Мобилно меню

Във Варна издигат паметник на първата жена-воден спасител в България

Улица в местност Малка Чайка, Аспарухово, ще носи името на легендарен плувец
Във Варна издигат паметник на първата жена-воден спасител в България
838

Бюст-паметник на Христина Хранова, революционерка, първата дипломирана акушерка във Варна и първата жена-воден спасител в България ще бъде издигнат в морската столица. Предложението бе утвърдено по време на заседание комисията по култура и духовно развитие към Общински съвет – Варна.

Монументът ще бъде поставен на Алеята на Възраждането в Морската градина, а негов автор е известният варненски скулптор Живко Дончев.

Инициатор за издигането на паметника е Милка Кайкова – общественик и златен медалист на Български червен кръст – Варна, подкрепена от БЧК и други организации. Финансирането е осигурено от общинския бюджет чрез Програмата за поставяне на паметници и скулптури на Община Варна.

След одобрението на предложението от Общински съвет – Варна предстои окончателното съгласуване на проекта с Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство.

Христина Хранова е оставила дълбока следа в родната история.

Само на 18-годишна възраст, по заръка на Левски, тя става куриер на Софийския революционен комитет. По време на Освободителната война тя е в Шипченския отряд и участва в боевете при Шипка, Шейново и Стара Загора. След Освобождението Христина Хранова става първата дипломирана практикуваща акушерка във Варна, а по-късно – първата жена-воден спасител в България.

Благодарение на нея на бял свят идват 3 462 деца и са спасени от удавяне 54 души.

Христина Хранова участва и като доброволка в Сръбско-българската и Междусъюзническите войни.

По време на заседанието на комисията по култура и духовно развитие към Общински съвет – Варна бе решено също улица в местността Малка чайка, район Аспарухово, да носи името на известния в цял свят с маратонските си плувания варненец Добри Динев, който е носител на шест рекорда, включени в Книгата на Гинес.

Динев остава в историята и с проявения героизъм през 1978 г., когато се обръща понтонният мост в Белослав и 65 души загиват. Тогава той спасява от студените води на езерото 43 души, за което е удостоен с орден "За гражданска заслуга и доблест". Динев, починал през 2015 г. в Монреал, е почетен гражданин на Варна.

Съветниците от комисията по култура решиха също две улици в с. Звездица да се казват "Лора" и "Плеяди", с което се продължава политиката на селото за именуване на улици на звезди и съзвездия.

По време на заседанието си съветниците от комисията по култура дадоха също съгласието си да се отпуснат средства за закупуване на гориво за Театрално-музикален продуцентски център и Държавен куклен театър за отоплителен сезон 2024/2025 г. За нормалната работа в сградите на ТМПЦ са необходими 120 000 литра дизелово гориво, а на Кукления театър – почти 21 500 литра.

2024 © Варна е

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" откриват в Археологическия музей във Варна

Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България
Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" откриват в Археологическия музей във Варна

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.

2026 © Варна е