Диян Божидаров: "Представяне на книга" – най-голямото унижение на света

В пълния с абсурди и унижения човешки живот има едни особени абсурд и унижение, на културния фронт. Отнасят се до вид събитие, мероприятие, проява. Абсурдът не e единствено в самото случване, а и в тоталното му несъзнаване. Унижението е естетическо – не толкова за участниците (не го схващат), а като наблюдавана картина. Защо го има този унизителен абсурд? Защото.. – прието е да не се счита за унизителен абсурд, задоволява суетата.

Събитието е "Представяне на нова книга".

Какво точно представлява едно "Представяне на нова книга"?. То е: сбирка между автор и хора, които не са чели книгата му, а той разяснява на тях колко хубава е тя; те благоговеят пред книгата, която… не са чели. Накрая гостите се чувстват приятно, одухотворени, културни (без ирония – така се чувстват)… все тъй без да се чели въпросната книга.

Е, не е ли унижение за автора? Всички му харесват непрочетената книга. Радват му се, поздравяват го за…. прекрасната непрочетена книга. Дори автограф му вземат заради нея. А той? – "Много съм добър, да ви кажа, много яко пиша!".

Кое би било неабсурд? Кое би било неунижение? Кое би било истинска култура?! Би било, ако всички тия хора се съберат, поздравяват го и обсъждат развълнувани… книгата, след като я прочетат.

Кое не е така? Всичко е така. А защо никой не се сеща, че е точно така? Не знам. Но си е така.

"Добър ден, опитайте от моя нов салам!", казва месарят. Тази покана към хората не е лицемерна, не е скандална. Месарят никога не е имал претенцията да се грижи за нещо повече от вашите черва срещу пари. Но авторът на книга има. Да си хвали сам сърцето, духа (които се втъкават в една книга) е адски самообидно. Дваж повече – да му я харесват непрочели хора (истински полезни идиоти). В крайна сметка, ако наистина предлагаш култура, духовност, нещо ценно, себе си… – стой на положение – не може да бъдеш месар.

Разбира се, има автори на книги, които нищо никога не влагат от себе си. Те са месари.

Месари или немесари… – няма по-жалка картина от тази, в която автор, чиято единствена цел е да пробута книгата си (винаги това е целта), говори всичко друго, но не и за тази единствена цел – а наоколо му се усмихват. В месарницата нещата са по-честни.

"Ама гладен ли да стоя? Аз нали заради продажбите се правя на маймуна" – опонира авторът – "И как, като не си рекламирам книгата, хората ще узнаят за нея?". Отговорът – ти не разбра ли след толкова опити, че правенето на маймуна не носи пари. А дали хората ще разберат за книгата или не, не зависи от теб. Зависи от непонятни за всички ни логики, явления, случайности. След 200 години хората може да изнамерят книгата ти и да кръстят училище на твое име – това е залогът.

Българският фолклор грее с мистична и примамлива красота в омайния дебютен роман "Бели ветрове" на писателката с глас, нежен като самодивска песен – Мария Македонска. 

Артист по душа, приключенец и истински ценител на родните легенди, поверия и мистика,

Мария Македонска превръща тази книга в своя мисия.

Дълги години тя обикаля красивите родни села и записва и съхранява народни песни от всички краища на България. Всяка глава от романа е вдъхновена от различна песен, а общият глас на тази мелодия за родното полита, понесен от "Бели ветрове", за да изплете разказ колкото фантастичен, толкова и познат с топлината си. 

Първият работен ден на младия доктор Христо Мавров не започва добре. Не само че закъснява за работа с повече от час, а първият му пациент се оказва чудата баба. Жена, която твърди, че е на много повече от сто години. Със сърце, събрало болката на цял един свят. И мъдър глас, готов да го отведе в друга реалност. 

В нея младата Магда е особено момиче, пощадено от чумата, която поваля цялото ѝ семейство. Орисана да привлича неведомите сили, тя има дарбата да вижда вълшебното. От дете живее в съседство до юнака Марко и когато мълвата за неземно красив и силен самодивски кон се разнася из селото, Магда знае, че единствено Марко би могъл да го укроти. 

Срещата ѝ с коня, от който хвърчат искри, и юнака, откърмен от самодива, дават начало на поредица от приключения с легендарни същества от българския фолклор. Опасни демони и чудовища дебнат под всеки камък, змейове пленяват с омайна красота, а едно сърце, отворено за чудесата на света, ще полети чак до луната и света на неживите сили. 

Песен след песен Магда пораства пред очите на читателя, а неравноделната мелодия на живота превръща малкото момиче в смела и огнена жена, която не се страхува да последва "Белите ветрове" към непознатото и далечното,  мечтаното и изстраданото. 

Романът на Мария Македонска блести като златна змейска люспа – с богат, напевен и оригинален свят, в който магия и реалност изтъкават такава фантастична история, каквато е и България с всичките си чудати багри. 

Зародена в легендите край огъня векове назад, пропила се във фолклора и привичките на едно почти изчезнало общество, съхранено в спомените на шепа останали хора, книгата "Бели ветрове" съхранява разказваческите традиции на цял един народ. И кани читателя да ги сподели.