Четири варианта за "Алея на книгата" е предложила община Варна

Община Варна винаги е подкрепяла "Алея на книгата", като е предоставяла безплатно ларгото на града в пика на туристическия сезон, поемала е разходите за почистване, охрана, електричество, осигурявала е и допълнително финансиране за настаняване на творци, поканени от Асоциация "Българска книга", която е организатор на събитието. Всички варненци са свидетели обаче как разположението на шатрите на централната алея към входа на Морската градина създава пешеходна тапа. Затова Експертният съвет по устройство на територията (ЕСУТ), в който влизат архитекти, урбанисти, инженери, през месец март излезе единодушно със становище, че Алеята трябва да бъде преместена.

На Асоциация "Българска книга" са предложени четири различни варианти - преместване с около 300 метра и поставяне на шатрите на площада до сградата на Община Варна, на алеята зад Морското казино, на ул. „Михаил Колони” или на площад „Независимост”. От Асоциацията са отхвърлили категорично и четирите предложения, както и молбата да намалят размера на шатрите, които разполагат по ларгото на Варна. Това съобщи на пресконференция днес председателят на Общинския съвет Тодор Балабанов, който е провел среща с представители на организацията.

Никой не е против провеждането на "Алея на книгата", но ларгото, където до момента се поставят шатрите, е основен пешеходен вход към Морската градина на Варна, към морето и това се вижда от всеки гражданин, обясни арх. Христо Топчиев, представител на Камарата на архитектите във Варна. Той посочи, че по време на заседанието на ЕСУТ е предложено да бъдат поставени по-малки шатри, а разположението им  да бъде в линеен ред, но абсолютно всички варианти са били отхвърлени от Асоциация "Българска книга".

Събитието трябва да създава мястото, а не мястото – събитието.

Въпрос на елементарно уважение към града ни е, тези шатри да бъдат с размери, които да позволяват по-лесно да се минава покрай тях, каза още арх. Топчиев. Той допълни, че не е за подценяване безопасността на района, тъй като при инцидент през запушената от щандове зона няма достъп за специализирани автомобили. Експертният съвет е подходил принципно и е излязъл със становище за преместване на всички събития, които се организират в пространството от хотел „Черно море“ до входа на Морската градина. 

Тодор Балабанов беше категоричен, че е лъжа твърдението, че местенето на "Алея на книгата" се прави заради заведенията по централната улица.

"От Асоциацията разполагат с данни, че самите заведения искат събитието да се провежда на ларгото, тъй като оборотът им се уваличава двойно, така че, обратните твърдения са лъжи", допълни той. Тодор Балабанов призова темата да не се политизира, а да се подходи разумно и в интерес на всички граждани.  

По данни на дирекция "Култура и духовно развитие" Община Варна не само осигурява безплатен достъп до ларгото за провеждане на "Алеята на книгата", но плаща и наем на Асоциация "Българска книга" за една шатра, отпусната от организацията, която варненски автори и издателства да ползват безплатно. За периода от 2010 до 2022 г. сме платили над 55 500 лв., обясни Антония Йовчева, директор на дирекцията.

Думите имат претенцията за могъщество. Да описват живота. Ако обаче го счетем за безсмислен, неописуем, те се превръщат в нещо като нищо – обслужват себе си.

Което не значи, че животът не бива да се живее, за него да се пише и говори. Но значи, че следва да се прави без претенцията да опитваш да казваш нещо гръмовно, огромно. Пробваш ли – излагаш се. Това е висша форма на мъдрост – само най-мъдрият знае, че не бива да се взема сериозно; мъдро-честният признава, че „гръмовното“ е непостижимо. За описване остават дребни състояния, лекотата като цел и стил.

Обаче всъщност колко е дребно дребното? Когато с думи обрисуваш най-обикновена жена, която иска да има пари да пътува, купува, да изучава това-онова, ти не обрисуваш просто тази жена – а всички нас. Така с лекотата казваш важни неща, които и други казват, но го правят чрез самопретенция и самосуета. Кой е по-големият талант оставам да прецените вие…

Тези разяснения са важни при четенето на Елена Владова. Тя си има специфичен „сигнал“, вълни на улавяне – хванеш ли го, четеш със смисъл. Два разказа от нея:

КАК ИВАНКА ИВАНОВА СТАНА ПИСАТЕЛКА

Една сутрин Иванка Иванова се събуди с мисълта, че животът й няма смисъл.

На следващата сутрин това чувство беше още по-силно.

