Диян Божидаров: "Представяне на книга" – най-голямото унижение на света

В пълния с абсурди и унижения човешки живот има едни особени абсурд и унижение, на културния фронт. Отнасят се до вид събитие, мероприятие, проява. Абсурдът не e единствено в самото случване, а и в тоталното му несъзнаване. Унижението е естетическо – не толкова за участниците (не го схващат), а като наблюдавана картина. Защо го има този унизителен абсурд? Защото.. – прието е да не се счита за унизителен абсурд, задоволява суетата.

Събитието е "Представяне на нова книга".

Какво точно представлява едно "Представяне на нова книга"?. То е: сбирка между автор и хора, които не са чели книгата му, а той разяснява на тях колко хубава е тя; те благоговеят пред книгата, която… не са чели. Накрая гостите се чувстват приятно, одухотворени, културни (без ирония – така се чувстват)… все тъй без да се чели въпросната книга.

Е, не е ли унижение за автора? Всички му харесват непрочетената книга. Радват му се, поздравяват го за…. прекрасната непрочетена книга. Дори автограф му вземат заради нея. А той? – "Много съм добър, да ви кажа, много яко пиша!".

Кое би било неабсурд? Кое би било неунижение? Кое би било истинска култура?! Би било, ако всички тия хора се съберат, поздравяват го и обсъждат развълнувани… книгата, след като я прочетат.

Кое не е така? Всичко е така. А защо никой не се сеща, че е точно така? Не знам. Но си е така.

"Добър ден, опитайте от моя нов салам!", казва месарят. Тази покана към хората не е лицемерна, не е скандална. Месарят никога не е имал претенцията да се грижи за нещо повече от вашите черва срещу пари. Но авторът на книга има. Да си хвали сам сърцето, духа (които се втъкават в една книга) е адски самообидно. Дваж повече – да му я харесват непрочели хора (истински полезни идиоти). В крайна сметка, ако наистина предлагаш култура, духовност, нещо ценно, себе си… – стой на положение – не може да бъдеш месар.

Разбира се, има автори на книги, които нищо никога не влагат от себе си. Те са месари.

Месари или немесари… – няма по-жалка картина от тази, в която автор, чиято единствена цел е да пробута книгата си (винаги това е целта), говори всичко друго, но не и за тази единствена цел – а наоколо му се усмихват. В месарницата нещата са по-честни.

"Ама гладен ли да стоя? Аз нали заради продажбите се правя на маймуна" – опонира авторът – "И как, като не си рекламирам книгата, хората ще узнаят за нея?". Отговорът – ти не разбра ли след толкова опити, че правенето на маймуна не носи пари. А дали хората ще разберат за книгата или не, не зависи от теб. Зависи от непонятни за всички ни логики, явления, случайности. След 200 години хората може да изнамерят книгата ти и да кръстят училище на твое име – това е залогът.

Премиера на сборника с разкази на Милена Крумова"Синхрон" ще се състои на 4 октомври - събота, от 12 часа, в Музея на Възраждането във Варна. 

Милена Крумова е родена в гр. Кюстендил. Работи като преподавател по български език и литература в международно училище. Работата с деца я вдъхновява да участва в творчески екип, подготвящ образователна анимационна поредица в канала You tube – "Приключенията на Лили. Българската азбука". За свободно гледане са пуснати три от филмите.

През 2018 г. е издаден първият ѝ роман "Тюркоаз", който е номиран за участие в конкурса за Съвременен любовен роман към Фондация "Буквите". През следващата година са издадени романите "Рубин" (отново номиниран за участие в конкурса за Съвременен любовен роман) и "Ореол" (награден в конкурса на Асоциация "Емпирей" за роман на християнска тема). В края на 2024 г. с подкрепата на Министерство на културата е издаден сборникът ѝ с разкази "Синхрон".

Авторката е лауреат на редица награди за разказ – в конкурса "Албена" за драматичен женски образ, в конкурси, организирани от РИОСВ Пловдив, под наслов "Пеша до края на града" и "Събудих се и видях града различен", в конкурса на община Генерал Тошево, под наслов "Земя на пеещите колелета", в конкурсите на КДК "Нов живец" (Атина), "Ирелевант", "Небесни меридиани" (Израел)  и др. Нейни творби с християнска, социална, романтична тематика са публикувани в сборници и антологии в поредни години, издавани от различни институции. Член е на Конфедерацията на българските писатели.

"Неизчерпаема откъм идеи и похвати, Милена Крумова е събитие в новата българска литература. Хем вижда света през очите на своите герои, хем го държи заземен, реалистичен и прям. Ползвайки усещането за падение и неуспех, за сриване и необходимост в цялата им отрицателна гама, тя създава обрати, които водят героите и читателя към ново ниво на житейска интерпретация.", коментира рецензентът Хрисимира Саръова. 

"Скъпи читателю, и ти, и аз със сигурност имаме интересни съседи, великолепни или драматични спомени, вяра в човечеството или в… извънземните. Навярно на маса се случва да разказваме истории, които "по хората ходят", но и фантастични такива. Това, което ни различава от Милена Крумова, е, че тя притежава Очите на разказвача. Разбира се – талант да разказва увлекателно и грамотно, с пълнокръвни образи и великолепни финали – великолепни, защото са… справедливи. Но Очите на разказвача са специален дар. Да виждаш във всеки пейзаж, предмет, делнично или извънредно събитие –единствено възможната история. С това усещане бях до последната страница на сборника с разкази "Синхрон" – и като читател, и като редактор.

Сигурна съм, ще го изпиташ и ти, защото Очите на разказвача някак интуитивно са "запечатали" и твоето любопитство, и твоето вълнение, и твоята съпричастност. В което е и единственият смисъл писаното слово да живее между две корици.", отбелязва редакторът Камелия Кондова и пожелава приятно четене на всички, които ще посегнат към сборника с разкази "Синхрон".