Мобилно меню

Във Варна почитат паметта на Капитан Петко Войвода

За 7 февруари е планирано поклонение на Централния гробищен парк, както и откриване на тематична изложба в Музея на възраждането
Във Варна почитат паметта на Капитан Петко Войвода
641

125 години от смъртта на един от най-бележитите български герои - Капитан Петко Войвода, се навършват на 7 февруари 2025 година. Паметта на героя ще бъде почетена във Варна с поклонение на Централния гробищен парк, което ще започне в 11 часа. В 14 часа в сградата на Музея на Възраждането ще бъде открита изложбата "От киноцентъра до музейната витрина", която включва експонати от филма "Капитан Петко Войвода" и е дело на Исторически музей - гр. Попово.

Използваните за целите на хитовата лента над 300 елемента от носии и аксесоари, са изработени най-вероятно през XIX век и са събрани от селища в Елховско, Ивайловградско, Гюмюрджина, Софлу, Дедеагач, Доган Хисар – местата, където е живял и развивал революционна дейност Капитан Петко войвода.

Филмът „Капитан Петко войвода“ е заснет от големия български кинооператор Димо Коларов, който е родом от Попово и след края на снимките дава идеята носиите да бъдат дарени на Дружеството на тракийските българи в село Светлен, Поповско. В последствие са предадени на Историческия музей в Попово, където има условия за поддържането и запазването им.

В Музея на Възраждането във Варна, експозцията "От киноцентъра до музейната витрина", която включва 15 автентични народни носии, може да бъде разгледана до 7 март.

2025 © Варна е

148 години от Освобождението на Варна отбелязаха с общоградско честване

Свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия отслужиха заупокойна молитва за загиналите 
148 години от Освобождението на Варна отбелязаха с общоградско честване

С общоградско честване бе отбелязана годишнината от Освобождението на Варна. В двора на Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил” – мястото, където на същата дата преди 148 години с хляб и сол, много цветя и със сълзи на очи всички българи от местното население се събрали в очакване на освободителите си, днес бяха положени венци и цветя в знак на признателност към отдалите живота си за Освобождението на Варна. 

Свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия отслужиха заупокойна молитва за загиналите и празничен благодарствен молебен по случай Деня на Освобождението на Варна. Присъстващите отдадоха заслужена почит за героите, загинали за свободата на България и Варна и сведоха глави в едноминутно мълчание.

В последния етап на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 год., личният състав на Българското опълчение наброява приблизително 13 000 души от различни народности. Над 100 от тях са изявените поборници, обрекли съдбата и делото си за благото на Варненския край. По време на празничното честване бяха почетени имената на част от тях и бяха припомнени интересни факти от живота им след 1878 год., когато се полагат основите на съвременна Варна. Мнозина от опълченците не доживяват да видят Освобождението и загиват в битки, за да постигнат свободата на бъдещите поколения.

27 юли е денят на символичното влизане на руските войници във варненската крепост.

Макар и само за няколко часа и без това реално да доведе до промяна на статута на властимащите, денят се запечатва в съзнанието на съвременниците. През годините датата се налага сред местната общественост като празник, почитан като Деня на Освобождението на Варна.

Надеждите за скорошно освобождение се породило във варненци през зимните месеци на 1878 г. заради бързото настъпване на ХІV Армейски корпус на генерал Цимерман в Североизточна България. Българите в града, въодушевени от идващите новини, захванали подготовка за посрещането на освободителите, но се наложило да изчакат още няколко месеца. 

Въпреки че договорът от Сан Стефано бил подписан и в него било упоменато, че Шуменската и Варненската крепости трябвало да бъдат освободени от турските гарнизони, двата града останали в османски ръце. Варна имала голямо военно и търговско значение и преговорите вървели мъчително. Едва на петото заседание на Берлинския конгрес през юни 1878 г., след като Бисмарк подкрепил руската позиция, Турция се съгласила да започне преговорите за изтегляне от Варна.

Ген. Столипин заминал за Цариград, за да вземе лично нареждането на турското правителство за предаването на градовете Шумен и Варна. На 26 юли той връчил на Фазлъ паша заповед от турското правителство с думите: „А сега напуснете Варна". На следващия ден, 27 юли, на мястото на днешното общоградско честване  в църквата бил отслужен благодарствен молебен, а учителят Димитър Станчев със слово изказал благодарността на сънародниците си.

Празничната програма на 27 юли продължи с тържествен концерт на  площад „Независимост“, посветен на Освобождението на Варна. Под диригентството на Кръстин Настев оркестърът на Варненската опера и солистите Линка Стоянова, Жана Костова, Вяра Железова, Артьом Арутюнов, Пламен Райков, Свилен Николов и Евгений Станимиров представиха богата програма с произведения от българската и световната музикална класика.

2026 © Варна е / снимки: Яков Шустов