Исабел Алиенде представя първата си детска книга

Грандамата на латиноамериканската литература Исабел Алиенде неспирно изненадва читателите си. На 31 май излиза на български език "Перла, суперкученцето" - нейният прелестен дебют като детски писател! Художник на корицата е Санди Родригес. Книгата се издава от "Колибри", а преводът е на Маня Костова.

"Аз съм Перла. Когато бях мъничко кутре, исках да се казвам Гиги, но чух, че перлите са любимите скъпоценности на пиратите, и затова сега много харесвам името си."

Перла е суперкученце, което притежава две суперсили – може да накара всички да я обичат и може да ръмжи като лъв. Когато открива, че Нико Рико, нейното човешко братче, е подложено на тормоз в училище, тя разбира, че трябва да се намеси! Но какво ще направи Перла? Ще узнаете от тази вълнуваща и незабравима история за приятелството между момченце и неговия домашен любимец.

Исабел Алиенде започва литературната си кариера случайно, за да се нареди до най-обичаните латиноамерикански автори на всички времена. Международна известност ѝ носи величествената семейна фреска „Къщата на духовете“, „Дъщеря на съдбата“ и „Портрет в сепия“. Следват над 60 милиона продадени копия от произведения, преведени на 35 езика. Сред последните ѝ романи се нареждат „Виолета“ - майсторска смесица на мемоар и епистоларен епос, в която историческите събития рефлектират пряко върху индивидуалната участ, и „Вятърът знае името ми“ -  драматичен разказ за изгнаничеството, избавлението и чувството за съпричастност. А есето „На жените с обич” е страстна апология на женската устойчивост и непримиримост, на творчеството, което тласка историята напред.

Санди Родригес е самоук художник и илюстратор. Отраства в Мексико в многолюдно семейство (Има над 30 братовчеди!). Вдъхновена от ежедневни дейности, Санди обича да създава жизнерадостни персонажи с необикновени характери.  Предпочитаните ѝ художествени средства са акварел и туш, но експериментира също с цветна хартия и гваш. Живее в Лондон със своя съпруг и двете си прекрасни дъщери.

Изложбата "Самюъл Бекет – живот и творчество" гостува във Варна по инициатива на Посолството на Ирландия в България. В отдел "Изкуство" на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" (ул. "Генерал Паренсов" № 3) ще бъдат представени 19 табла с основни моменти от живота и творчеството на литератора и мислител Самюъл Бекет. 

Автор на експозицията е д-р Ронан Макдоналд, директор на Международната фондация "Бекет" към университета в Рийдинг, а преводът на български език е дело на Ина Грозданова, част от екипа на Посолството на Ирландия в България. Редакционен съветник на проекта е професор Деклан Кайбърд от Дъблински университет и колеж. Изложбата е създадена през 2006 г. по повод 100-годишнината от рождението на Самюъл Бекет, а събитието във Варна отбелязва 120-годишнината на писателя.

Официалното откриване ще се състои на 5 февруари 2026 г. от 11:30 ч.

Експозицията ще бъде открита от Н. Пр. Катрин Банън, извънреден и пълномощен посланик на Ирландия в България, и ще бъде отворена за посетители до 20 февруари 2026 година.

Самюъл Бекет (1906–1989) е роден в Дъблин и е един от водещите драматурзи и писатели на 20 век. В театралните си образи, както и в прозата си, Бекет пресъздава с пестеливи средства красотата и вечния лик на човешкото страдание, примесвайки ги с черна комедия и хумор. Словото при връчването на Нобеловата му награда през 1969 г. е изпълнено с възхвала "към творчество, което чрез нови жанрове в литературата и театъра превръща нищетата на съвременния човек в негов апотеоз".

Силно стеснителен и чувствителен човек, той често проявявал доброта и щедрост и към приятели, и към непознати. Макар и духовит и общителен сред близките си, Бекет бил изключително затворен и отказвал да дава интервюта или да рекламира по какъвто и да било начин книгите и пиесите си. Въпреки това, слабото му ъгловато лице с дълбоки бръчки, късо подстригана побеляла коса, дълъг остър нос и орлов поглед се превръща в една от иконите на 20 век.

Самият Бекет признава, че ирландският му произход е оставил дълбок отпечатък върху въображението му. Макар да прекарва по-голямата част от живота си в Париж и да пише както на френски, така и на английски език, той винаги притежавал ирландски паспорт. Езикът и диалозите му носят ирландска интонация и синтаксис, а сред предтечите и влиянията му се открояват Джонатан Суифт, Дж. М. Синг, Уилям Бътлър Ийтс, както и особено приятелят и моделът му за подражание Джеймс Джойс.