Във Варна тържествено отбелязаха Деня на храбростта и празник на Българската армия

С водосвет и благославяне на бойните знамена на военните формирования, дислоцирани във Варна, в морската столица бе отбелязан Денят на храбростта и празника на Българската армия. Да отдадат чест и да се преклонят пред саможертвата и доблестта на българското войнство, пред Катедралния храм "Успение Богородично" се събраха много граждани. 

На площад "Св. Св. Кирил и Методий" бяха построени представителни части от военните формирования, дислоцирани във Варна. Начело бе представителният духов оркестър на Военноморските сили с диригент капитан III ранг Георги Зайранов, следван от представителните блокове на Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" и представителни блокове на различни военни формирования.

Командващ ритуала бе капитан I ранг Калин Караколев.

Строят на представителните части бе приет от заместник-командира на Военноморските сили флотилен адмирал Ваньо Мусински.

"Българската армия може би не винаги е била победоносна и не винаги е печелила войни, но може да се гордее с няколко неща. Едно от тях е, че винаги в новата ни история е воювала за справедлива кауза. Българският войник никога не е напускал позорно бойното поле. Българската армия никога не е извършвала в чужди територии неща, от които да се срамуваме. Това е повод за гордост както в миналото, така и за тези, които в момента изпълняват своята служба в армията", отбеляза в речта си пред строя Мусински. 

Представителният духов оркестър изпълни химна на Българската армия "Велик е нашият войник", а свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия отслужиха молебен за здравето на българския воин и благословиха бойните знамена. По време на празника бе припомнено, че бойните ни светини никога не са попадали в плен по време на петте войни след Освобождението - един от най-големите поводи за гордост на Българската армия. Празникът във Варна завърши с преминаване в тържествен марш през площада на представителните блокове. 

Денят на храбростта и празникът на Българската армия са обявени на 9 януари 1880 г. с указ на княз Александър I Батенберг и още от края на 19. век са сред най-почитаните празници в националния календар. Традицията да се прекланяме пред храбростта и себеотрицанието на воините е прекъсната от комунистическото управление, като с постановление на Министерския съвет от 1993 г. датата 6 май – денят на Св. Георги Победоносец, отново е върната като официален празник на армията. 

С военен ритуал и заупокойна молитва във Варна бе почетена паметта на загиналите офицери, подофицери, сержанти и войници във войните за свободата и независимостта на България. Церемонията се състоя на Архангелова задушница пред паметника на загиналите във войните от 1912–1918 г., който се намира в Старите варненски гробища.

В знак на признателност към подвига и саможертвата на българските воини бяха поднесени венци и цветя. На церемонията присъстваха кметът на Варна Благомир Коцев, заместник-командирът на Военноморските сили флотилен адмирал Ваньо Мусински, заместник-областният управител Иван Христов, началникът на ВВМУ „Н. Вапцаров“ флотилен адмирал проф. Калин Калинов, председателят на Общинския съвет Христо Димитров, районни кметове, представители на военни съюзи, граждани и други.

Варненският и Великопреславски митрополит Йоан в съслужие със свещеници отслужи заупокойна молитва в памет на загиналите воини. В знак на преклонение пред тяхната саможертва присъстващите запазиха едноминутно мълчание.

След края на възпоменателната церемония митрополит Йоан отслужи и заупокойна молитва в памет на Варненските и Великопреславските митрополити.

Всяка година на Архангелова (мъжка) задушница изразяваме своето преклонение пред паметта на героите и почитаме храброто българско войнство, което народът винаги, в мир и в бран, е уважавал и към което продължава да изразява своите чувства на признателност за достойната служба на Родината.