстание, в което обикновени хора се превръщат в герои. Това е въстание на духа”, бе отбелязано по време на церемонията. Припомнено бе още, че през април 1876 г. българският народ – лишен от държавност, но не и от достойнство – се изправя срещу една могъща сила. Въстанието избухва, не защото успехът е сигурен, а защото свободата е необходима. Не защото победата е гарантирана, а защото робството е непоносимо.

Освен имената на геройски загиналите въстаници - учители, занаятчии, свещеници и революционери, бе припомнен значимият принос на един от най-ярките застъпници на българската национална кауза – военният кореспондент на лондонския вестник „Дейли нюз“ Джанюариъс Макгахан. С перо, по-силно от оръжие, той описва опожарените домове, обезлюдените села и масовите гробове, но и духа на един народ, който, дори в най-голямата си трагедия, не губи достойнството си. Неговите разкази достигат до страниците на европейската преса, до сърцата на хората и до общественото мнение в Западна Европа. Пробужда съвестта на политици, интелектуалци и обикновени граждани, търсят отговорност и справедливост и чрез предаването на истината чрез словото променя хода на историята. 

В общоградското поклонение във Варна участваха и стотици ученици от варненските училища, дошли да поднесат цветя в знак на признателност пред паметника на Георги Бенковски. Венци и цветя поднесоха също представители на институциите, политически партии, организации и движения, неправителствени организации, съюзи, сдружения, културно-просветни дружества и университети, граждани.