На третата сутрин в главата на Иванка Иванова започнаха да пъплят въпросчета и въпроси. Иванка Иванова се замисли дълбоко и си каза: „Защо съм се родила? Излиза, че е само за да живея аз, а не някой друг на мое място. Я по-добре да седна и да напиша всичкото това, което го мисля. Може да има смисъл.“

Иванка Иванова взе един бял лист, седна и написа:

„Казвам се Иванка Иванова. Името ми е обикновено. Нищо интересно няма в името ми. Сега съм млада, после ще бъда стара, а преди това съм била дете.“

Иванка Иванова нямаше представа от стилистика. Но след като прочете написаното, си каза: „Тези думи ми приличат на автобиография. Не трябваше да се получи точно това.“

Взе нов бял лист, седна и написа:

„Казвам се Иванка Иванова. Не съм писател. За да си писател, трябва да знаеш каква е душата ти. А за да знаеш каква е душата ти, трябва да знаеш много. Аз не съм образована, за да познавам душата си.“

Иванка Иванова се разплака. Мъчно ѝ беше, че не може да изрази по най-прост и красив начин себе си.

„Какво по-просто има, повтаряше си наум Иванка Иванова, от това да вземеш лист и химикал, да седнеш и да пишеш. Без да си мислиш, писател ли си или не си. Без да си мислиш, дали някой ще чете това, което пишеш…“

Почти към обяд, с горчиви сълзи на очи, Иванка Иванова взе нов бял лист, седна и написа:

„Аз съм обикновена жена. Искам да имам пари. С тях ще си купя книги, които ще прочета и ще се науча да пиша. С тях ще си купя много парфюми. Искам да пътувам до Индия. А животът изтича като вода в канал. Обичам думата обичам.“

Иванка Иванова прочете написаното и се усмихна за първи път от няколко дни. Каза си: „С тези написани думи аз изразявам желанията на хиляди жени. А в това има смисъл.“

И така Иванка Иванова видя, че животът й не е съвсем безсмислен.

ГОСПОДИН АМИГОВ РИСУВА НА АСФАЛТА

Къщата на господин Амигов в Морската градина се намира много близо до морето. Само една асфалтова алея я дели от пясъчната ивица. Често господин Амигов наблюдава разхождащите се по алеята хора. Стои на стол в градината и гледа. Особено в събота и неделя. Тогава хората са най-много: семейства с деца, възрастни двойки, влюбени, хванати за ръце, хора, разхождащи кучета. Когато времето е топло, само за един следобед в почивен ден е преброявал над триста души. През седмицата по алеята преминават предимно велосипедисти, бегачи и разсеяни хора – така смята господин Амигов, защото те се оглеждат нехайно и вървят, като си суркат краката.

Една сутрин господин Амигов открива точно пред входната врата на къщата си рисунка. Върху асфалта със син тебешир е нарисувана голяма риба с изпъкнали очи и отворена уста, която се кани да погълне три-четири по-малки рибки, а до нея надпис – „Life is life”. Господин Амигов се чуди как може да не е видял кой е художникът. Той веднага рови из стаята със забравени от наематели вещи и открива тебешир. Излиза обратно навън и старателно рисува до рибата рибар с мрежа. На следващата сутрин до рибаря е нарисуван кораб. Отново със син тебешир. Господин Амигов влага целия си талант и рисува зад кораба тънка ивица земя с няколко сгради. На следващата сутрин вали дъжд и всички рисунки са изтрити. След като асфалтът изсъхва, господин Амигов рисува голямо слънце. През следващите няколко дни не се появява нова рисунка. Така идва събота. Следобед, когато господин Амигов пие кафе в градината си, пред входната врата се спират три деца, две момичета и едно момче на около десетгодишна възраст. Те помахват на господин Амигов и той се приближава до оградата.

– Свърши ни тебеширът – казва едното момиче. – Може ли да ни услужите с малко?

Господин Амигов кани децата в градината и ги черпи с бонбони. Те веднага си признават, че са нарисували рисунките пред вратата му. Господин Амигов пък ги пита как рисуват така, че той не ги е видял.

– В стрийт арта си има тайни – отговарят децата и му помахват за довиждане.

Господин Амигов изчаква да настъпи нощта и излиза. Джобовете му са пълни с тебешири. Той рисува пред вратите на всички къщи по алеята слънца в различни цветове и до всяко от тях надпис „Life is life”. След това се прибира доволен вкъщи и докато заспива, над главата му сякаш свети.