Мобилно меню

Четири варианта за "Алея на книгата" е предложила община Варна

Общината не само че винаги е предлагала безвъзмездно място в центъра на града на организаторите от Асоциация Българска книга, поемала е разходите за почистване, охрана и електричество, съдействала е за настаняването на творци, но и плаща наем за една от шатрите, която да се използва от варненски издателства
Четири варианта за "Алея на книгата" е предложила община Варна

Община Варна винаги е подкрепяла "Алея на книгата", като е предоставяла безплатно ларгото на града в пика на туристическия сезон, поемала е разходите за почистване, охрана, електричество, осигурявала е и допълнително финансиране за настаняване на творци, поканени от Асоциация "Българска книга", която е организатор на събитието. Всички варненци са свидетели обаче как разположението на шатрите на централната алея към входа на Морската градина създава пешеходна тапа. Затова Експертният съвет по устройство на територията (ЕСУТ), в който влизат архитекти, урбанисти, инженери, през месец март излезе единодушно със становище, че Алеята трябва да бъде преместена.

На Асоциация "Българска книга" са предложени четири различни варианти - преместване с около 300 метра и поставяне на шатрите на площада до сградата на Община Варна, на алеята зад Морското казино, на ул. „Михаил Колони” или на площад „Независимост”. От Асоциацията са отхвърлили категорично и четирите предложения, както и молбата да намалят размера на шатрите, които разполагат по ларгото на Варна. Това съобщи на пресконференция днес председателят на Общинския съвет Тодор Балабанов, който е провел среща с представители на организацията.

Никой не е против провеждането на "Алея на книгата", но ларгото, където до момента се поставят шатрите, е основен пешеходен вход към Морската градина на Варна, към морето и това се вижда от всеки гражданин, обясни арх. Христо Топчиев, представител на Камарата на архитектите във Варна. Той посочи, че по време на заседанието на ЕСУТ е предложено да бъдат поставени по-малки шатри, а разположението им  да бъде в линеен ред, но абсолютно всички варианти са били отхвърлени от Асоциация "Българска книга".

Събитието трябва да създава мястото, а не мястото – събитието.

Въпрос на елементарно уважение към града ни е, тези шатри да бъдат с размери, които да позволяват по-лесно да се минава покрай тях, каза още арх. Топчиев. Той допълни, че не е за подценяване безопасността на района, тъй като при инцидент през запушената от щандове зона няма достъп за специализирани автомобили. Експертният съвет е подходил принципно и е излязъл със становище за преместване на всички събития, които се организират в пространството от хотел „Черно море“ до входа на Морската градина

Тодор Балабанов беше категоричен, че е лъжа твърдението, че местенето на "Алея на книгата" се прави заради заведенията по централната улица.

"От Асоциацията разполагат с данни, че самите заведения искат събитието да се провежда на ларгото, тъй като оборотът им се уваличава двойно, така че, обратните твърдения са лъжи", допълни той. Тодор Балабанов призова темата да не се политизира, а да се подходи разумно и в интерес на всички граждани.  

По данни на дирекция "Култура и духовно развитие" Община Варна не само осигурява безплатен достъп до ларгото за провеждане на "Алеята на книгата", но плаща и наем на Асоциация "Българска книга" за една шатра, отпусната от организацията, която варненски автори и издателства да ползват безплатно. За периода от 2010 до 2022 г. сме платили над 55 500 лв., обясни Антония Йовчева, директор на дирекцията.

2023 © Варна е / снимка: Пресцентър Община Варна

Излезе на български романът, обявен за „Книга на годината“ в Швеция

„Хората, които сеят в снега“ на Тина Харнеск ни запознава с колоритния народ на саамите
Излезе на български романът, обявен за „Книга на годината“ в Швеция

През 2023 г. шведската писателка от саамски произход Тина Харнеск направи своя смайващ литературен дебют с топлия и вълнуващ роман „Хората, които сеят в снега“, който се превърна в моментален бестселър и спечели престижната награда „Книга на годината“ в Швеция.

„Аз съм част от народа саами, при който, подобно на други коренни народи, устното разказване на истории заема централно място. Израснала съм с духовити, лирични, загадъчни и проницателни истории, спомени и уроци от моите предци, разказани по начина, по който само онези, които ги носят в кръвта си, могат да ги разкажат. Единственият коренен народ на Европа по традиция е народ, който не пише, който чрез древното изкуство на йойка (вид поучително, описателно пеене, често без текст) е предавал нашата литература от поколение на поколение“, разказва Тина Харнеск.

Тази красива и лирична история излиза и у нас в превод на Анелия Петрунова и ни отвежда към далечна Лапландия. Там читателите ще се запознаят отблизо с културата и традициите на саамите – единственото признато коренно население в Европа и един от най-колоритните и непознати народи. 

„Мисля, че човек никога не спира да тъгува за мястото, където е домът му. Какъвто и да станеш и където и да се озовеш, сърцето ти има корен.“

Никой не може да определя как ексцентричната 85-годишна Мариджа ще си замине от този свят – особено що се отнася до рака, тръгнал по петите ѝ. И никой не бива да научава за страшната диагноза – особено съпругът ѝ Пиера, който сам води тиха битка срещу мъгливите спомени.

Макар традициите в затвореното общество на саамите да повеляват хората да създават големи семейства, Мариджа и Пиера живеят сами. Но това не винаги е било така. Някога домът им е бил озаряван от вълшебната светлина, която синът им Хеайка-Йона е носил в живота им. Преди той да бъде отведен далеч от тях и да се превърне в болезнена незарастваща рана в душите им.

Решена да се бори докрай и да намери кой да се грижи за Пиера, когато тя си отиде, Мариджа решава, че е крайно време да издири Хеайка-Йона. Единствената следа, която старицата има, е, че порасналият Хеайка-Йона носи униформа. Ето защо Мариджа се заема с наглед абсурдната задача да привлече вниманието на колкото се може повече униформени. 

С помощта на услужливата Сире – далечен глас, носещ се от проклетия телефон, Мариджа ще предизвика истински хаос за местните власти. А един застрелян лос и една запалена плевня са само началото… 

Черпейки вдъхновение от удивителната съкровищница с разкази на саамите и чудните поверия, с които самата тя е израснала, Тина Харнеск изплита остроумен и сърцераздирателен разказ в духа на обичаните романи на Фредрик Бакман и с чувствителността на книгите на Мюриел Барбери.

Забавен и драматичен, но тих и нежен като безветрено снежно утро, „Хората, които сеят в снега“ е роман, който чете на глас от книгата на незаписаните истории на живота. Роман, в който домът и корените оставят неизменен отпечатък в човешкото сърце.

2024 © Варна е