Мобилно меню

Деликатни ситуации от света на възрастните разяснява на децата новата книжка „Татко ме избра“

Авторката Анета Дучева разглежда на достъпен език някои от най-разпространените въпроси, с които се сблъскват децата на разделени родители 
Деликатни ситуации от света на възрастните разяснява на децата новата книжка „Татко ме избра“

Отглеждането на дете често поставя родителите в деликатни ситуации, в които трудни разговори от света на големите трябва да бъдат преведени на разбираем и достъпен за детската психика език.

Именно такъв сценарий разглежда новата книга „Татко ме избра“ от обичаната детска писателка и носителка на Националната награда „Константин Константинов“ – Анета Дучева. В нея авторката на „Лунната люлка“ и приказките „Балерината от лунната люлка“ и „Пиано от картон“ обяснява чрез историята на Тишо много проблеми, с които се сблъскват децата на разделени родители.

"Защо мама и татко са разделени? Значи ли това, че не ме обичат? Какво ще стане, ако те си намерят други половинки? А ако им се родят и други деца?"

„Татко ме избра“ ни запознава с малкия Тишо, който ходи на училище, учи си уроците, обича да играе футбол и да прекарва време със своите съученици. Но Тишо е различен. Той е Щърково дете, защото си няма татко, а живее само с майка си. Другите деца често му се присмиват, но в повечето време това не го притеснява, защото Тишо знае, че майка му е най-прекрасният човек на света и никога няма да го изостави. Но когато в живота на майка му се появява Ник – неин приятел от студентските години, с когото тя прекарва все повече време – момчето започва да се тревожи. Какво ако майка му се влюби толкова много в Ник, че в живота ѝ не остане място и за него? Поставен в тази трудна ситуация, Тишо ще трябва да разбере, че човешките сърца могат да поемат неограничено количество любов. И че думата „баща“ може да има много значения.

Написана с много любов, мъдрост и нежност, „Татко ме избра“ е модерна приказка, в чиито главен герой ще се припознаят както малки, така и по-големи деца. Подобно на останалите ѝ истории, и тази приказка от Анета Дучева е подплатена с характерните за стила ѝ нежност и обич, които да вдъхнат увереност не само на малките читатели, но и на техните родители заедно да преминат през трудните моменти. 

Украсено с прелестните илюстрации на художничката Васи Стоянова – Valeia, това издание е лъч надежда за всеки, който има нужда да чуе неговото послание.

Анета Дучева е автор на истории за деца от всички възрасти. Разказани нежно и внимателно, книгите ѝ провокират размисъл и разговор между малки и големи читатели по трудните и сложни теми от живота. Анета Дучева е отличена с Националната награда „Константин Константинов“ за 2014 г. за книгата си „Лунната люлка“, приказките „Балерината от лунната люлка“ и „Пиано от картон“ са включени в читанките. Освен в много училища и библиотеки в България и Германия, книгите ѝ са представяни на Панаира на книгата в Лайпциг, на Международния панаир на детската книга в Болоня, на Националния фестивал на детската книга в Сливен, в Българския културен институт в Берлин.

Васи Стоянова, която твори под псевдонима Valeia, завършва „Книга и печатна графика“ в НХА. Работи над различни проекти, но илюстрациите на детски книги са голямата ѝ любов. Мечтае да отвори резерват за еднорози.

2023 © Варна е / снимка: Сиела

Излезе на български романът, обявен за „Книга на годината“ в Швеция

„Хората, които сеят в снега“ на Тина Харнеск ни запознава с колоритния народ на саамите
Излезе на български романът, обявен за „Книга на годината“ в Швеция

През 2023 г. шведската писателка от саамски произход Тина Харнеск направи своя смайващ литературен дебют с топлия и вълнуващ роман „Хората, които сеят в снега“, който се превърна в моментален бестселър и спечели престижната награда „Книга на годината“ в Швеция.

„Аз съм част от народа саами, при който, подобно на други коренни народи, устното разказване на истории заема централно място. Израснала съм с духовити, лирични, загадъчни и проницателни истории, спомени и уроци от моите предци, разказани по начина, по който само онези, които ги носят в кръвта си, могат да ги разкажат. Единственият коренен народ на Европа по традиция е народ, който не пише, който чрез древното изкуство на йойка (вид поучително, описателно пеене, често без текст) е предавал нашата литература от поколение на поколение“, разказва Тина Харнеск.

Тази красива и лирична история излиза и у нас в превод на Анелия Петрунова и ни отвежда към далечна Лапландия. Там читателите ще се запознаят отблизо с културата и традициите на саамите – единственото признато коренно население в Европа и един от най-колоритните и непознати народи. 

„Мисля, че човек никога не спира да тъгува за мястото, където е домът му. Какъвто и да станеш и където и да се озовеш, сърцето ти има корен.“

Никой не може да определя как ексцентричната 85-годишна Мариджа ще си замине от този свят – особено що се отнася до рака, тръгнал по петите ѝ. И никой не бива да научава за страшната диагноза – особено съпругът ѝ Пиера, който сам води тиха битка срещу мъгливите спомени.

Макар традициите в затвореното общество на саамите да повеляват хората да създават големи семейства, Мариджа и Пиера живеят сами. Но това не винаги е било така. Някога домът им е бил озаряван от вълшебната светлина, която синът им Хеайка-Йона е носил в живота им. Преди той да бъде отведен далеч от тях и да се превърне в болезнена незарастваща рана в душите им.

Решена да се бори докрай и да намери кой да се грижи за Пиера, когато тя си отиде, Мариджа решава, че е крайно време да издири Хеайка-Йона. Единствената следа, която старицата има, е, че порасналият Хеайка-Йона носи униформа. Ето защо Мариджа се заема с наглед абсурдната задача да привлече вниманието на колкото се може повече униформени. 

С помощта на услужливата Сире – далечен глас, носещ се от проклетия телефон, Мариджа ще предизвика истински хаос за местните власти. А един застрелян лос и една запалена плевня са само началото… 

Черпейки вдъхновение от удивителната съкровищница с разкази на саамите и чудните поверия, с които самата тя е израснала, Тина Харнеск изплита остроумен и сърцераздирателен разказ в духа на обичаните романи на Фредрик Бакман и с чувствителността на книгите на Мюриел Барбери.

Забавен и драматичен, но тих и нежен като безветрено снежно утро, „Хората, които сеят в снега“ е роман, който чете на глас от книгата на незаписаните истории на живота. Роман, в който домът и корените оставят неизменен отпечатък в човешкото сърце.

2024 © Варна е