Мобилно меню

За първи път във Варна: Показват реликви в чест на провъзгласяването на Батенберг за княз на България

Изложбата в Музея на Възраждането ще бъде открита на 29 февруари и е част от програмата за честванията на националния празник 3 март в морската столица
За първи път във Варна: Показват реликви в чест на провъзгласяването на Батенберг за княз на България
754

За първи път във Варна ще бъдат показани реликви в чест на провъзгласяването на Александър Батенберг за български владетел. Три забележителни подноса, които младият княз получава като дар от жителите на Русе, Ловеч и Берковица, ще бъдат част от изложбата „Александър I: по Божията милост и Народна воля Княз на България“. Експозицията, включваща и фотографии на семейството на Батенберг и близкото му обкръжение от времето на неговото управление, ще бъде открита на 29 февруари (четвъртък) в Музея на Възраждането (ул. „Д-р Л. Заменхоф“ № 21) в морската столица.

Изложбата, с която ще бъдат отбелязани 145 г. от обявяването на Александър Батенберг за княз на България, е част от програмата на Музея на Възраждането по повод националния празник на страната ни – 3 март.

Трите подноса с майсторски изработена украса и посвещение са дарени в чест на провъзгласяването на първия български монарх след Освобождението. В продължение на десетилетия ценните предмети, запечатали емблематичен момент от историята ни, са смятани за загубени. През януари 2019 г. са обявени от аукционна къща във Виена за продажба на търг. Откупени са от българската държава и са предадени на Националния исторически музей в София, където стават част от постоянната експозиция.

Александър Йозеф фон Батенберг е роден във Верона на 5 април 1857 г. в семейството на принц Александър фон Хесен-Дармщат и Юлия Хауке, графиня фон Батенберг. Участник е в Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г. На 17 април 1879 г. е избран за княз на България. В началото на юни е изготвена „Програма за посрещането на Негова светлост българский княз Александър І в Княжеството“, публикувана във вестник „Витоша“ от 6 юни 1879 г. В нея по дни и часове е описано как ще стане посрещането във Варна, Русчук (Русе), Търново и София.

На 24 юни 1879 г. Александър пристига в морския град с парахода „Константин“, посрещнат бляскаво от местното население и официални лица. Облечен в български мундир, „със своята тържествующа младост, с наивните си любопитни очи, с добрата си усмивка, той олицетворяваше истински зората на България. Всичко се видя царствено у него: осанката, погледът, движенията“. Във Варна е издигната тържествена арка с надпис „Дерзай, Княже! Народът е с тебе“ . Пътуването от Варна до София става „сред всеобщи ликувания и неописуемо възхищение“. Навсякъде князът получава многобройни подаръци, които той приема и отбелязва, че ще ги предаде в Народния музей, който скоро ще бъде създаден. Именно в първите месеци на своето управление князът получава и трите подноса, подарени му от жителите на Русе, Ловеч и Берковица.

2024 © Варна е

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" откриват в Археологическия музей във Варна

Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България
Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" откриват в Археологическия музей във Варна

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.

2026 © Варна е