Във Варна почитат паметта на Капитан Петко Войвода

125 години от смъртта на един от най-бележитите български герои - Капитан Петко Войвода, се навършват на 7 февруари 2025 година. Паметта на героя ще бъде почетена във Варна с поклонение на Централния гробищен парк, което ще започне в 11 часа. В 14 часа в сградата на Музея на Възраждането ще бъде открита изложбата "От киноцентъра до музейната витрина", която включва експонати от филма "Капитан Петко Войвода" и е дело на Исторически музей - гр. Попово.

Използваните за целите на хитовата лента над 300 елемента от носии и аксесоари, са изработени най-вероятно през XIX век и са събрани от селища в Елховско, Ивайловградско, Гюмюрджина, Софлу, Дедеагач, Доган Хисар – местата, където е живял и развивал революционна дейност Капитан Петко войвода.

Филмът „Капитан Петко войвода“ е заснет от големия български кинооператор Димо Коларов, който е родом от Попово и след края на снимките дава идеята носиите да бъдат дарени на Дружеството на тракийските българи в село Светлен, Поповско. В последствие са предадени на Историческия музей в Попово, където има условия за поддържането и запазването им.

В Музея на Възраждането във Варна, експозцията "От киноцентъра до музейната витрина", която включва 15 автентични народни носии, може да бъде разгледана до 7 март.

Варненци отбелязаха 111-ата годишнина от едно от най-трагичните събития в историята на ХХ век - Арменският геноцид от 1915 година. Събитието в знак на почит пред паметта на 1,5 милиона невинни жертви се състоя пред паметника в градинката на Регионалния исторически музей, издигнат през 2004 г. като знак на благодарност към българския народ за приемането на арменските бежанци след събитията от 1915 година.

По-рано през деня представители на арменска общност във Варна се събраха в църквата "Свети Саркиз", където по традиция беше произнесено възпоменателно слово и молитва за загиналите в геноцида. Последва и шествие, което премина по пешеходната част на булевард "Княз Борис I", бул. "Сливница" и достигна до Паметника на благодарността. 

Възпоменателните шествия и церемонии по традиция се състоят на 24 април, отбелязван като Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид. На тази дата през 1915 г. в Истанбул (тогава Цариград) са арестувани и по-късно екзекутирани стотици арменски интелектуалци, духовници и общественици. Това се счита за началото на опитите за заличаване на арменската общност. На 24 април 2015 година, във връзка с отбелязване на 100-годишнината на събитието, българското Народно събрание приема декларация, с която признава "масовото изтребление" на арменци.

По време на възпоменателните събития бе отбелязано, че тази дата е и ден за дълбоко осмисляне на цената на човешкия живот, значението на историческата памет и отговорността на обществата подобни трагедии никога да не бъдат забравени или повторени. Изразена бе и искрена признателност към българския народ за проявеното състрадание и гостоприемство към арменците, намерили убежище в България в тежък исторически момент.