Кои са думите на 2023-та за българите
Кои са важните теми за нас като хора и като българи, може да видим през ключовите думи, които са белязали съзнанието ни. Именно тях ще изберем в третото издание на „Думи на годината с Как се пише?“. Станалото традиционно изследване на общественото мнение има за цел да проследи процесите и механизмите, които са ни водили през изминалата 2023-та.
Кампанията се провежда онлайн и се радва на голям интерес. Тя предоставя възможност на всеки от нас да участва в мащабното проучване. В него от 8 до 12 януари се събират предложенията на хората, след това жури от дългогодишни наблюдатели на обществените процеси ще определи десетте най-ярки думи и изрази, от които с анкета в периода 15 – 20 януари на платформата за грамотност „Как се пише?“ ще изберем първите три.
Организаторите на вече традиционната инициатива – д-р Павлина Върбанова, създателка на „Как се пише?“, и Доротея Николова, учителка по български език и литература и журналистика, обръщат внимание колко ни е нужно да се опитаме да разберем себе си през езика, отразяващ начина, по който възприемаме самите нас и света. Те допълват, че изследването ще бъде най-пълноценно, ако в него се включат представители от различни поколения. Затова инициативата ще подкрепят и младежи със своите канали в различни социални мрежи.
„Има отчетливи разлики в мисленето, говоренето, изобщо в използването на езика от хората от поколението Z например и тези от предишните поколения“, казва д-р Върбанова.
Тя допълва, че езикът като обществено явление, чрез което обменяме мисли, знания и впечатления, е на всички ни и е ценно през него да се видят връзките и дистанцията между генерациите. Любопитно е и дали ние, българите, отново ще насочим вниманието си предимно към социалната и политическата динамика у нас и по света, или ще се прокраднат и по-индивидуалистични теми, които наблюдаваме като глобална тенденция.
Тази година лайтмотивите и в световен, и в български контекст отново са тревожни и трескави, допълват организаторите. Съвременници сме на войни и катаклизми, политическа нестабилност в България, повишаване на агресията и насилието. В същото време живеем във време на изкуствен интелект, ежедневието ни протича в социалните мрежи на бързи обороти, на части, на фрагменти и почти сме се сраснали с мобилните си телефони. За всичко това е добре да можем да водим качествен разговор, който да ни помогне да се ориентираме и успокоим.
Езикът на медиите също е много важен фактор за обществените процеси. И тази година „Думи на годината с Как се пише?“ включва анализ на медийното съдържание на български език, осигурен от партньорите на инициативата – системата за глобален медиен мониторинг и анализи Sensika. Ще бъде направена класация на най-употребяваните знакови думи и изрази от средствата за масова информация. Новост е, че освен тях ще бъдат разгледани и личностите, най-често политически оцветени, които са били в окото на медиите и са лансирани от тях.
„Необходимостта от развиване на критичното мислене и грамотното използване на информацията в интернет става все по-крещяща“, казва Доротея Николова. Тя допълва, че начините за пропаганда, манипулация, подвеждане на аудиторията, както и самозаблудата растат стремглаво с новите технологични възможности. По думите ѝ, изследването, което ще се осъществи в рамките на „Думи на годината с Как се пише? 2023“, може да помогне в борбата срещу тях.
Проучването „Думи на годината“ се провежда на платформата за грамотност „Как се пише?“, на страницата във Facebook и в X. Тя преминава през три етапа. В първия – от 8 до 12 януари – всеки има възможност да даде своите предложения за думи и изрази на годината ТУК: и ТУК:
Във втория етап от 30-те предложения с най-много гласове 5-членно жури ще отсее 10. Кои три от тях са най-важните за нас като общество, ще изберем в анкета в сайта „Как се пише?“ от 15 до 20 януари в третия, последен етап.
Журито е съставено от дългогодишни наблюдатели и участници в обществените процеси в България и езикови експерти: д-р Павлина Върбанова – създателка на платформата „Как се пише?“, доц. Георги Лозанов – философ и медиен експерт, Веселина Седларска – журналистка и писателка, Доротея Николова – учителка по български език и литература и журналистика, и д-р Иван Ланджев – поет и есеист.
