Мобилно меню

Интересът към книгите във Варна не зависи от 300 метра в центъра на града, това е обидно!

Организаторите на “Алея на книгата” готвят бойкот на събитието, не искали да са на "некомуникативен площад" между община Варна и Регионалния исторически музей, искат до заведенията покрай морската градина
Интересът към книгите във Варна не зависи от 300 метра в центъра на града, това е обидно!

Изключителен обществен интерес предизвика казусът ще я има ли “Алея на книгата” и тази година във Варна. Организаторите от Асоциация Българска книга заляха с претенциите и обясненията си различни медии, но отговор на въпроса все още няма.

По тяхно мнение изключително неудобно е да им предлагат като място за организиране на събитието “некомуникативен площад” между община Варна и Регионалния исторически музей, който в изказвания пред някои медии беше определен като “непознато площадче”.

Площадът между общината и Регионалния исторически музей във Варна в последните години прие някои от най-посещаваните събития на открито като благотворителни коледни базари и атрактивни кулинарни изложения. Пространството е достатъчно голямо дори да бъде поместена ледена пързалка… Пред площада до община Варна има централна спирка за всички автобуси от курортите, както и от кварталите на града.

По думи на представители на Асоциация Българска книга, мястото на книгите било сред хората.

Явно Регионалният исторически музей и община Варна не са достойни съседи на изложението, по преценка на организаторите.

Според Василка Ванчева от Асоциация Българска книга и становището ѝ пред сайта ploshtadslaveikov.com ограничението към тях било провокирано от стремежа да не се пречи на заведенията в центъра на Варна и хората, които пият кафе, за да не им се мотаят хора с книги в ръце. Въпреки изказването, общото впечатление е, че точно организаторите от Асоциация Българска книга държат да са близо до кафенетата, след като отказват място до Регионалния исторически музей и в подкрепа на искането си прилагат писмо от една от големите вериги заведения в центъра, които споделят, че Алеята на книгата им води много клиенти.

Организаторите от Асоциация Българска книга твърдят че мястото на изложението е точно там и не търпят различни предложения, каквито от община Варна са им отправени многократно.

Уверяват, че в писмо до община Варна са приложили разрешително от Дирекцията за пожарна безопасност, че противопожарни автомобили можели да преминават спокойно между шатрите, нима пространството било недостатъчно за поток от хора. Удостоверението обаче е от 2021 година, а и подходите, утвърдени от пожарната са три, нима се очаква и от хората да минават по утвърдените коридори за противопожарни автомобили в място за свободен пешеходен достъп в центъра на града?!

Организаторите на Алея на книгата също изказват съмнение, че общината не им е предоставила точна цифра на пътникопотока в района на изложението и доказателство, че разстоянието за преминаване е недостатъчно.

Напротив, от Асоциация Българска книга призовават община Варна да се вгледа в документите и най-вече в обявеното като представително проучване на Галъп за 2020 година, в което са изведени данни от извадка, съставена от 804 лица, като 81% от тях одобрявали провеждането на изложението в посочения район.

От Асоциация Българска книга имат още един сериозен аргумент, който също е изтъкнат в  писмо до община Варна, което цели да убеди, че точно Ларгото е мястото на изложението: “Твърдението, че нямаме външни тоалетни и ползваме тоалетните на околните заведения, както и че се яде по пейките и се пускат боклуци, е не само невярно, но и обидно…”

Претенциите на Асоциация Българска книга относно мястото на изложението не са за първи път. Историята помни случаи, в които организаторите отказваха места покрай хотел „Черно море“, тъй като „ставало течение“ и това не било удобно за изложителите.

Сега част от аргументите срещу „некомуникативния площад“ до община Варна са, че водата от шадравана “при вятър ще залее съседните шатри“.

По думи на Василка Ванчева това било замерено от наети от Асоциацията експерти, но как точно се е случило, при положение, че съоръжението е в ремонт от месеци, не е ясно.

Сред аргументите на организаторите на Алея на книгата е и фактът, който отново е базиран на проучване на техните експерти е, че мястото на „некомуникативния площад“ до община Варна няма да е достатъчно за шатрите. Въпреки това Василка Ванчева обяви пред Радио Варна, че много от участващите издателства се отказвали от форума, заради неразбориите, т.е. не е окончателно ясно колко точно шатри ще трябва да бъдат разположени в посочения участък.

