Във Варна почитат паметта на Капитан Петко Войвода

125 години от смъртта на един от най-бележитите български герои - Капитан Петко Войвода, се навършват на 7 февруари 2025 година. Паметта на героя ще бъде почетена във Варна с поклонение на Централния гробищен парк, което ще започне в 11 часа. В 14 часа в сградата на Музея на Възраждането ще бъде открита изложбата "От киноцентъра до музейната витрина", която включва експонати от филма "Капитан Петко Войвода" и е дело на Исторически музей - гр. Попово.

Използваните за целите на хитовата лента над 300 елемента от носии и аксесоари, са изработени най-вероятно през XIX век и са събрани от селища в Елховско, Ивайловградско, Гюмюрджина, Софлу, Дедеагач, Доган Хисар – местата, където е живял и развивал революционна дейност Капитан Петко войвода.

Филмът „Капитан Петко войвода“ е заснет от големия български кинооператор Димо Коларов, който е родом от Попово и след края на снимките дава идеята носиите да бъдат дарени на Дружеството на тракийските българи в село Светлен, Поповско. В последствие са предадени на Историческия музей в Попово, където има условия за поддържането и запазването им.

В Музея на Възраждането във Варна, експозцията "От киноцентъра до музейната витрина", която включва 15 автентични народни носии, може да бъде разгледана до 7 март.

Във Варна отбелязаха Деня на народните будители с военен ритуал и церемония по полагане на венци и цветя пред паметника на Отец Паисий в Алеята на Възраждането в Морската градина. 

Тържествен молебен бе отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение със свещеници от Варненската и Великопреславска света митропòлия. 

По време на празничната церемония бяха припомнени думите на странстващия монах Паисий от Света гора:
"О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? … Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи! От целия славянски род най-славни са били българите. Толкова години са царували и са били прочути по цялата земя…".

Роден със светското име Петър Баханов, наричан Пенко, с тояга в ръка и торба през рамо, Паисий тръгва от град на град, от село на село, от къща на къща, от черква на черква, за да разнесе своята книга с посланието "

…и ний сме имали царе, патриарси, ний сме кръстили целий славянский род".

Основополагащото дело на Паисий Хилендарски и неговия епохален труд "История славянобългарска" приемаме за началото на българското Възраждането, но на днешния ден отдаваме признателност на цяла плеяда от славни исторически личности. Това превръща Деня на народните будители в ден не само на писмеността и културата ни, но и на родовата ни памет.

Припомнено бе още делото на поп Стойко Владиславов, когото днес историята познава като епископ Софроний Врачански и който пръв преписал Паисиевата "История", на Неофит Бозвели, княз Стефан Богориди, д-р Петър Берон, княз Александър Богориди, Гаврил Кръстевич и Георги Сава Раковски и още много личности, чиито житейски подвиг води българския народ поколения наред към просветата, към свободата на духа, към културата, към съхраняването и развитието на духовните идеали и ценности.

Варна също има своите будители: Никола и Сава Георгиевич – основатели на  първата българска община; Константин Арабаджиев – първият учител в първото българско училище; щедрият спомоществовател на школското здание хаджи Стамат Сидеров; големият книжовник Сава Доброплодни,  образовани люде като Георги Живков и Никола Бацаров, Димитър Станчев, Сава Геренов, Стефан Деребеев, Христо Самсаров; свещеникът на първата българска църква "Св. Архангел Михаил" отец Константин Дъновски, а след него – Иван Геренов и Христо Върбанов; Янко и Димитър Славчеви, по чиято инициатива се учредява първото варненско читалище "Възрождение"; диригентът Коста Тодоров – основател на варненското симфонично дружество и още местни родолюбци, благодарение на които Варна бързо се превръща в истински културен и образователен център, какъвто е и до днес.