Аниматорът Теодор Ушев обяви, че спира да се изказва пред български медии

Според аниматорът Теодор Ушев в България сме свидетели на пълзящ фашизъм. Това каза той в предаването „120 минути“, дни след официалната премиера на филма му „φ1.618“. Броени часове след това обяви, че дава последното си интервю за българска медия.

Пълзящият фашизъм винаги започва с изгарянето на книги. Вижте какво се случи в Русия – не бяха убийствата на журналисти, фашизмът започва с изгарянето на книги и със затварянето на театри. Същото се случва и в България. Започва се с театрите, журналистите са следващите.

Според Тео Ушев българското общество е разделено само в социалните мрежи и в новогодишното обръщение на президента. Разделението е изкуствено. Хората в страната обаче са нормални, притеснени от случващото се.  

„Не вярвах, че агресията в социалните медии е действителна. Затова направихме един тур с филма в Бургас, Варна и Пловдив. Исках да видя как наистина реагира публиката. Оказах се прав – хората са нормални, не са агресивни, диалогични са и премиерата беше истински празник за екипа на филма. В същото време от месеци срещу филма имаше тролски атаки, които са платени от някого“, обясни той.

След всеки анонс за филма са се изливали по 400-500 обидни коментара срещу Теодор Ушев или някои от актьорите, които са участвали във филма. Ушев призна, че няма проблем с това да бъде обиждан, но изживява много болезнено нападките срещу актьорите и други хора от екипа му.

„Един артист, за да стане добър, трябва да развие дадена чувствителност – всичко да минава през сърцето му. Това е един мускул, който трябва да се упражнява, да бъде, колкото се може по-чувствителен. Но за да работиш в България, трябва да си сложиш скафандър, който да те пази от токсичната атмосфера“, признава още Теодор Ушев.

Голямата награда от 44-тото издание на фестивала “Златна роза” във Варна бе присъдена на филма „Мечтаното приключение“ на режисьора Валеска Гризебах. Копродукция на Германия, Франция, България и Австрия, лентата вече спечели и Наградата на журито на кинофестивала в Кан през май 2026 година.

В мотивите си за отличието международното жури на фестивала с председател Самуел Финци открои доверието на режисьорката към кадъра, местата и непрофесионалните актьори, както и способността ѝ да наблюдава България „отвън, но никога отвисоко“. Нищо не изглежда обяснено, всичко изглежда преживяно, се казва още в мотивите на журито. Филмът бе определен като разказ за България и образ на една по-голяма Европа „по източния ѝ шев“. „Мечтаното приключение“ получи и Наградата на Съюза на българските филмови дейци.

Драматичната комедия „Жени извън употреба“ на режисьора Александър Косев и сценариста Нели Димитрова заслужи наградата на Община Варна. Отличието бе връчено от заместник-кмета София Колева. “Наградата се присъжда за чувствителния портрет на жените в различните етапи от живота им, за запомнящите се персонажи и актьорско изпълнение, както и за хуманния подход при разказването на историята”, посочи Колева. По традиция, част от наградата за екипа на филма е картина на морска тематика. Тази година бе избран пейзаж от емблематичния плаж „Фичоза“ на художника Георги Кенаров. Тя бе приета от продуцента на филма Николай Урумов.

Едно от най-награждаваните заглавия от 44-тото издание на фестивала “Златна роза” е филмът на Виктор Иванов „Всички умират по новините“. Той получи Наградата за дебютен пълнометражен филм, Наградата за артистична смелост на един от партньорите на фестивала, както и Наградата на младежкото жури.

Сред отличените е и лентата „Черни пари за бели нощи“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, който грабна три от най-престижните призове на фестивала. Журито изтъкна майсторската режисура, прецизния разказ, силната работа с актьорите и впечатляващия реализъм на филма. За изпълнението си във филма Таня Шахова получи наградата за най-добра женска роля, а Иван Савов е носителят на една от наградите за най-добра мъжка. Тя бе поделена между него и Галин Стоев за ролята му в „Нина Роза“. Копродукцията, предложена и за „Оскар“ за най-добър международен филм с режисьор Женевиев Дюлюд Дю Сел, спечели и наградата на публиката.  

Тандемът Кристина Грозева и Петър Вълчанов получи и „Златна роза“ за телевизионен сериал, присъдена за „Дъждът оставя следи“. Наградата прие авторът на романа, който е в основата на сериала, както и сценарист на телевизионната адаптация Александър Чобанов.

„Златна роза“ за късометражен филм получи „В открито море“, режисьор Димана Марковска. В късометражния конкурс бяха отличени с почетен диплом Борил Антов за участието му във филма „Да правиш любов“ на режисьора Венцислав Сариев и Ханис Багашов за „Заекът е мъртъв“.

Гилдия „Критика“ към СБФД награди „Лъст“, с режисьор Ралица Петрова, с награда за пълнометражен филм и „Импромптю“, с режисьор Майя Виткова-Косев, с награда за късометражен филм.

Наградата за музика бе присъдена на Виктория Крачунова за музиката към „Юго Флорида“, режисьор Владимир Тагич, за операторско майсторство бе отличен Юлиян Атанасов за „Лъст“. Наградата за сценарий е за Виктория Петкова, Зорница София и Петър Делчев за филма „3.0 килограма щастие“, режисьор Зорница София - дълбоко разтърсваща истинска история, която изследва любовта, отдадеността и силните майчински и бащински инстинкт.

Свои специални награди присъдиха още Филмаутор, Фестивалът на Червенокръсткия филм и други партньори на фестивала.

По време на церемонията по закриването с едноминутно мълчание бе почетена паметта на изтъкнатите български режисьори и продуценти проф. Михаил Мелтев и Христо Илиев – Чарли, които ни напуснаха преди броени дни. Изпълнителният директор на ИА „Национален филмов център“ Петър Тодоров повдигна завесата към следващото, 45-о издание на „Златна роза“. По думите му то ще бъде посветено на младите таланти и ще представи няколко дебюта.