Мобилно меню

Интересът към книгите във Варна не зависи от 300 метра в центъра на града, това е обидно!

Организаторите на “Алея на книгата” готвят бойкот на събитието, не искали да са на "некомуникативен площад" между община Варна и Регионалния исторически музей, искат до заведенията покрай морската градина
Интересът към книгите във Варна не зависи от 300 метра в центъра на града, това е обидно!

Изключителен обществен интерес предизвика казусът ще я има ли “Алея на книгата” и тази година във Варна. Организаторите от Асоциация Българска книга заляха с претенциите и обясненията си различни медии, но отговор на въпроса все още няма.

По тяхно мнение изключително неудобно е да им предлагат като място за организиране на събитието “некомуникативен площад” между община Варна и Регионалния исторически музей, който в изказвания пред някои медии беше определен като “непознато площадче”.

Площадът между общината и Регионалния исторически музей във Варна в последните години прие някои от най-посещаваните събития на открито като благотворителни коледни базари и атрактивни кулинарни изложения. Пространството е достатъчно голямо дори да бъде поместена ледена пързалка… Пред площада до община Варна има централна спирка за всички автобуси от курортите, както и от кварталите на града.

По думи на представители на Асоциация Българска книга, мястото на книгите било сред хората.

Явно Регионалният исторически музей и община Варна не са достойни съседи на изложението, по преценка на организаторите.

Според Василка Ванчева от Асоциация Българска книга и становището ѝ пред сайта ploshtadslaveikov.com ограничението към тях било провокирано от стремежа да не се пречи на заведенията в центъра на Варна и хората, които пият кафе, за да не им се мотаят хора с книги в ръце. Въпреки изказването, общото впечатление е, че точно организаторите от Асоциация Българска книга държат да са близо до кафенетата, след като отказват място до Регионалния исторически музей и в подкрепа на искането си прилагат писмо от една от големите вериги заведения в центъра, които споделят, че Алеята на книгата им води много клиенти.

Организаторите от Асоциация Българска книга твърдят че мястото на изложението е точно там и не търпят различни предложения, каквито от община Варна са им отправени многократно.

Уверяват, че в писмо до община Варна са приложили разрешително от Дирекцията за пожарна безопасност, че противопожарни автомобили можели да преминават спокойно между шатрите, нима пространството било недостатъчно за поток от хора. Удостоверението обаче е от 2021 година, а и подходите, утвърдени от пожарната са три, нима се очаква и от хората да минават по утвърдените коридори за противопожарни автомобили в място за свободен пешеходен достъп в центъра на града?!

Организаторите на Алея на книгата също изказват съмнение, че общината не им е предоставила точна цифра на пътникопотока в района на изложението и доказателство, че разстоянието за преминаване е недостатъчно.

Напротив, от Асоциация Българска книга призовават община Варна да се вгледа в документите и най-вече в обявеното като представително проучване на Галъп за 2020 година, в което са изведени данни от извадка, съставена от 804 лица, като 81% от тях одобрявали провеждането на изложението в посочения район.

От Асоциация Българска книга имат още един сериозен аргумент, който също е изтъкнат в  писмо до община Варна, което цели да убеди, че точно Ларгото е мястото на изложението: “Твърдението, че нямаме външни тоалетни и ползваме тоалетните на околните заведения, както и че се яде по пейките и се пускат боклуци, е не само невярно, но и обидно…”

Претенциите на Асоциация Българска книга относно мястото на изложението не са за първи път. Историята помни случаи, в които организаторите отказваха места покрай хотел „Черно море“, тъй като „ставало течение“ и това не било удобно за изложителите.

Сега част от аргументите срещу „некомуникативния площад“ до община Варна са, че водата от шадравана “при вятър ще залее съседните шатри“.

По думи на Василка Ванчева това било замерено от наети от Асоциацията експерти, но как точно се е случило, при положение, че съоръжението е в ремонт от месеци, не е ясно.

Сред аргументите на организаторите на Алея на книгата е и фактът, който отново е базиран на проучване на техните експерти е, че мястото на „некомуникативния площад“ до община Варна няма да е достатъчно за шатрите. Въпреки това Василка Ванчева обяви пред Радио Варна, че много от участващите издателства се отказвали от форума, заради неразбориите, т.е. не е окончателно ясно колко точно шатри ще трябва да бъдат разположени в посочения участък.

В интервю за Радио Варна Василка Ванчева изтъква също, че въпреки многобройните настоявания за лична среща с кмета Иван Портних, на среща се отзовал заместник кметът Коста Базитов. Това явно е недостатъчно за организаторите от Асоциация Българска книга, макар че Базитов е с ресор култура и образование в общината, а от думите на Ванчева става ясно, че самата тя също не е присъствала на срещата. Но въпреки това изтъква: „Ние с голяма част от общината години наред работим изключително добре в партньорство. Общината може да не приеме предложението на Експертния съвет по устройство на територията, тя не е длъжна. Може да приеме нашите доводи, изследването на Галъп и резултатите от него.“

Становище за това колко от издателствата подкрепят решението за бойкот на Алея на книгата във Варна, обявено от организаторите от Асоциация Българска книга, все още няма.

В близките дни престои да стане ясно ще има ли и тази година Алея на книгата във Варна. Според Асоциация Българска книга "...засега имаме решение на Общо събрание, че ако няма подходящо място, а досега не ни е предложено такова, което да замени по достоен начин ларгото на града, ние просто ще се оттеглим от организацията на събитието и ще предоставим на общината или дори на ЕСУТ да организират това събитие, където те смятат, че му е мястото и да видим как ще се случи".

