Героиня от Френската съпротива вдъхновява новия роман на Наташа Лестър

След литературните пиршества „Изчезването на Астрид Брикар“,  „Трите живота на Аликс Сен Пиер“, „Тайната на Диор“, „Къщата на Ривиерата“ и „Френският фотограф“, Наташа Лестър подарява на читателите нов завладяващ роман, вдъхновен от истинската история на една от забравените жени герои на Втората световна война.

Историческите факти и увлекателната фикция се преплитат в книгата „Парижкият шифър“, с която Лестър дава глас на Мари-Мадлен Фуркад – жената, оглавила най-мащабната шпионска мрежа на Френската съпротива срещу нацистка Германия.

Мароко, 1928 г. Осемнадесетгодишната Мари-Мадлен не е като останалите момичета на нейната възраст. Списъкът ѝ със занимания включва: каране на състезателни коли, летене със самолети и шпионаж за френското правителство.

Париж, 1940 г. Кошмарът на Втората световна война вече е започнал. Франция е пред разгром, а Мари-Мадлен е изправена пред невъзможен избор – дали да остане с децата си, или да последва съвестта си и да посвети всичките си сили на Съпротивата срещу нацистите.

Една смела жена. Една мисия, от която зависи ходът на цялата война.

Готова ли е Мари-Мадлен да заживее двоен живот тайно от хората, които обича? И да се впусне в опасна игра на котка и мишка с враговете и със самата смърт? 

В този разтърсващ роман за любов, саможертва и борбеност Наташа Лестър продължава линията, втъкана в цялото ѝ творчеството – да припомня силата на жените дори и в най-мрачните времена. 

Окриляваща и дръзка, „Парижкият шифър“ е книга за всеки, изкушен да научи за забравените страници и личности от историята. И да се потопи в изкуството на красивото разказване.

Изложбата "Самюъл Бекет – живот и творчество" гостува във Варна по инициатива на Посолството на Ирландия в България. В отдел "Изкуство" на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" (ул. "Генерал Паренсов" № 3) ще бъдат представени 19 табла с основни моменти от живота и творчеството на литератора и мислител Самюъл Бекет. 

Автор на експозицията е д-р Ронан Макдоналд, директор на Международната фондация "Бекет" към университета в Рийдинг, а преводът на български език е дело на Ина Грозданова, част от екипа на Посолството на Ирландия в България. Редакционен съветник на проекта е професор Деклан Кайбърд от Дъблински университет и колеж. Изложбата е създадена през 2006 г. по повод 100-годишнината от рождението на Самюъл Бекет, а събитието във Варна отбелязва 120-годишнината на писателя.

Официалното откриване ще се състои на 5 февруари 2026 г. от 11:30 ч.

Експозицията ще бъде открита от Н. Пр. Катрин Банън, извънреден и пълномощен посланик на Ирландия в България, и ще бъде отворена за посетители до 20 февруари 2026 година.

Самюъл Бекет (1906–1989) е роден в Дъблин и е един от водещите драматурзи и писатели на 20 век. В театралните си образи, както и в прозата си, Бекет пресъздава с пестеливи средства красотата и вечния лик на човешкото страдание, примесвайки ги с черна комедия и хумор. Словото при връчването на Нобеловата му награда през 1969 г. е изпълнено с възхвала "към творчество, което чрез нови жанрове в литературата и театъра превръща нищетата на съвременния човек в негов апотеоз".

Силно стеснителен и чувствителен човек, той често проявявал доброта и щедрост и към приятели, и към непознати. Макар и духовит и общителен сред близките си, Бекет бил изключително затворен и отказвал да дава интервюта или да рекламира по какъвто и да било начин книгите и пиесите си. Въпреки това, слабото му ъгловато лице с дълбоки бръчки, късо подстригана побеляла коса, дълъг остър нос и орлов поглед се превръща в една от иконите на 20 век.

Самият Бекет признава, че ирландският му произход е оставил дълбок отпечатък върху въображението му. Макар да прекарва по-голямата част от живота си в Париж и да пише както на френски, така и на английски език, той винаги притежавал ирландски паспорт. Езикът и диалозите му носят ирландска интонация и синтаксис, а сред предтечите и влиянията му се открояват Джонатан Суифт, Дж. М. Синг, Уилям Бътлър Ийтс, както и особено приятелят и моделът му за подражание Джеймс Джойс.