В интервю за Радио Варна Василка Ванчева изтъква също, че въпреки многобройните настоявания за лична среща с кмета Иван Портних, на среща се отзовал заместник кметът Коста Базитов. Това явно е недостатъчно за организаторите от Асоциация Българска книга, макар че Базитов е с ресор култура и образование в общината, а от думите на Ванчева става ясно, че самата тя също не е присъствала на срещата. Но въпреки това изтъква: „Ние с голяма част от общината години наред работим изключително добре в партньорство. Общината може да не приеме предложението на Експертния съвет по устройство на територията, тя не е длъжна. Може да приеме нашите доводи, изследването на Галъп и резултатите от него.“

Становище за това колко от издателствата подкрепят решението за бойкот на Алея на книгата във Варна, обявено от организаторите от Асоциация Българска книга, все още няма.

В близките дни престои да стане ясно ще има ли и тази година Алея на книгата във Варна. Според Асоциация Българска книга "...засега имаме решение на Общо събрание, че ако няма подходящо място, а досега не ни е предложено такова, което да замени по достоен начин ларгото на града, ние просто ще се оттеглим от организацията на събитието и ще предоставим на общината или дори на ЕСУТ да организират това събитие, където те смятат, че му е мястото и да видим как ще се случи".

В отговор на обществения интерес по темата, извънредно изявление в профила си в социалните мрежи направи председателят на варненския общински съвет Тодор Балабанов. Ето пълния му текст:

„Обидно е за варненци да се насажда впечатлението, че интересът им към книгите зависи от 300 метра! Това е ориентировъчното разстояние от Ларгото, на което са предложени различни алтернативи за преместване на Алея на книгата. Уверявам всички, които искрено се вълнуват от темата, че:

  • Алея на книгата е традиционно събитие от културния календар на Варна, което няма противници в града ни, а среща широка подкрепа!
  • Аргументи срещу досегашното място за провеждане на събитието (но не и срещу събитието!) са изказвани и от Експертния съвет по устройство на територията (съставен е предимно от лица, които не са служители на Община Варна), и от граждани, тъй като потокът от хора по централната пешеходна отсечка към входа на Морската градина нараства значително през летния сезон, а големите шатри на Алея на книгата стесняват доста пространството и създават неудобство за пешеходците, а и за всички, които искат спокойно да се запознаят с предлаганите издания. Що се отнася до интерпретациите, че културното събитие се премества, за да не пречи на заведенията в съседство, то със сигурност не липсва и обратното мнение – че струпването на повече хора е от полза за тях. 
  • Още през март на организаторите на Алея на книгата са предложени редица алтернативи в близост до Ларгото - пространството зад Морско казино, както и други в Морската градина, ул. „Михаил Колони”, пл. „Независимост” и пр. Личните ми наблюдения показват, че в другите градове, където се провежда събитието, шатрите на Алея на книгата се разполагат на централни площадни зони, които естествено предлагат по-широко пространство, подходящо за участието и на повече издателства.
  • Подходът към Алея на книгата по отношение на мястото, където да се проведе, е същият, който вече прилагаме към други организации и инициативи, разполагали доскоро шатри на Ларгото. Въпросът е принципен. Нека не се превръща в политическа дъвка!
  • Варна е град с богат културен живот и вярвам, че Алея на книгата е събитие, което правят книгите и четящите хора, а не мястото, на което се разполагат шатрите! Надявам се, че асоциация „Българска книга” ще присъства в града ни и с други събития за популяризиране на нови книги и български автори. Лично аз бих подкрепил всяка подобна инициатива.“

2023 © Варна е

На вълните на Елена Владова

Лекотата носи смисъл в творчеството на автора, пише Диян Божидаров в блога си dbozhidarov.com
На вълните на Елена Владова

Думите имат претенцията за могъщество. Да описват живота. Ако обаче го счетем за безсмислен, неописуем, те се превръщат в нещо като нищо – обслужват себе си.

Което не значи, че животът не бива да се живее, за него да се пише и говори. Но значи, че следва да се прави без претенцията да опитваш да казваш нещо гръмовно, огромно. Пробваш ли – излагаш се. Това е висша форма на мъдрост – само най-мъдрият знае, че не бива да се взема сериозно; мъдро-честният признава, че „гръмовното“ е непостижимо. За описване остават дребни състояния, лекотата като цел и стил.

Обаче всъщност колко е дребно дребното? Когато с думи обрисуваш най-обикновена жена, която иска да има пари да пътува, купува, да изучава това-онова, ти не обрисуваш просто тази жена – а всички нас. Така с лекотата казваш важни неща, които и други казват, но го правят чрез самопретенция и самосуета. Кой е по-големият талант оставам да прецените вие…

Тези разяснения са важни при четенето на Елена Владова. Тя си има специфичен „сигнал“, вълни на улавяне – хванеш ли го, четеш със смисъл. Два разказа от нея:

 

КАК ИВАНКА ИВАНОВА СТАНА ПИСАТЕЛКА

Една сутрин Иванка Иванова се събуди с мисълта, че животът й няма смисъл.