В отговор на обществения интерес по темата, извънредно изявление в профила си в социалните мрежи направи председателят на варненския общински съвет Тодор Балабанов. Ето пълния му текст:

„Обидно е за варненци да се насажда впечатлението, че интересът им към книгите зависи от 300 метра! Това е ориентировъчното разстояние от Ларгото, на което са предложени различни алтернативи за преместване на Алея на книгата. Уверявам всички, които искрено се вълнуват от темата, че:

  • Алея на книгата е традиционно събитие от културния календар на Варна, което няма противници в града ни, а среща широка подкрепа!
  • Аргументи срещу досегашното място за провеждане на събитието (но не и срещу събитието!) са изказвани и от Експертния съвет по устройство на територията (съставен е предимно от лица, които не са служители на Община Варна), и от граждани, тъй като потокът от хора по централната пешеходна отсечка към входа на Морската градина нараства значително през летния сезон, а големите шатри на Алея на книгата стесняват доста пространството и създават неудобство за пешеходците, а и за всички, които искат спокойно да се запознаят с предлаганите издания. Що се отнася до интерпретациите, че културното събитие се премества, за да не пречи на заведенията в съседство, то със сигурност не липсва и обратното мнение – че струпването на повече хора е от полза за тях. 
  • Още през март на организаторите на Алея на книгата са предложени редица алтернативи в близост до Ларгото - пространството зад Морско казино, както и други в Морската градина, ул. „Михаил Колони”, пл. „Независимост” и пр. Личните ми наблюдения показват, че в другите градове, където се провежда събитието, шатрите на Алея на книгата се разполагат на централни площадни зони, които естествено предлагат по-широко пространство, подходящо за участието и на повече издателства.
  • Подходът към Алея на книгата по отношение на мястото, където да се проведе, е същият, който вече прилагаме към други организации и инициативи, разполагали доскоро шатри на Ларгото. Въпросът е принципен. Нека не се превръща в политическа дъвка!
  • Варна е град с богат културен живот и вярвам, че Алея на книгата е събитие, което правят книгите и четящите хора, а не мястото, на което се разполагат шатрите! Надявам се, че асоциация „Българска книга” ще присъства в града ни и с други събития за популяризиране на нови книги и български автори. Лично аз бих подкрепил всяка подобна инициатива.“

2023 © Варна е

Излезе на български романът, обявен за „Книга на годината“ в Швеция

„Хората, които сеят в снега“ на Тина Харнеск ни запознава с колоритния народ на саамите
Излезе на български романът, обявен за „Книга на годината“ в Швеция

През 2023 г. шведската писателка от саамски произход Тина Харнеск направи своя смайващ литературен дебют с топлия и вълнуващ роман „Хората, които сеят в снега“, който се превърна в моментален бестселър и спечели престижната награда „Книга на годината“ в Швеция.

„Аз съм част от народа саами, при който, подобно на други коренни народи, устното разказване на истории заема централно място. Израснала съм с духовити, лирични, загадъчни и проницателни истории, спомени и уроци от моите предци, разказани по начина, по който само онези, които ги носят в кръвта си, могат да ги разкажат. Единственият коренен народ на Европа по традиция е народ, който не пише, който чрез древното изкуство на йойка (вид поучително, описателно пеене, често без текст) е предавал нашата литература от поколение на поколение“, разказва Тина Харнеск.

Тази красива и лирична история излиза и у нас в превод на Анелия Петрунова и ни отвежда към далечна Лапландия. Там читателите ще се запознаят отблизо с културата и традициите на саамите – единственото признато коренно население в Европа и един от най-колоритните и непознати народи. 

„Мисля, че човек никога не спира да тъгува за мястото, където е домът му. Какъвто и да станеш и където и да се озовеш, сърцето ти има корен.“

Никой не може да определя как ексцентричната 85-годишна Мариджа ще си замине от този свят – особено що се отнася до рака, тръгнал по петите ѝ. И никой не бива да научава за страшната диагноза – особено съпругът ѝ Пиера, който сам води тиха битка срещу мъгливите спомени.

Макар традициите в затвореното общество на саамите да повеляват хората да създават големи семейства, Мариджа и Пиера живеят сами. Но това не винаги е било така. Някога домът им е бил озаряван от вълшебната светлина, която синът им Хеайка-Йона е носил в живота им. Преди той да бъде отведен далеч от тях и да се превърне в болезнена незарастваща рана в душите им.

Решена да се бори докрай и да намери кой да се грижи за Пиера, когато тя си отиде, Мариджа решава, че е крайно време да издири Хеайка-Йона. Единствената следа, която старицата има, е, че порасналият Хеайка-Йона носи униформа. Ето защо Мариджа се заема с наглед абсурдната задача да привлече вниманието на колкото се може повече униформени. 

С помощта на услужливата Сире – далечен глас, носещ се от проклетия телефон, Мариджа ще предизвика истински хаос за местните власти. А един застрелян лос и една запалена плевня са само началото… 

Черпейки вдъхновение от удивителната съкровищница с разкази на саамите и чудните поверия, с които самата тя е израснала, Тина Харнеск изплита остроумен и сърцераздирателен разказ в духа на обичаните романи на Фредрик Бакман и с чувствителността на книгите на Мюриел Барбери.

Забавен и драматичен, но тих и нежен като безветрено снежно утро, „Хората, които сеят в снега“ е роман, който чете на глас от книгата на незаписаните истории на живота. Роман, в който домът и корените оставят неизменен отпечатък в човешкото сърце.

2024 © Варна е