Във Варна почитат паметта на Капитан Петко Войвода

125 години от смъртта на един от най-бележитите български герои - Капитан Петко Войвода, се навършват на 7 февруари 2025 година. Паметта на героя ще бъде почетена във Варна с поклонение на Централния гробищен парк, което ще започне в 11 часа. В 14 часа в сградата на Музея на Възраждането ще бъде открита изложбата "От киноцентъра до музейната витрина", която включва експонати от филма "Капитан Петко Войвода" и е дело на Исторически музей - гр. Попово.

Използваните за целите на хитовата лента над 300 елемента от носии и аксесоари, са изработени най-вероятно през XIX век и са събрани от селища в Елховско, Ивайловградско, Гюмюрджина, Софлу, Дедеагач, Доган Хисар – местата, където е живял и развивал революционна дейност Капитан Петко войвода.

Филмът „Капитан Петко войвода“ е заснет от големия български кинооператор Димо Коларов, който е родом от Попово и след края на снимките дава идеята носиите да бъдат дарени на Дружеството на тракийските българи в село Светлен, Поповско. В последствие са предадени на Историческия музей в Попово, където има условия за поддържането и запазването им.

В Музея на Възраждането във Варна, експозцията "От киноцентъра до музейната витрина", която включва 15 автентични народни носии, може да бъде разгледана до 7 март.

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.