На следващата сутрин това чувство беше още по-силно.

На третата сутрин в главата на Иванка Иванова започнаха да пъплят въпросчета и въпроси. Иванка Иванова се замисли дълбоко и си каза: „Защо съм се родила? Излиза, че е само за да живея аз, а не някой друг на мое място. Я по-добре да седна и да напиша всичкото това, което го мисля. Може да има смисъл.“

Иванка Иванова взе един бял лист, седна и написа:

„Казвам се Иванка Иванова. Името ми е обикновено. Нищо интересно няма в името ми. Сега съм млада, после ще бъда стара, а преди това съм била дете.“

Иванка Иванова нямаше представа от стилистика. Но след като прочете написаното, си каза: „Тези думи ми приличат на автобиография. Не трябваше да се получи точно това.“

Взе нов бял лист, седна и написа:

„Казвам се Иванка Иванова. Не съм писател. За да си писател, трябва да знаеш каква е душата ти. А за да знаеш каква е душата ти, трябва да знаеш много. Аз не съм образована, за да познавам душата си.“

Иванка Иванова се разплака. Мъчно ѝ беше, че не може да изрази по най-прост и красив начин себе си.

„Какво по-просто има, повтаряше си наум Иванка Иванова, от това да вземеш лист и химикал, да седнеш и да пишеш. Без да си мислиш, писател ли си или не си. Без да си мислиш, дали някой ще чете това, което пишеш…“

Почти към обяд, с горчиви сълзи на очи, Иванка Иванова взе нов бял лист, седна и написа:

„Аз съм обикновена жена. Искам да имам пари. С тях ще си купя книги, които ще прочета и ще се науча да пиша. С тях ще си купя много парфюми. Искам да пътувам до Индия. А животът изтича като вода в канал. Обичам думата обичам.“

Иванка Иванова прочете написаното и се усмихна за първи път от няколко дни. Каза си: „С тези написани думи аз изразявам желанията на хиляди жени. А в това има смисъл.“

И така Иванка Иванова видя, че животът й не е съвсем безсмислен.

 

ГОСПОДИН АМИГОВ РИСУВА НА АСФАЛТА

Къщата на господин Амигов в Морската градина се намира много близо до морето. Само една асфалтова алея я дели от пясъчната ивица. Често господин Амигов наблюдава разхождащите се по алеята хора. Стои на стол в градината и гледа. Особено в събота и неделя. Тогава хората са най-много: семейства с деца, възрастни двойки, влюбени, хванати за ръце, хора, разхождащи кучета. Когато времето е топло, само за един следобед в почивен ден е преброявал над триста души. През седмицата по алеята преминават предимно велосипедисти, бегачи и разсеяни хора – така смята господин Амигов, защото те се оглеждат нехайно и вървят, като си суркат краката.

Една сутрин господин Амигов открива точно пред входната врата на къщата си рисунка. Върху асфалта със син тебешир е нарисувана голяма риба с изпъкнали очи и отворена уста, която се кани да погълне три-четири по-малки рибки, а до нея надпис – „Life is life”. Господин Амигов се чуди как може да не е видял кой е художникът. Той веднага рови из стаята със забравени от наематели вещи и открива тебешир. Излиза обратно навън и старателно рисува до рибата рибар с мрежа. На следващата сутрин до рибаря е нарисуван кораб. Отново със син тебешир. Господин Амигов влага целия си талант и рисува зад кораба тънка ивица земя с няколко сгради. На следващата сутрин вали дъжд и всички рисунки са изтрити. След като асфалтът изсъхва, господин Амигов рисува голямо слънце. През следващите няколко дни не се появява нова рисунка. Така идва събота. Следобед, когато господин Амигов пие кафе в градината си, пред входната врата се спират три деца, две момичета и едно момче на около десетгодишна възраст. Те помахват на господин Амигов и той се приближава до оградата.

– Свърши ни тебеширът – казва едното момиче. – Може ли да ни услужите с малко?

Господин Амигов кани децата в градината и ги черпи с бонбони. Те веднага си признават, че са нарисували рисунките пред вратата му. Господин Амигов пък ги пита как рисуват така, че той не ги е видял.

– В стрийт арта си има тайни – отговарят децата и му помахват за довиждане.

Господин Амигов изчаква да настъпи нощта и излиза. Джобовете му са пълни с тебешири. Той рисува пред вратите на всички къщи по алеята слънца в различни цветове и до всяко от тях надпис „Life is life”. След това се прибира доволен вкъщи и докато заспива, над главата му сякаш свети.

2024 © Варна е / източник: Блогът на Диян Божидаров, снимка: Яков Шустов