Във Варна издигат паметник на първата жена-воден спасител в България

Бюст-паметник на Христина Хранова, революционерка, първата дипломирана акушерка във Варна и първата жена-воден спасител в България ще бъде издигнат в морската столица. Предложението бе утвърдено по време на заседание комисията по култура и духовно развитие към Общински съвет – Варна.

Монументът ще бъде поставен на Алеята на Възраждането в Морската градина, а негов автор е известният варненски скулптор Живко Дончев.

Инициатор за издигането на паметника е Милка Кайкова – общественик и златен медалист на Български червен кръст – Варна, подкрепена от БЧК и други организации. Финансирането е осигурено от общинския бюджет чрез Програмата за поставяне на паметници и скулптури на Община Варна.

След одобрението на предложението от Общински съвет – Варна предстои окончателното съгласуване на проекта с Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство.

Христина Хранова е оставила дълбока следа в родната история.

Само на 18-годишна възраст, по заръка на Левски, тя става куриер на Софийския революционен комитет. По време на Освободителната война тя е в Шипченския отряд и участва в боевете при Шипка, Шейново и Стара Загора. След Освобождението Христина Хранова става първата дипломирана практикуваща акушерка във Варна, а по-късно – първата жена-воден спасител в България.

Благодарение на нея на бял свят идват 3 462 деца и са спасени от удавяне 54 души.

Христина Хранова участва и като доброволка в Сръбско-българската и Междусъюзническите войни.

По време на заседанието на комисията по култура и духовно развитие към Общински съвет – Варна бе решено също улица в местността Малка чайка, район Аспарухово, да носи името на известния в цял свят с маратонските си плувания варненец Добри Динев, който е носител на шест рекорда, включени в Книгата на Гинес.

Динев остава в историята и с проявения героизъм през 1978 г., когато се обръща понтонният мост в Белослав и 65 души загиват. Тогава той спасява от студените води на езерото 43 души, за което е удостоен с орден "За гражданска заслуга и доблест". Динев, починал през 2015 г. в Монреал, е почетен гражданин на Варна.

Съветниците от комисията по култура решиха също две улици в с. Звездица да се казват "Лора" и "Плеяди", с което се продължава политиката на селото за именуване на улици на звезди и съзвездия.

По време на заседанието си съветниците от комисията по култура дадоха също съгласието си да се отпуснат средства за закупуване на гориво за Театрално-музикален продуцентски център и Държавен куклен театър за отоплителен сезон 2024/2025 г. За нормалната работа в сградите на ТМПЦ са необходими 120 000 литра дизелово гориво, а на Кукления театър – почти 21 500 литра.

Изложба "Варна – 105 години курортен град" бе открита в Музея за нова история на Варна. Експозицията е подготвена от отделите "Нова история" и "Най-нова история" към Регионалния исторически музей – Варна и проследява развитието на Варна като морска дестинация от края на XIX век до 80-те години на XX век. По време на откриването беше прочетен оригиналният текст на прокламацията, с която през 1921 г. Варна е провъзгласена за "специален и свободен курортен град".

В приветствието си към гостите заместник-кметът Снежана Апостолова подчерта, че преди повече от век Варна е направила един от най-важните избори в своята модерна история, насочвайки развитието си към морето и туризма. След тежките години на войни и икономически трудности тогавашната варненска управа поглежда към морето не просто като към природна даденост, а като към бъдеще. Това е бил смел и далновиден избор. Още тогава амбицията е била Варна да се развива като модерен морски курорт, който да се нареди до известните европейски туристически градове, посочи Апостолова.

Тя отбеляза, че Морската градина, започнала своето развитие още в края на XIX век и свързана с имената на Михаил Колони и Антон Новак, е част от душата на Варна, а Морските бани, чието изграждане започва през 1925 година и които са открити през 1926 година, дават на града модерния облик на европейски морски курорт.

Историята на Варна не се изчерпва само с градския център и Морската градина. Тя живее и в курортите край града – "Св. св. Константин и Елена", "Златни пясъци", "Слънчев ден", "Ривиера", "Чайка" и всички туристически зони, които посрещат гости от България и света. Те са неразделна част от туристическата идентичност на Варна. Те носят нейното име, нейното гостоприемство и нейния образ пред света, каза още заместник-кметът.

Апостолова изрази признателност към всички хора, работещи в сферата на туризма, които с труда и професионализма си допринасят за добрия имидж на града и за развитието му като предпочитана туристическа дестинация. Преди 105 години Варна е имала смелостта да си представи бъдеще, по-голямо от своето настояще. Днес ние сме длъжни да направим същото. 105 години са повод за гордост, но и за амбиция, каза още Апостолова.

Сред най-ценните експонати в изложбата са оригиналната покана до цар Борис III за откриването на Морските бани през 1926 г., бански костюми и плажни аксесоари от 30-те години на миналия век, както и редки фотографии и пощенски картички, разкриващи облика на Варна като курортен град преди повече от век.

Посетителите имат възможност да разгледат още оригинални документи, рекламни материали, брошури и бюлетини, свързани с развитието на курортното дело и морелечението. Специално място в експозицията е отделено на курортните комплекси "Св. св. Константин и Елена" и "Златни пясъци", които през годините се утвърждават като символи на българския морски туризъм.

Експозицията ще бъде достъпна за посетители до края на месец септември.

По повод годишнината Община Варна направи дарение за фонда на музея от юбилейни книги, албуми и рекламни материали, свързани с историята на Варна като курортен град.