Кои са думите на 2023-та за българите

Кои са важните теми за нас като хора и като българи, може да видим през ключовите думи, които са белязали съзнанието ни. Именно тях ще изберем в третото издание на „Думи на годината с Как се пише?“. Станалото традиционно изследване на общественото мнение има за цел да проследи процесите и механизмите, които са ни водили през изминалата 2023-та.

Кампанията се провежда онлайн и се радва на голям интерес. Тя предоставя възможност на всеки от нас да участва в мащабното проучване. В него от 8 до 12 януари се събират предложенията на хората, след това жури от дългогодишни наблюдатели на обществените процеси ще определи десетте най-ярки думи и изрази, от които с анкета в периода 15 – 20 януари на платформата за грамотност „Как се пише?“ ще изберем първите три.

Организаторите на вече традиционната инициатива – д-р Павлина Върбанова, създателка на „Как се пише?“, и Доротея Николова, учителка по български език и литература и журналистика, обръщат внимание колко ни е нужно да се опитаме да  разберем себе си през езика, отразяващ начина, по който възприемаме самите нас и света. Те допълват, че изследването ще бъде най-пълноценно, ако в него се включат представители от различни поколения. Затова инициативата ще подкрепят и младежи със своите канали в различни социални мрежи. 

„Има отчетливи разлики в мисленето, говоренето, изобщо в използването на езика от хората от поколението Z например и тези от предишните поколения“, казва д-р Върбанова.

Тя допълва, че езикът като обществено явление, чрез което обменяме мисли, знания и впечатления, е на всички ни и е ценно през него да се видят връзките и дистанцията между генерациите. Любопитно е и дали ние, българите, отново ще насочим вниманието си предимно към социалната и политическата динамика у нас и по света, или ще се прокраднат и по-индивидуалистични теми, които наблюдаваме като глобална тенденция.

Тази година лайтмотивите и в световен, и в български контекст отново са тревожни и трескави, допълват организаторите. Съвременници сме на войни и катаклизми, политическа нестабилност в България, повишаване на агресията и насилието. В същото време живеем във време на изкуствен интелект, ежедневието ни протича в социалните мрежи на бързи обороти, на части, на фрагменти и почти сме се сраснали с мобилните си телефони. За всичко това е добре да можем да водим качествен разговор, който да ни помогне да се ориентираме и успокоим.

Езикът на медиите също е много важен фактор за обществените процеси. И тази година „Думи на годината с Как се пише?“ включва анализ на медийното съдържание на български език, осигурен от партньорите на инициативата – системата за глобален медиен мониторинг и анализи Sensika. Ще бъде направена класация на най-употребяваните знакови думи и изрази от средствата за масова информация. Новост е, че освен тях ще бъдат разгледани и личностите, най-често политически оцветени, които са били в окото на медиите и са лансирани от тях. 

„Необходимостта от развиване на критичното мислене и грамотното използване на информацията в интернет става все по-крещяща“, казва Доротея Николова. Тя допълва, че начините за пропаганда, манипулация, подвеждане на аудиторията, както и самозаблудата растат стремглаво с новите технологични възможности. По думите ѝ, изследването, което ще се осъществи в рамките на „Думи на годината с Как се пише? 2023“, може да помогне в борбата срещу тях.

Проучването „Думи на годината“ се провежда на платформата за грамотност „Как се пише?“, на страницата във Facebook и в X. Тя преминава през три етапа. В първия – от 8 до 12 януари – всеки има възможност да даде своите предложения за думи и изрази на годината ТУК:  и ТУК: 

Във втория етап от 30-те предложения с най-много гласове 5-членно жури ще отсее 10. Кои три от тях са най-важните за нас като общество, ще изберем в анкета в сайта „Как се пише?“ от 15 до 20 януари в третия, последен етап.

