Мобилно меню

За първи път във Варна: Показват реликви в чест на провъзгласяването на Батенберг за княз на България

Изложбата в Музея на Възраждането ще бъде открита на 29 февруари и е част от програмата за честванията на националния празник 3 март в морската столица
За първи път във Варна: Показват реликви в чест на провъзгласяването на Батенберг за княз на България
662

За първи път във Варна ще бъдат показани реликви в чест на провъзгласяването на Александър Батенберг за български владетел. Три забележителни подноса, които младият княз получава като дар от жителите на Русе, Ловеч и Берковица, ще бъдат част от изложбата „Александър I: по Божията милост и Народна воля Княз на България“. Експозицията, включваща и фотографии на семейството на Батенберг и близкото му обкръжение от времето на неговото управление, ще бъде открита на 29 февруари (четвъртък) в Музея на Възраждането (ул. „Д-р Л. Заменхоф“ № 21) в морската столица.

Изложбата, с която ще бъдат отбелязани 145 г. от обявяването на Александър Батенберг за княз на България, е част от програмата на Музея на Възраждането по повод националния празник на страната ни – 3 март.

Трите подноса с майсторски изработена украса и посвещение са дарени в чест на провъзгласяването на първия български монарх след Освобождението. В продължение на десетилетия ценните предмети, запечатали емблематичен момент от историята ни, са смятани за загубени. През януари 2019 г. са обявени от аукционна къща във Виена за продажба на търг. Откупени са от българската държава и са предадени на Националния исторически музей в София, където стават част от постоянната експозиция.

Александър Йозеф фон Батенберг е роден във Верона на 5 април 1857 г. в семейството на принц Александър фон Хесен-Дармщат и Юлия Хауке, графиня фон Батенберг. Участник е в Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г. На 17 април 1879 г. е избран за княз на България. В началото на юни е изготвена „Програма за посрещането на Негова светлост българский княз Александър І в Княжеството“, публикувана във вестник „Витоша“ от 6 юни 1879 г. В нея по дни и часове е описано как ще стане посрещането във Варна, Русчук (Русе), Търново и София.

На 24 юни 1879 г. Александър пристига в морския град с парахода „Константин“, посрещнат бляскаво от местното население и официални лица. Облечен в български мундир, „със своята тържествующа младост, с наивните си любопитни очи, с добрата си усмивка, той олицетворяваше истински зората на България. Всичко се видя царствено у него: осанката, погледът, движенията“. Във Варна е издигната тържествена арка с надпис „Дерзай, Княже! Народът е с тебе“ . Пътуването от Варна до София става „сред всеобщи ликувания и неописуемо възхищение“. Навсякъде князът получава многобройни подаръци, които той приема и отбелязва, че ще ги предаде в Народния музей, който скоро ще бъде създаден. Именно в първите месеци на своето управление князът получава и трите подноса, подарени му от жителите на Русе, Ловеч и Берковица.

2024 © Варна е

150 години от Априлското въстание отбелязаха във Варна

В морската столица отдадоха почит на едно от най-светлите и най-драматични събития в националната ни история
150 години от Априлското въстание отбелязаха във Варна

С общоградско поклонение във Варна отбелязаха 150 години от едно от най-светлите и най-драматични събития в националната ни история – Априлското въстание. Тържествената церемония се състоя на Алеята на Възраждането в Морската градина, пред паметника на Георги Бенковски - един от най-бележитите български революционери и главен апостол по време на въстанието от 1876 година.

Заупокойна молитва в памет на загиналите в Априлската епопея отслужи Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. Присъстващите сведоха глава и запазиха едноминутно мълчание в знак на почит към загиналите за свободата на България. 

“Априлското въстание е събитие, което не просто разтърсва устоите на една империя, но и пробужда съвестта на Европа. Събитие, в което се срещат героизмът и трагедията, саможертвата и надеждата, отчаянието и вярата в свободата. Въстание, в което обикновени хора се превръщат в герои. Това е въстание на духа”, бе отбелязано по време на церемонията. Припомнено бе още, че през април 1876 г. българският народ – лишен от държавност, но не и от достойнство – се изправя срещу една могъща сила. Въстанието избухва, не защото успехът е сигурен, а защото свободата е необходима. Не защото победата е гарантирана, а защото робството е непоносимо.

Освен имената на геройски загиналите въстаници - учители, занаятчии, свещеници и революционери, бе припомнен значимият принос на един от най-ярките застъпници на българската национална кауза – военният кореспондент на лондонския вестник „Дейли нюз“ Джанюариъс Макгахан. С перо, по-силно от оръжие, той описва опожарените домове, обезлюдените села и масовите гробове, но и духа на един народ, който, дори в най-голямата си трагедия, не губи достойнството си. Неговите разкази достигат до страниците на европейската преса, до сърцата на хората и до общественото мнение в Западна Европа. Пробужда съвестта на политици, интелектуалци и обикновени граждани, търсят отговорност и справедливост и чрез предаването на истината чрез словото променя хода на историята. 

В общоградското поклонение във Варна участваха и стотици ученици от варненските училища, дошли да поднесат цветя в знак на признателност пред паметника на Георги Бенковски. Венци и цветя поднесоха също представители на институциите, политически партии, организации и движения, неправителствени организации, съюзи, сдружения, културно-просветни дружества и университети, граждани.

2026 © Варна е / снимки: Пресцентър Община Варна