Закриха археологическия сезон в Девня с над 1000 нови находки

Повече от 1000 артефакти са открили археолозите от екипа на д-р Христо Кузов при разкопките в Девня през Сезон 2023. Най-ценната находка е златен солид от времето на император Теодосий II, който допълва находката от златни монети от същия вид и номинал, открити при проучванията през 2019-2020 г.

Златната монета, която ще бъде прибавена под №20 към златното монетно съкровище в експозицията на Музея на мозайките, се е намирала в непосредствена близост до мястото, където са били открити останалите солиди от късната Римска империя. Причината тя да бъде намерена чак сега е, че монетата е била скрита в „реброто“ между отделните квадрати, проучвани от археолозите, които са били съединени при тазгодишните разкопки.

Освен новото попълнение в златната колекция, през Археологически сезон 2023 са били намерени около 1000 бронзови монети, няколко глинени лампи и два глинени съда, на които предстои научна обработка и реставрация.

„Тези от тях, които имат експозиционна стойност, в бъдеще също ще намерят място сред експонатите в Музея на мозайките“, поясни директорът на културното учреждение Иван Сутев. Той коментира още, че приключилият археологически сезон е бил успешен, а проучванията в подножието на раннохристиянската базилика на Марцианопол, тепърва предстои да изяснят дали на изследвания терен в античния квартал е имало една, или няколко сгради. Това обаче ще стане ясно най-рано през следващия археологически сезон, смятат историците.

Разкопките в Девня ще дочакат неговото начало консервирани и обезопасени срещу набезите на иманяри и случайни търсачи на съкровища чрез осветление и видеонаблюдение. Табела на мястото предупреждава, че преминаването през територията на археологическия обект е забранено, а за по-голяма сигурност екипът на музея лично огради проучвания периметър с предупредителна лента.

Във Варна тържествено отбелязаха Деня на Европа и Деня на победата над хитлерофашизма. Пред паметника-портал на Осми приморски полк в знак на признателност към загиналите във Втората световна война бяха поднесени венци и цветя с военен ритуал от името на Община Варна, Областна администрация, ВМС и други институции, политически партии, неправителствени организации, културни и образователни институции, както и граждани. Свещеници от Варненската и Великопреславска митрополия отслужиха заупокойна молитва, а почетният караул премина в тържествен марш.

По време на церемонията бе припомнено, че през 1944–1945 г. хиляди варненци се включват в състава на Осми пехотен приморски полк и 31-ви пехотен варненски полк, като мнозина от тях оставят живота си по бойните полета на Югославия, Унгария и Австрия. Това е ден, в който Европа и светът възкръсват за нов живот преди 81 години, прозвуча в словото по време на поклонението.

След края на военния ритуал започна празнично шествие към сградата на Община Варна, където по-късно се състоя и церемонията по отбелязването на Деня на Европа

Точно в 12:00 часа бяха издигнати националният флаг и знамето на Европейския съюз, а оркестърът изпълни "Мила Родино" и "Ода на радостта". С честването морската столица се включи в общонационалната инициатива на Представителството на Европейската комисия в България по повод Деня на Европа. Инициативата е посветена на предстоящата 20-годишнина от присъединяването на България към Европейския съюз.

По време на церемонията бе подчертано значението на европейското единство и мястото на България в общото европейско семейство. Неслучайно девизът на Европейския съюз е "Единни в многообразието". Ние, българите, със своята история, традиции, писменост и древна култура, допринасяме със собствен цвят към многообразната палитра на европейското бъдеще, бе изтъкнато по време на тържеството.

Сред официалните гости на двете церемонии беше 103-годишният Иван Караджов – ветеран от Втората световна война. Едва 21-годишен, той е сред младите мъже от Варна, които се сражават за родината си.