Излезе на български романът, обявен за „Книга на годината“ в Швеция

През 2023 г. шведската писателка от саамски произход Тина Харнеск направи своя смайващ литературен дебют с топлия и вълнуващ роман „Хората, които сеят в снега“, който се превърна в моментален бестселър и спечели престижната награда „Книга на годината“ в Швеция.

„Аз съм част от народа саами, при който, подобно на други коренни народи, устното разказване на истории заема централно място. Израснала съм с духовити, лирични, загадъчни и проницателни истории, спомени и уроци от моите предци, разказани по начина, по който само онези, които ги носят в кръвта си, могат да ги разкажат. Единственият коренен народ на Европа по традиция е народ, който не пише, който чрез древното изкуство на йойка (вид поучително, описателно пеене, често без текст) е предавал нашата литература от поколение на поколение“, разказва Тина Харнеск.

Тази красива и лирична история излиза и у нас в превод на Анелия Петрунова и ни отвежда към далечна Лапландия. Там читателите ще се запознаят отблизо с културата и традициите на саамите – единственото признато коренно население в Европа и един от най-колоритните и непознати народи. 

„Мисля, че човек никога не спира да тъгува за мястото, където е домът му. Какъвто и да станеш и където и да се озовеш, сърцето ти има корен.“

Никой не може да определя как ексцентричната 85-годишна Мариджа ще си замине от този свят – особено що се отнася до рака, тръгнал по петите ѝ. И никой не бива да научава за страшната диагноза – особено съпругът ѝ Пиера, който сам води тиха битка срещу мъгливите спомени.

Макар традициите в затвореното общество на саамите да повеляват хората да създават големи семейства, Мариджа и Пиера живеят сами. Но това не винаги е било така. Някога домът им е бил озаряван от вълшебната светлина, която синът им Хеайка-Йона е носил в живота им. Преди той да бъде отведен далеч от тях и да се превърне в болезнена незарастваща рана в душите им.

Решена да се бори докрай и да намери кой да се грижи за Пиера, когато тя си отиде, Мариджа решава, че е крайно време да издири Хеайка-Йона. Единствената следа, която старицата има, е, че порасналият Хеайка-Йона носи униформа. Ето защо Мариджа се заема с наглед абсурдната задача да привлече вниманието на колкото се може повече униформени. 

С помощта на услужливата Сире – далечен глас, носещ се от проклетия телефон, Мариджа ще предизвика истински хаос за местните власти. А един застрелян лос и една запалена плевня са само началото… 

Черпейки вдъхновение от удивителната съкровищница с разкази на саамите и чудните поверия, с които самата тя е израснала, Тина Харнеск изплита остроумен и сърцераздирателен разказ в духа на обичаните романи на Фредрик Бакман и с чувствителността на книгите на Мюриел Барбери.

Забавен и драматичен, но тих и нежен като безветрено снежно утро, „Хората, които сеят в снега“ е роман, който чете на глас от книгата на незаписаните истории на живота. Роман, в който домът и корените оставят неизменен отпечатък в човешкото сърце.

Изложбата "Самюъл Бекет – живот и творчество" гостува във Варна по инициатива на Посолството на Ирландия в България. В отдел "Изкуство" на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" (ул. "Генерал Паренсов" № 3) ще бъдат представени 19 табла с основни моменти от живота и творчеството на литератора и мислител Самюъл Бекет. 

Автор на експозицията е д-р Ронан Макдоналд, директор на Международната фондация "Бекет" към университета в Рийдинг, а преводът на български език е дело на Ина Грозданова, част от екипа на Посолството на Ирландия в България. Редакционен съветник на проекта е професор Деклан Кайбърд от Дъблински университет и колеж. Изложбата е създадена през 2006 г. по повод 100-годишнината от рождението на Самюъл Бекет, а събитието във Варна отбелязва 120-годишнината на писателя.

Официалното откриване ще се състои на 5 февруари 2026 г. от 11:30 ч.

Експозицията ще бъде открита от Н. Пр. Катрин Банън, извънреден и пълномощен посланик на Ирландия в България, и ще бъде отворена за посетители до 20 февруари 2026 година.

Самюъл Бекет (1906–1989) е роден в Дъблин и е един от водещите драматурзи и писатели на 20 век. В театралните си образи, както и в прозата си, Бекет пресъздава с пестеливи средства красотата и вечния лик на човешкото страдание, примесвайки ги с черна комедия и хумор. Словото при връчването на Нобеловата му награда през 1969 г. е изпълнено с възхвала "към творчество, което чрез нови жанрове в литературата и театъра превръща нищетата на съвременния човек в негов апотеоз".

Силно стеснителен и чувствителен човек, той често проявявал доброта и щедрост и към приятели, и към непознати. Макар и духовит и общителен сред близките си, Бекет бил изключително затворен и отказвал да дава интервюта или да рекламира по какъвто и да било начин книгите и пиесите си. Въпреки това, слабото му ъгловато лице с дълбоки бръчки, късо подстригана побеляла коса, дълъг остър нос и орлов поглед се превръща в една от иконите на 20 век.

Самият Бекет признава, че ирландският му произход е оставил дълбок отпечатък върху въображението му. Макар да прекарва по-голямата част от живота си в Париж и да пише както на френски, така и на английски език, той винаги притежавал ирландски паспорт. Езикът и диалозите му носят ирландска интонация и синтаксис, а сред предтечите и влиянията му се открояват Джонатан Суифт, Дж. М. Синг, Уилям Бътлър Ийтс, както и особено приятелят и моделът му за подражание Джеймс Джойс.