Закриха археологическия сезон в Девня с над 1000 нови находки

Повече от 1000 артефакти са открили археолозите от екипа на д-р Христо Кузов при разкопките в Девня през Сезон 2023. Най-ценната находка е златен солид от времето на император Теодосий II, който допълва находката от златни монети от същия вид и номинал, открити при проучванията през 2019-2020 г.

Златната монета, която ще бъде прибавена под №20 към златното монетно съкровище в експозицията на Музея на мозайките, се е намирала в непосредствена близост до мястото, където са били открити останалите солиди от късната Римска империя. Причината тя да бъде намерена чак сега е, че монетата е била скрита в „реброто“ между отделните квадрати, проучвани от археолозите, които са били съединени при тазгодишните разкопки.

Освен новото попълнение в златната колекция, през Археологически сезон 2023 са били намерени около 1000 бронзови монети, няколко глинени лампи и два глинени съда, на които предстои научна обработка и реставрация.

„Тези от тях, които имат експозиционна стойност, в бъдеще също ще намерят място сред експонатите в Музея на мозайките“, поясни директорът на културното учреждение Иван Сутев. Той коментира още, че приключилият археологически сезон е бил успешен, а проучванията в подножието на раннохристиянската базилика на Марцианопол, тепърва предстои да изяснят дали на изследвания терен в античния квартал е имало една, или няколко сгради. Това обаче ще стане ясно най-рано през следващия археологически сезон, смятат историците.

Разкопките в Девня ще дочакат неговото начало консервирани и обезопасени срещу набезите на иманяри и случайни търсачи на съкровища чрез осветление и видеонаблюдение. Табела на мястото предупреждава, че преминаването през територията на археологическия обект е забранено, а за по-голяма сигурност екипът на музея лично огради проучвания периметър с предупредителна лента.

Пергамент, датиран от 1351 година, беше дарен на Държавния архив във Варна. Документът е най-старият, съхраняван в архивите у нас.

В продължение на векове той е предаван от поколение на поколение в семейството на дарителя Тони Хаджиев. Пергаментът е финансов документ за заем. Историята му започва в Марсилия, в дома на нотариуса Андреа де Кастан. Векове по-късно той е пренесен във Варна от наследничка на рода Кастан и съпруга ѝ Анж Дюрони – бъдещият испански консул във Варна, чийто пряк роднина е Тони Хаджиев. Документът е изписан на латински, като текстът е разчетен от проф. Александър Николов - специалист по средновековен латински.

"Този документ представлява пергамент, приблизително А4 формат. Написан е с мастило върху кожа. Палимпсест – това означава, че документът е преизползван. Имало е текст, след това текстът е заличен и върху него е оригиналният, който е в момента разчетен текст.", коментира началникът на Отдел "Държавен архив" - Варна Донка Николова пред камерата на БНТ.