Затварят за автомобили центъра на Варна на 3 март, ще има промени и в градския транспорт

Във връзка с честването на националния празник 3 март и организирането на мотошествие Община Варна въвежда временна организация на движението в централната част на града.

На 3 март от 9:30 ч. до приключване на церемонията по вдигане на националното знаме (около 10:30 ч.) ще се преустанови движението на автомобили на площад „Св. Св. Кирил и Методий“ (пред Катедралния храм).

В същия интервал затворени за движение ще бъдат още:

• Бул. „Мария Луиза” - в частта от пл. „Св. Св. Кирил и Методий” до кръстовището с ул. „Шипка”;
• Бул. „Владислав Варненчик” - в отсечката от кръстовището с бул. „Съборни” до пл. „Св. Св. Кирил и Методий”;
• Бул. „Христо Ботев” - от кръстовището с ул. „Кракра” до кръстовището с ул. „Бачо Киро”.

Във връзка с провеждането на традиционното мотошествие под надслов „В името на България“ от 12:30 ч. до приключване на мероприятието (около 14:30 ч.) ще бъде освободена от автомобили таксиметровата местостоянка пред Катедралния храм „Успение Богородично“.

Само при необходимост за същия интервал ще бъде спряно движението на автомобили по маршрута на шествието:

• Бул. „Мария Луиза” - в частта от пл. „Св. Св. Кирил и Методий” до кръстовището с ул. „Шипка”;
• Бул. „Владислав Варненчик” - в отсечката от кръстовището с бул. „Съборни” до пл. „Св. Св. Кирил и Методий”;
• Бул. „Христо Ботев” - от кръстовището с ул. „Кракра” до кръстовището с ул. „Бачо Киро”.

Във връзка с наложените ограничения в празничния ден ще има маршрутни промени по линиите на градския транспорт. Автобусите ще се движат по бул. "Съборни" и ул. "Антим I-ви" и ще обслужват двупосочно спирка "Централна поща". В понеделник, 4 март, линиите на градския транспорт ще се обслужват с празнично разписание.

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.