Мобилно меню

Закриха археологическия сезон в Девня с над 1000 нови находки

Най-ценната находка е златна монета от времето на император Теодосий II
Закриха археологическия сезон в Девня с над 1000 нови находки
816

Повече от 1000 артефакти са открили археолозите от екипа на д-р Христо Кузов при разкопките в Девня през Сезон 2023. Най-ценната находка е златен солид от времето на император Теодосий II, който допълва находката от златни монети от същия вид и номинал, открити при проучванията през 2019-2020 г.

Златната монета, която ще бъде прибавена под №20 към златното монетно съкровище в експозицията на Музея на мозайките, се е намирала в непосредствена близост до мястото, където са били открити останалите солиди от късната Римска империя. Причината тя да бъде намерена чак сега е, че монетата е била скрита в „реброто“ между отделните квадрати, проучвани от археолозите, които са били съединени при тазгодишните разкопки.

Освен новото попълнение в златната колекция, през Археологически сезон 2023 са били намерени около 1000 бронзови монети, няколко глинени лампи и два глинени съда, на които предстои научна обработка и реставрация.

„Тези от тях, които имат експозиционна стойност, в бъдеще също ще намерят място сред експонатите в Музея на мозайките“, поясни директорът на културното учреждение Иван Сутев. Той коментира още, че приключилият археологически сезон е бил успешен, а проучванията в подножието на раннохристиянската базилика на Марцианопол, тепърва предстои да изяснят дали на изследвания терен в античния квартал е имало една, или няколко сгради. Това обаче ще стане ясно най-рано през следващия археологически сезон, смятат историците.

Разкопките в Девня ще дочакат неговото начало консервирани и обезопасени срещу набезите на иманяри и случайни търсачи на съкровища чрез осветление и видеонаблюдение. Табела на мястото предупреждава, че преминаването през територията на археологическия обект е забранено, а за по-голяма сигурност екипът на музея лично огради проучвания периметър с предупредителна лента.

2023 © Варна е / Пресцентър Община Девня

Продължава археологическото проучване на крепостната стена на Античния Одесос

Целта е да бъде съхранено и популяризирано културно-историческото наследство на Варна
Продължава археологическото проучване на крепостната стена на Античния Одесос

Започна вторият етап на археологическото проучване на крепостната стена на Античния Одесос в градинката между улиците "Цариброд", "Цар Симеон I", "Козлодуй" и "Д-р Людвиг Заменхоф". Проучването се извършва с разрешение, издадено от Съвет за теренни проучвания към Министерство на културата.

Изпълнението на втори етап на археологическо проучване вече е в ход и ще продължи 22 дни.

Резултатите от него и препоръките на комисията, която ще ги приема, ще бъдат отразени в техническата документация към дейност "Проектиране, ремонт и поддръжка на сектор от късноантичната стена на Одесос (датировка от края на IV – началото на VII в.)" към проект "Варна - град отворен към морето, културен, туристически, образователен и здравен център, с грижа за хората и двигател на устойчивото развитие на Североизточен регион", чието изпълнение Община Варна започна през 2026 г.

Изготвено е и Техническо задание за проектиране на дейности по консервация, реставрация и експониране на разкритите структури, което е съгласувано с Министерство на културата с изискване да се извърши пълно проучване на парковата площ в участъка на север от разкритата крепостна стена.

При първия етап на археологическото проучване са разкрити Сектор от югозападната част на укрепителната система на Римския Одесос, Сектор от югозападната част на укрепителната система на Късноантичния Одесос и Военен склад (построен през 1832-1834 г.) и по-късно познат като "Беглишки хамбар" - "Държавен склад" с клон на "Българска търговска банка" до 1936 г.

Археологическите структури имат голяма научна, културна и експозиционна стойност, поради което необходимите за съхранението им мерки по консервация, реставрация и експониране са включени в проекта. Целта е  да бъде съхранено и популяризирано културно-историческото наследство на Варна.

2026 © Варна е / снимка: Пресцентър Община Варна