За първи път във Варна: Показват реликви в чест на провъзгласяването на Батенберг за княз на България

За първи път във Варна ще бъдат показани реликви в чест на провъзгласяването на Александър Батенберг за български владетел. Три забележителни подноса, които младият княз получава като дар от жителите на Русе, Ловеч и Берковица, ще бъдат част от изложбата „Александър I: по Божията милост и Народна воля Княз на България“. Експозицията, включваща и фотографии на семейството на Батенберг и близкото му обкръжение от времето на неговото управление, ще бъде открита на 29 февруари (четвъртък) в Музея на Възраждането (ул. „Д-р Л. Заменхоф“ № 21) в морската столица.

Изложбата, с която ще бъдат отбелязани 145 г. от обявяването на Александър Батенберг за княз на България, е част от програмата на Музея на Възраждането по повод националния празник на страната ни – 3 март.

Трите подноса с майсторски изработена украса и посвещение са дарени в чест на провъзгласяването на първия български монарх след Освобождението. В продължение на десетилетия ценните предмети, запечатали емблематичен момент от историята ни, са смятани за загубени. През януари 2019 г. са обявени от аукционна къща във Виена за продажба на търг. Откупени са от българската държава и са предадени на Националния исторически музей в София, където стават част от постоянната експозиция.

Александър Йозеф фон Батенберг е роден във Верона на 5 април 1857 г. в семейството на принц Александър фон Хесен-Дармщат и Юлия Хауке, графиня фон Батенберг. Участник е в Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г. На 17 април 1879 г. е избран за княз на България. В началото на юни е изготвена „Програма за посрещането на Негова светлост българский княз Александър І в Княжеството“, публикувана във вестник „Витоша“ от 6 юни 1879 г. В нея по дни и часове е описано как ще стане посрещането във Варна, Русчук (Русе), Търново и София.

На 24 юни 1879 г. Александър пристига в морския град с парахода „Константин“, посрещнат бляскаво от местното население и официални лица. Облечен в български мундир, „със своята тържествующа младост, с наивните си любопитни очи, с добрата си усмивка, той олицетворяваше истински зората на България. Всичко се видя царствено у него: осанката, погледът, движенията“. Във Варна е издигната тържествена арка с надпис „Дерзай, Княже! Народът е с тебе“ . Пътуването от Варна до София става „сред всеобщи ликувания и неописуемо възхищение“. Навсякъде князът получава многобройни подаръци, които той приема и отбелязва, че ще ги предаде в Народния музей, който скоро ще бъде създаден. Именно в първите месеци на своето управление князът получава и трите подноса, подарени му от жителите на Русе, Ловеч и Берковица.

Във Варна отбелязаха Деня на народните будители с военен ритуал и церемония по полагане на венци и цветя пред паметника на Отец Паисий в Алеята на Възраждането в Морската градина. 

Тържествен молебен бе отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение със свещеници от Варненската и Великопреславска света митропòлия. 

По време на празничната церемония бяха припомнени думите на странстващия монах Паисий от Света гора:
"О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? … Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи! От целия славянски род най-славни са били българите. Толкова години са царували и са били прочути по цялата земя…".

Роден със светското име Петър Баханов, наричан Пенко, с тояга в ръка и торба през рамо, Паисий тръгва от град на град, от село на село, от къща на къща, от черква на черква, за да разнесе своята книга с посланието "

…и ний сме имали царе, патриарси, ний сме кръстили целий славянский род".

Основополагащото дело на Паисий Хилендарски и неговия епохален труд "История славянобългарска" приемаме за началото на българското Възраждането, но на днешния ден отдаваме признателност на цяла плеяда от славни исторически личности. Това превръща Деня на народните будители в ден не само на писмеността и културата ни, но и на родовата ни памет.

Припомнено бе още делото на поп Стойко Владиславов, когото днес историята познава като епископ Софроний Врачански и който пръв преписал Паисиевата "История", на Неофит Бозвели, княз Стефан Богориди, д-р Петър Берон, княз Александър Богориди, Гаврил Кръстевич и Георги Сава Раковски и още много личности, чиито житейски подвиг води българския народ поколения наред към просветата, към свободата на духа, към културата, към съхраняването и развитието на духовните идеали и ценности.

Варна също има своите будители: Никола и Сава Георгиевич – основатели на  първата българска община; Константин Арабаджиев – първият учител в първото българско училище; щедрият спомоществовател на школското здание хаджи Стамат Сидеров; големият книжовник Сава Доброплодни,  образовани люде като Георги Живков и Никола Бацаров, Димитър Станчев, Сава Геренов, Стефан Деребеев, Христо Самсаров; свещеникът на първата българска църква "Св. Архангел Михаил" отец Константин Дъновски, а след него – Иван Геренов и Христо Върбанов; Янко и Димитър Славчеви, по чиято инициатива се учредява първото варненско читалище "Възрождение"; диригентът Коста Тодоров – основател на варненското симфонично дружество и още местни родолюбци, благодарение на които Варна бързо се превръща в истински културен и образователен център, какъвто е и до днес.