Закриха археологическия сезон в Девня с над 1000 нови находки

Повече от 1000 артефакти са открили археолозите от екипа на д-р Христо Кузов при разкопките в Девня през Сезон 2023. Най-ценната находка е златен солид от времето на император Теодосий II, който допълва находката от златни монети от същия вид и номинал, открити при проучванията през 2019-2020 г.

Златната монета, която ще бъде прибавена под №20 към златното монетно съкровище в експозицията на Музея на мозайките, се е намирала в непосредствена близост до мястото, където са били открити останалите солиди от късната Римска империя. Причината тя да бъде намерена чак сега е, че монетата е била скрита в „реброто“ между отделните квадрати, проучвани от археолозите, които са били съединени при тазгодишните разкопки.

Освен новото попълнение в златната колекция, през Археологически сезон 2023 са били намерени около 1000 бронзови монети, няколко глинени лампи и два глинени съда, на които предстои научна обработка и реставрация.

„Тези от тях, които имат експозиционна стойност, в бъдеще също ще намерят място сред експонатите в Музея на мозайките“, поясни директорът на културното учреждение Иван Сутев. Той коментира още, че приключилият археологически сезон е бил успешен, а проучванията в подножието на раннохристиянската базилика на Марцианопол, тепърва предстои да изяснят дали на изследвания терен в античния квартал е имало една, или няколко сгради. Това обаче ще стане ясно най-рано през следващия археологически сезон, смятат историците.

Разкопките в Девня ще дочакат неговото начало консервирани и обезопасени срещу набезите на иманяри и случайни търсачи на съкровища чрез осветление и видеонаблюдение. Табела на мястото предупреждава, че преминаването през територията на археологическия обект е забранено, а за по-голяма сигурност екипът на музея лично огради проучвания периметър с предупредителна лента.

С водосвет и благославяне на бойните знамена на военните формирования, дислоцирани във Варна, в морската столица бе отбелязан Денят на храбростта и празника на Българската армия. Да отдадат чест и да се преклонят пред саможертвата и доблестта на българското войнство, пред Катедралния храм "Успение Богородично" се събраха много граждани. 

На площад "Св. Св. Кирил и Методий" бяха построени представителни части от военните формирования, дислоцирани във Варна. Начело бе представителният духов оркестър на Военноморските сили с диригент капитан III ранг Георги Зайранов, следван от представителните блокове на Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" и представителни блокове на различни военни формирования.

Командващ ритуала бе капитан I ранг Калин Караколев.

Строят на представителните части бе приет от заместник-командира на Военноморските сили флотилен адмирал Ваньо Мусински.

"Българската армия може би не винаги е била победоносна и не винаги е печелила войни, но може да се гордее с няколко неща. Едно от тях е, че винаги в новата ни история е воювала за справедлива кауза. Българският войник никога не е напускал позорно бойното поле. Българската армия никога не е извършвала в чужди територии неща, от които да се срамуваме. Това е повод за гордост както в миналото, така и за тези, които в момента изпълняват своята служба в армията", отбеляза в речта си пред строя Мусински. 

Представителният духов оркестър изпълни химна на Българската армия "Велик е нашият войник", а свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия отслужиха молебен за здравето на българския воин и благословиха бойните знамена. По време на празника бе припомнено, че бойните ни светини никога не са попадали в плен по време на петте войни след Освобождението - един от най-големите поводи за гордост на Българската армия. Празникът във Варна завърши с преминаване в тържествен марш през площада на представителните блокове. 

Денят на храбростта и празникът на Българската армия са обявени на 9 януари 1880 г. с указ на княз Александър I Батенберг и още от края на 19. век са сред най-почитаните празници в националния календар. Традицията да се прекланяме пред храбростта и себеотрицанието на воините е прекъсната от комунистическото управление, като с постановление на Министерския съвет от 1993 г. датата 6 май – денят на Св. Георги Победоносец, отново е върната като официален празник на армията.