Закриха археологическия сезон в Девня с над 1000 нови находки

Повече от 1000 артефакти са открили археолозите от екипа на д-р Христо Кузов при разкопките в Девня през Сезон 2023. Най-ценната находка е златен солид от времето на император Теодосий II, който допълва находката от златни монети от същия вид и номинал, открити при проучванията през 2019-2020 г.

Златната монета, която ще бъде прибавена под №20 към златното монетно съкровище в експозицията на Музея на мозайките, се е намирала в непосредствена близост до мястото, където са били открити останалите солиди от късната Римска империя. Причината тя да бъде намерена чак сега е, че монетата е била скрита в „реброто“ между отделните квадрати, проучвани от археолозите, които са били съединени при тазгодишните разкопки.

Освен новото попълнение в златната колекция, през Археологически сезон 2023 са били намерени около 1000 бронзови монети, няколко глинени лампи и два глинени съда, на които предстои научна обработка и реставрация.

„Тези от тях, които имат експозиционна стойност, в бъдеще също ще намерят място сред експонатите в Музея на мозайките“, поясни директорът на културното учреждение Иван Сутев. Той коментира още, че приключилият археологически сезон е бил успешен, а проучванията в подножието на раннохристиянската базилика на Марцианопол, тепърва предстои да изяснят дали на изследвания терен в античния квартал е имало една, или няколко сгради. Това обаче ще стане ясно най-рано през следващия археологически сезон, смятат историците.

Разкопките в Девня ще дочакат неговото начало консервирани и обезопасени срещу набезите на иманяри и случайни търсачи на съкровища чрез осветление и видеонаблюдение. Табела на мястото предупреждава, че преминаването през територията на археологическия обект е забранено, а за по-голяма сигурност екипът на музея лично огради проучвания периметър с предупредителна лента.

С поредица от събития във Варна бе отбелязан националният празник – 3 март, с който отбелязваме Освобождението на България. Празничната програма започна на площад "Св. Св. Кирил и Методий", където бяха тържествено издигнати националното знаме, флагът на Европейския съюз и флагът на Община Варна. След церемонията представителните части на Варненския гарнизон преминаха в тържествен марш.

Преди тържествения ритуал Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отслужи в Катедралния храм благодарствен молебен.

"Ние, българите, често преминаваме през тежки исторически изпитания, но винаги сме успявали да устоим на предизвикателствата на времето, за да предадем на следващите поколения завета на предците ни за чиста и свята България. И в това се състои тежката ни отговорност да работим и да не отстъпваме от високия идеал, според който любовта към Отечеството стои над всичко", бяха част от тържествените думи по време на празника. 

След военния ритуал и вдигането на знамената присъстващите поеха заедно на празнично шествие към Морската градина. Цветя бяха положени на паметника на варненските опълченци Георги Сивков и Стефан Иванов, сражавали се за свободата на България в Руско-турската освободителна война, както и на мемориалните паметници на воините-освободители в Морската градина и в местността "Терасите" в район "Владислав Варненчик".

От Катедралния храм по централните варненските булеварди премина и мотошествие под мотото "В името на България".

Празничната програма продължи във Фестивалния и конгресен център с концерт-спектакъла "Един дъх народ" с участието на Академичния танцов театър при Варненския свободен университет, Представителния танцов ансамбъл, Ансамбъла за съвременна хореография, Детския танцов ансамбъл и Гайдарският оркестър към Средното училище за хуманитарни науки и изкуства "Константин Преславски", народната певица Силвия Георгиева, както и обичания от публиката Ансамбъл "Българи". 

Кулминацията на честванията по повод 3 март във Варна беше тържествената заря-проверка на площад "Антон Новак" на входа на Морската градина.