За първи път във Варна: Показват реликви в чест на провъзгласяването на Батенберг за княз на България

За първи път във Варна ще бъдат показани реликви в чест на провъзгласяването на Александър Батенберг за български владетел. Три забележителни подноса, които младият княз получава като дар от жителите на Русе, Ловеч и Берковица, ще бъдат част от изложбата „Александър I: по Божията милост и Народна воля Княз на България“. Експозицията, включваща и фотографии на семейството на Батенберг и близкото му обкръжение от времето на неговото управление, ще бъде открита на 29 февруари (четвъртък) в Музея на Възраждането (ул. „Д-р Л. Заменхоф“ № 21) в морската столица.

Изложбата, с която ще бъдат отбелязани 145 г. от обявяването на Александър Батенберг за княз на България, е част от програмата на Музея на Възраждането по повод националния празник на страната ни – 3 март.

Трите подноса с майсторски изработена украса и посвещение са дарени в чест на провъзгласяването на първия български монарх след Освобождението. В продължение на десетилетия ценните предмети, запечатали емблематичен момент от историята ни, са смятани за загубени. През януари 2019 г. са обявени от аукционна къща във Виена за продажба на търг. Откупени са от българската държава и са предадени на Националния исторически музей в София, където стават част от постоянната експозиция.

Александър Йозеф фон Батенберг е роден във Верона на 5 април 1857 г. в семейството на принц Александър фон Хесен-Дармщат и Юлия Хауке, графиня фон Батенберг. Участник е в Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г. На 17 април 1879 г. е избран за княз на България. В началото на юни е изготвена „Програма за посрещането на Негова светлост българский княз Александър І в Княжеството“, публикувана във вестник „Витоша“ от 6 юни 1879 г. В нея по дни и часове е описано как ще стане посрещането във Варна, Русчук (Русе), Търново и София.

На 24 юни 1879 г. Александър пристига в морския град с парахода „Константин“, посрещнат бляскаво от местното население и официални лица. Облечен в български мундир, „със своята тържествующа младост, с наивните си любопитни очи, с добрата си усмивка, той олицетворяваше истински зората на България. Всичко се видя царствено у него: осанката, погледът, движенията“. Във Варна е издигната тържествена арка с надпис „Дерзай, Княже! Народът е с тебе“ . Пътуването от Варна до София става „сред всеобщи ликувания и неописуемо възхищение“. Навсякъде князът получава многобройни подаръци, които той приема и отбелязва, че ще ги предаде в Народния музей, който скоро ще бъде създаден. Именно в първите месеци на своето управление князът получава и трите подноса, подарени му от жителите на Русе, Ловеч и Берковица.

С общоградско честване бе отбелязана годишнината от Освобождението на Варна. В двора на Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил” – мястото, където на същата дата преди 148 години с хляб и сол, много цветя и със сълзи на очи всички българи от местното население се събрали в очакване на освободителите си, днес бяха положени венци и цветя в знак на признателност към отдалите живота си за Освобождението на Варна. 

Свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия отслужиха заупокойна молитва за загиналите и празничен благодарствен молебен по случай Деня на Освобождението на Варна. Присъстващите отдадоха заслужена почит за героите, загинали за свободата на България и Варна и сведоха глави в едноминутно мълчание.

В последния етап на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 год., личният състав на Българското опълчение наброява приблизително 13 000 души от различни народности. Над 100 от тях са изявените поборници, обрекли съдбата и делото си за благото на Варненския край. По време на празничното честване бяха почетени имената на част от тях и бяха припомнени интересни факти от живота им след 1878 год., когато се полагат основите на съвременна Варна. Мнозина от опълченците не доживяват да видят Освобождението и загиват в битки, за да постигнат свободата на бъдещите поколения.

27 юли е денят на символичното влизане на руските войници във варненската крепост.

Макар и само за няколко часа и без това реално да доведе до промяна на статута на властимащите, денят се запечатва в съзнанието на съвременниците. През годините датата се налага сред местната общественост като празник, почитан като Деня на Освобождението на Варна.

Надеждите за скорошно освобождение се породило във варненци през зимните месеци на 1878 г. заради бързото настъпване на ХІV Армейски корпус на генерал Цимерман в Североизточна България. Българите в града, въодушевени от идващите новини, захванали подготовка за посрещането на освободителите, но се наложило да изчакат още няколко месеца. 

Въпреки че договорът от Сан Стефано бил подписан и в него било упоменато, че Шуменската и Варненската крепости трябвало да бъдат освободени от турските гарнизони, двата града останали в османски ръце. Варна имала голямо военно и търговско значение и преговорите вървели мъчително. Едва на петото заседание на Берлинския конгрес през юни 1878 г., след като Бисмарк подкрепил руската позиция, Турция се съгласила да започне преговорите за изтегляне от Варна.

Ген. Столипин заминал за Цариград, за да вземе лично нареждането на турското правителство за предаването на градовете Шумен и Варна. На 26 юли той връчил на Фазлъ паша заповед от турското правителство с думите: „А сега напуснете Варна". На следващия ден, 27 юли, на мястото на днешното общоградско честване  в църквата бил отслужен благодарствен молебен, а учителят Димитър Станчев със слово изказал благодарността на сънародниците си.

Празничната програма на 27 юли продължи с тържествен концерт на  площад „Независимост“, посветен на Освобождението на Варна. Под диригентството на Кръстин Настев оркестърът на Варненската опера и солистите Линка Стоянова, Жана Костова, Вяра Железова, Артьом Арутюнов, Пламен Райков, Свилен Николов и Евгений Станимиров представиха богата програма с произведения от българската и световната музикална класика.