Във Варна тържествено отбелязаха Деня на Европа и Деня на победата над хитлерофашизма

Във Варна тържествено отбелязаха Деня на Европа и Деня на победата над хитлерофашизма. Пред паметника-портал на Осми приморски полк в знак на признателност към загиналите във Втората световна война бяха поднесени венци и цветя с военен ритуал от името на Община Варна, Областна администрация, ВМС и други институции, политически партии, неправителствени организации, културни и образователни институции, както и граждани. Свещеници от Варненската и Великопреславска митрополия отслужиха заупокойна молитва, а почетният караул премина в тържествен марш.

По време на церемонията бе припомнено, че през 1944–1945 г. хиляди варненци се включват в състава на Осми пехотен приморски полк и 31-ви пехотен варненски полк, като мнозина от тях оставят живота си по бойните полета на Югославия, Унгария и Австрия. Това е ден, в който Европа и светът възкръсват за нов живот преди 81 години, прозвуча в словото по време на поклонението.

След края на военния ритуал започна празнично шествие към сградата на Община Варна, където по-късно се състоя и церемонията по отбелязването на Деня на Европа

Точно в 12:00 часа бяха издигнати националният флаг и знамето на Европейския съюз, а оркестърът изпълни "Мила Родино" и "Ода на радостта". С честването морската столица се включи в общонационалната инициатива на Представителството на Европейската комисия в България по повод Деня на Европа. Инициативата е посветена на предстоящата 20-годишнина от присъединяването на България към Европейския съюз.

По време на церемонията бе подчертано значението на европейското единство и мястото на България в общото европейско семейство. Неслучайно девизът на Европейския съюз е "Единни в многообразието". Ние, българите, със своята история, традиции, писменост и древна култура, допринасяме със собствен цвят към многообразната палитра на европейското бъдеще, бе изтъкнато по време на тържеството.

Сред официалните гости на двете церемонии беше 103-годишният Иван Караджов – ветеран от Втората световна война. Едва 21-годишен, той е сред младите мъже от Варна, които се сражават за родината си.

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.