Закриха археологическия сезон в Девня с над 1000 нови находки

Повече от 1000 артефакти са открили археолозите от екипа на д-р Христо Кузов при разкопките в Девня през Сезон 2023. Най-ценната находка е златен солид от времето на император Теодосий II, който допълва находката от златни монети от същия вид и номинал, открити при проучванията през 2019-2020 г.

Златната монета, която ще бъде прибавена под №20 към златното монетно съкровище в експозицията на Музея на мозайките, се е намирала в непосредствена близост до мястото, където са били открити останалите солиди от късната Римска империя. Причината тя да бъде намерена чак сега е, че монетата е била скрита в „реброто“ между отделните квадрати, проучвани от археолозите, които са били съединени при тазгодишните разкопки.

Освен новото попълнение в златната колекция, през Археологически сезон 2023 са били намерени около 1000 бронзови монети, няколко глинени лампи и два глинени съда, на които предстои научна обработка и реставрация.

„Тези от тях, които имат експозиционна стойност, в бъдеще също ще намерят място сред експонатите в Музея на мозайките“, поясни директорът на културното учреждение Иван Сутев. Той коментира още, че приключилият археологически сезон е бил успешен, а проучванията в подножието на раннохристиянската базилика на Марцианопол, тепърва предстои да изяснят дали на изследвания терен в античния квартал е имало една, или няколко сгради. Това обаче ще стане ясно най-рано през следващия археологически сезон, смятат историците.

Разкопките в Девня ще дочакат неговото начало консервирани и обезопасени срещу набезите на иманяри и случайни търсачи на съкровища чрез осветление и видеонаблюдение. Табела на мястото предупреждава, че преминаването през територията на археологическия обект е забранено, а за по-голяма сигурност екипът на музея лично огради проучвания периметър с предупредителна лента.

Дни преди премиерата на дългоочаквания филм на Ридли Скот – "Наполеон" –  в книжарниците се появява най-пълната и аналитична биография на Бонапарт на български език.

В "Наполеон" изтъкнатият историк Александър Стоянов („Руско-турските войни  (1569–1878 г.)“, „Османо-хабсбургските войни (1500–1792 г.)“, „Османската експанзия“) си поставя нелеката задача да разкаже безпристрастно и максимално обективно забележителната история на човека, извоювал си заслужено място сред най-великите пълководци и държавници в световната история.

Два века след смъртта на Наполеон Бонапарт военните му успехи остават недостижими – той губи само 7 от 60 сражения, а Наполеоновият кодекс стои в основата на европейското гражданско право. Императорът се превръща във въплъщение на духа на Просвещението, който окончателно извежда Европа от феодализма и я поставя на пътя към модерността. Той е човекът, който побира в себе си стремежа на онова време за обновление, отхвърляне на вековните стереотипи и преустрояване на държавите и обществата по нов модел, който след време ще донесе обществената и политическа справедливост, за която пишат Томас Хобс, Джон Лок, Шарл Монтескьо и Жан-Жак Русо.

От  детските му години в Корсика, през Революцията, Италианската кампания и Египет, бляскавите триумфи при Аустерлиц и Йена-Ауерщед, до катастрофите при Лайпциг и Ватерло – „Наполеон“ на Александър Стоянов  изгражда един пъстър гоблен от събития и факти, оформящи облика на Европа на Просвещението. В текста не са пропуснати и ключовите фигури, оказали влияние върху живота и кариерата на Наполеон – отношенията му с приятели, семейство, врагове, любовници и предатели.

Базирайки своя труд на стотици мемоари, статии и биографии, Александър Стоянов не просто изброява хронологично всички факти за пълководеца, политика, държавника, но и се опитва да съпостави всяко негово действие с делата и идеите на останалите държави в епохата на протоглобализацията. Епоха, в която целите и мечтите на европейците се смесват в една сложна шарка, изтъкана от цветовете на амбицията, завистта, надеждата, храбростта, войнствеността и стремежа към въздигане и величие.

Комбинирайки методиката на научното изследване и популярния стил на писане, „Наполеон“ е четиво както за специалисти, така и за любители. И има за цел не просто да представи живота на една от великите фигури в световната история, но и да го разбере. 

Aс. д-р Александър Стоянов e част от секцията „Помощни исторически науки и информатика“ към Института за исторически изследвания на Българската академия на науките. Роден е на 13.09.1987 г. и е защитил докторска степен по история в Лайденския университет в Нидерландия. Специалист е по военна и нова история. Автор е на 8 монографии и над 300 публикации в списания, журнали и електронни платформи.