Мобилно меню

Кои са думите на 2023-та за българите

Онлайн допитване ще определи, вижте как да се включите
Кои са думите на 2023-та за българите

Кои са важните теми за нас като хора и като българи, може да видим през ключовите думи, които са белязали съзнанието ни. Именно тях ще изберем в третото издание на „Думи на годината с Как се пише?“. Станалото традиционно изследване на общественото мнение има за цел да проследи процесите и механизмите, които са ни водили през изминалата 2023-та.

Кампанията се провежда онлайн и се радва на голям интерес. Тя предоставя възможност на всеки от нас да участва в мащабното проучване. В него от 8 до 12 януари се събират предложенията на хората, след това жури от дългогодишни наблюдатели на обществените процеси ще определи десетте най-ярки думи и изрази, от които с анкета в периода 15 – 20 януари на платформата за грамотност „Как се пише?“ ще изберем първите три.

Организаторите на вече традиционната инициатива – д-р Павлина Върбанова, създателка на „Как се пише?“, и Доротея Николова, учителка по български език и литература и журналистика, обръщат внимание колко ни е нужно да се опитаме да  разберем себе си през езика, отразяващ начина, по който възприемаме самите нас и света. Те допълват, че изследването ще бъде най-пълноценно, ако в него се включат представители от различни поколения. Затова инициативата ще подкрепят и младежи със своите канали в различни социални мрежи. 

„Има отчетливи разлики в мисленето, говоренето, изобщо в използването на езика от хората от поколението Z например и тези от предишните поколения“, казва д-р Върбанова.

Тя допълва, че езикът като обществено явление, чрез което обменяме мисли, знания и впечатления, е на всички ни и е ценно през него да се видят връзките и дистанцията между генерациите. Любопитно е и дали ние, българите, отново ще насочим вниманието си предимно към социалната и политическата динамика у нас и по света, или ще се прокраднат и по-индивидуалистични теми, които наблюдаваме като глобална тенденция.

Тази година лайтмотивите и в световен, и в български контекст отново са тревожни и трескави, допълват организаторите. Съвременници сме на войни и катаклизми, политическа нестабилност в България, повишаване на агресията и насилието. В същото време живеем във време на изкуствен интелект, ежедневието ни протича в социалните мрежи на бързи обороти, на части, на фрагменти и почти сме се сраснали с мобилните си телефони. За всичко това е добре да можем да водим качествен разговор, който да ни помогне да се ориентираме и успокоим.

Езикът на медиите също е много важен фактор за обществените процеси. И тази година „Думи на годината с Как се пише?“ включва анализ на медийното съдържание на български език, осигурен от партньорите на инициативата – системата за глобален медиен мониторинг и анализи Sensika. Ще бъде направена класация на най-употребяваните знакови думи и изрази от средствата за масова информация. Новост е, че освен тях ще бъдат разгледани и личностите, най-често политически оцветени, които са били в окото на медиите и са лансирани от тях. 

„Необходимостта от развиване на критичното мислене и грамотното използване на информацията в интернет става все по-крещяща“, казва Доротея Николова. Тя допълва, че начините за пропаганда, манипулация, подвеждане на аудиторията, както и самозаблудата растат стремглаво с новите технологични възможности. По думите ѝ, изследването, което ще се осъществи в рамките на „Думи на годината с Как се пише? 2023“, може да помогне в борбата срещу тях.

Проучването „Думи на годината“ се провежда на платформата за грамотност „Как се пише?“, на страницата във Facebook и в X. Тя преминава през три етапа. В първия – от 8 до 12 януари – всеки има възможност да даде своите предложения за думи и изрази на годината ТУК:  и ТУК

Във втория етап от 30-те предложения с най-много гласове 5-членно жури ще отсее 10. Кои три от тях са най-важните за нас като общество, ще изберем в анкета в сайта „Как се пише?“ от 15 до 20 януари в третия, последен етап.

Журито е съставено от дългогодишни наблюдатели и участници в обществените процеси в България и езикови експерти: д-р Павлина Върбанова – създателка на платформата „Как се пише?“, доц. Георги Лозанов – философ и медиен експерт, Веселина Седларска – журналистка и писателка, Доротея Николова – учителка по български език и литература и журналистика, и д-р Иван Ланджев – поет и есеист.

2024 © Варна е

Излезе на български романът, обявен за „Книга на годината“ в Швеция

„Хората, които сеят в снега“ на Тина Харнеск ни запознава с колоритния народ на саамите
Излезе на български романът, обявен за „Книга на годината“ в Швеция

През 2023 г. шведската писателка от саамски произход Тина Харнеск направи своя смайващ литературен дебют с топлия и вълнуващ роман „Хората, които сеят в снега“, който се превърна в моментален бестселър и спечели престижната награда „Книга на годината“ в Швеция.

„Аз съм част от народа саами, при който, подобно на други коренни народи, устното разказване на истории заема централно място. Израснала съм с духовити, лирични, загадъчни и проницателни истории, спомени и уроци от моите предци, разказани по начина, по който само онези, които ги носят в кръвта си, могат да ги разкажат. Единственият коренен народ на Европа по традиция е народ, който не пише, който чрез древното изкуство на йойка (вид поучително, описателно пеене, често без текст) е предавал нашата литература от поколение на поколение“, разказва Тина Харнеск.

Тази красива и лирична история излиза и у нас в превод на Анелия Петрунова и ни отвежда към далечна Лапландия. Там читателите ще се запознаят отблизо с културата и традициите на саамите – единственото признато коренно население в Европа и един от най-колоритните и непознати народи. 

„Мисля, че човек никога не спира да тъгува за мястото, където е домът му. Какъвто и да станеш и където и да се озовеш, сърцето ти има корен.“

Никой не може да определя как ексцентричната 85-годишна Мариджа ще си замине от този свят – особено що се отнася до рака, тръгнал по петите ѝ. И никой не бива да научава за страшната диагноза – особено съпругът ѝ Пиера, който сам води тиха битка срещу мъгливите спомени.

Макар традициите в затвореното общество на саамите да повеляват хората да създават големи семейства, Мариджа и Пиера живеят сами. Но това не винаги е било така. Някога домът им е бил озаряван от вълшебната светлина, която синът им Хеайка-Йона е носил в живота им. Преди той да бъде отведен далеч от тях и да се превърне в болезнена незарастваща рана в душите им.

Решена да се бори докрай и да намери кой да се грижи за Пиера, когато тя си отиде, Мариджа решава, че е крайно време да издири Хеайка-Йона. Единствената следа, която старицата има, е, че порасналият Хеайка-Йона носи униформа. Ето защо Мариджа се заема с наглед абсурдната задача да привлече вниманието на колкото се може повече униформени. 

С помощта на услужливата Сире – далечен глас, носещ се от проклетия телефон, Мариджа ще предизвика истински хаос за местните власти. А един застрелян лос и една запалена плевня са само началото… 

Черпейки вдъхновение от удивителната съкровищница с разкази на саамите и чудните поверия, с които самата тя е израснала, Тина Харнеск изплита остроумен и сърцераздирателен разказ в духа на обичаните романи на Фредрик Бакман и с чувствителността на книгите на Мюриел Барбери.

Забавен и драматичен, но тих и нежен като безветрено снежно утро, „Хората, които сеят в снега“ е роман, който чете на глас от книгата на незаписаните истории на живота. Роман, в който домът и корените оставят неизменен отпечатък в човешкото сърце.

2024 © Варна е