Божидар Чеков представя "Билет за връщане" във Варна

Авторът Божидар Чеков ще представи книгата си "Билет за връщане" във Варна. Това е колекция от разкази по действителни случаи, в която светът се разкрива през погледа на един българин, завърнал се в България след "промените", който демонстрира как житейският опит може да се превърне в книга.

Представянето на "Билет за връщане" от Божидар Чеков ще е на 27 юни (четвъртък) от 19.00 ч. в книжарница "Сиела" във Фестивалния и конгресен център в морската столица.

"Крачехме по пътеката към границата вече три часа. Дъждът се засилваше, а и вятърът не беше слаб. Договорил се бях с водача да ме преведе срещу 1000 франка. Докато си пробивахме път между храстите, той каза, че ще бяга с мен (имал роднини в Германия). Изведнъж спря и каза: "Ето я браздата. Ще дойдем обаче друг път, защото са пуснали кучетата. Това означава, че ще стрелят." Не от смелост, а от страх, че втори път едва ли ще се навия да бягам, аз отсякох: "Не, аз не се връщам!" Водачът не знаеше, че имам 80 боксови мача зад гърба си и никога не съм се отказвал. "Добре – каза той, – следвай шума на реката, тя ще те заведе до Сърбия." От ждрелото на река Ерма до френския ми паспорт оставаха 3 хиляди километра и 20 дни.

Дотогава бях посетил два пъти френското посолство. Първия път ме поканиха, за да ме уведомят, че поради кръвна връзка с Франция имам право на френско гражданство. Втория път, след 24 месеца войнишка служба, поисках от дипломатите френския си документ за самоличност. Консулът ми отговори, че ще получа паспорт само на френска територия и с нескрита ирония добави: "Не си правете илюзии, мосю Чеков. Франция няма да обяви война на България заради вас!" Тогава ми стана пределно ясно: свободата не се дава.

Тя се заслужава."

Божидар Чеков е роден в дунавския град Лом. На десет години се мести в София, където завършва Полиграфически техникум "Юлиус Фучик". Първите му публикации са във вестник "Трудово дело", орган на трудовите войски. Сътрудничи още на вестниците "Народна младеж" и "Народна армия". През март 1966 г. Божидар Чеков е най-младият автор публикуван в месеца на българския разказ, организиран от вестник "Вечерни новини". Спортува активно и печели градски и републикански юношески шампионати по бокс.

След като СССР окупира Чехословакия и слага край на надеждите, които Пражката пролет ражда в целия Източен блок, Божидар Чеков успява да избяга във Франция. Завършва Полиграфически институт "Естиен" в Париж и повече от 40 години работи в печатната и хартиената промишленост. Няколко пъти е награждаван за гражданските си изяви и успешната си кариера. Избиран е за съдебен заседател и е носител на златен медал за "Почтеност и труд". До падането на Берлинската стена публикува редовно в дисидентското списание "Бъдеще", ръководено от Ценко Барев.

Баща е на две деца и дядо на две внучки.

В България има публикации в почти всички вестници и най-посещавани сайтове. В продължение на 10 години е кореспондент на списание "Тема".

Със специално събитие във Варна Захари Карабашлиев ще представи най-новия си роман. "Последният ловец на делфини" вече е в книжарниците, може да се поръча и онлайн. Премиерата на книгата във Варна ще е на 27 ноември, от 18:30 часа в Campus 90 на бул. "Цар Освободител" 90. Входът за събитието е свободен. В него ще вземат участие актьори Симеон Лютаков и Недялко Стефанов. Те ще влязат в ролите на герой и антагонист с четене на част от романа. 

С "Последният ловец на делфини" Захари Карабашлиев продължава разговора за забравените глави от родното минало, който започна с "Рана".

Сега писателят обръща погледа си към събитията в следвоенния период на България и извайва изящна книга пътуване, призив към паметта и търсенето на истината независимо от цената ѝ.

Наши дни. В малък киносалон документална лента изправя един мъж лице в лице с миналото на собственото му семейство.

България след Втората световна война. Учител, завърнал се от фронта, открива родината си променена. А новата тиранична реалност е ръждив затвор, в който надеждата е коварен съюзник, а свободата – блян на обречените. 

Забравената истина за лова на делфини у нас се разгръща пред читателя заедно с трагичната участ на един от многото погубени животи в най-мракобесните години от историята на България през XX век. 

Смел, дързък и болезнено човешки, "Последният ловец на делфини" е ода за литературата като противоотрова на забравата. Изящно напомняне, че думите са онези делфини на мисълта, които още от древни времена се носят по вълните на светлината.

Книгата се предлага във варианти с меки и твърди корици, а оформлението е на художника Дамян Дамянов.