Журито е съставено от дългогодишни наблюдатели и участници в обществените процеси в България и езикови експерти: д-р Павлина Върбанова – създателка на платформата „Как се пише?“, доц. Георги Лозанов – философ и медиен експерт, Веселина Седларска – журналистка и писателка, Доротея Николова – учителка по български език и литература и журналистика, и д-р Иван Ланджев – поет и есеист.

След изключително успешния си дебютен роман "Добруджанският феникс", вдъхновен от живота на журналиста и общественик Яни Хаджиянев-Калиакренски, Стефка Станчева ни представя "Мигът на Дора". История за най-голямата добруджанска радост – освобождението на областта от четвъртвековната румънска окупация и връщането ѝ в пределите на Царство България през погледа на поетесата Дора Габе.

В повествованието въздействащо са преплетени документална достоверност и художествен прочит, военни действия и сърдечни делнични разговори. Книгата е плод на задълбочени проучвания. С всяка страница Стефка Станчева поднася любопитни факти за любознателните читатели и ни среща с множество реални личности, сред които

Елисавета Багряна, Йордан Йовков, Пейо Яворов.

Официалната премиера на книгата във Варна ще е на 12 август - вторник, от 18 часа в изложбено фоайе на Регионална библиотека "Пенчо Славейков". 

По време на събитието Стефка Станчева ще разкаже повече за процеса по създаване на романа и интересните факти, които е открила, проучвайки живота на Дора Габе и историята на региона. Гостите ще се потопят в атмосферата на книгата с кратък откъс. В края на вечерта читателите ще имат възможност да си закупят "Мигът на Дора" с автограф от авторката и да ѝ зададат лично своите въпроси. Ще имат възможност да се срещнат и с Добри Станчов (автор на "Белези от рая", "Клето злато" и др.), а от издателството ще разкрият малко повече за предстоящия нов роман от автора.

Стефка Станчева е родом от Каварна, но от много години живее и работи в София. Още от дете изпитва афинитет към книгите, затова съвсем естествено решава да учи библиография и библиотекознание, а след това продължава с българска филология, после с журналистика и педагогика. Дългогодишен преподавател по български език и литература, в свободното си време Стефка обича да пътува със семейството си, обича неповторимия шум на морето и умиротворението на планината. Споделя, че за нея те са прекрасен лек срещу забързания ритъм на силно ангажираното ежедневие. А освен това си има и един само неин спасителен бряг - вечер да се усамоти в любимия си кът вкъщи с хубава книга в ръка и тогава мигът се разтваря в блаженство.

"Мигът на Дора" е втора част от завладяващата трилогия "Благословената земя" на Стефка Станчева, чието начало е положено през 2024 г. с "Добруджанският феникс" – романизирана биография на Яни Калиакренски.

През погледа на голямата поетеса Дора Габе, пламенно ангажирана с борбата за свободна Добруджа, книгата проследява събитията от подписването на Крайовската спогодба на 7 септември 1940 г. до пълното приобщаване на Южна Добруджа на 1 октомври същата година. 

В повествованието въздействащо са преплетени документална достоверност и художествен прочит, военни действия и сърдечни делнични разговори. Драмата на отделния човек като част от мъчителното минало, белязало общността, се разгръща на фона на вълнуващото очакване на завръщането в родния край и лиричния изказ на Дора Габе.

Добри Станчов вече е познат на българските читатели под псевдонима Дого Танкарт - имена на един и същи писател с разнороден талант. Като Дого Танкарт той публикува приключенски романи и увлекателни разкази. Но една легенда за събития, разиграли се край родния му град Каварна, го вдъхновява да напише роман за Добруджа през 30-те години на XX век и така се ражда "Белези от рая". В края на 2023 г. беше публикувана и увлекателната новела "Клето злато" с илюстрации от Ана Граматикова. Нейни илюстрации могат да бъдат открити и сред страниците на "Добруджанският феникс", "Мигът на Дора" и предстоящия нов роман на Добри Станчов.